Постинг
02.05.2018 13:07 -
НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ: ИДЕЯ ЗА ЕДНА ЛИТЕРАТУРНА РАЗХОДКА
При гостуването си в студиото на ПОТВ миналата седмица литературоведът доц.Владимир Янев даде своето предложение за конкурса "Непознатият Пловив" – да се възкреси паметта за титаните на духовността в Пловдив и въобще за писателите живели и работили под тепетата. А може би и да се изгради един "литературен маршрут" – какъвто се предлага на туристите в редица европейски градове.
Вижте: https://www.youtube.com/watch?v=AAAOev0_3QA
В Пловдив са живели и работили толкова много хора на словото, имаме и уникалния Музей на книгоиздаването, а със сигурност огромна част от пловдивчани, особено по-младото поколение, имат твърде оскъдни знания за местата, свързани с литературата. Да не говорим, че гостите на града едва ли научават нещо за тази страна от пловдивската история.
Как би изглеждал един такъв литературен маршрут? Докато доцент владмир Янев пише следващата си книта – вероятно с такъв сюжет, както разбрахме, да маркираме някои от най-важните – според нас, места, свързани с литературата.
Малко са сведенията от по-старо време, има сведения, че в града живеят "много поети" но имената им не са запазени.
Може би един възрожденски литературен маршрут трябва да започне с изкачването на стълбите, водещи към дома на Христо Г. Данов – човекът отпечатал хиляди учебници, книги, вестници, списания, учебни помагала и даже сам ги разпространявал. Затова и нарича себе си китаптуджар – търговец на книги
Данов е бил и кмет на Пловдив, управлявал е мъдро и не случайно едно от тепетата е наречено на неговото име. Ако изкачим тепето догоре, ще открием бюста на дядо Данов.
Редом с Данов трябва да споменем Найден Геров и Йоаким Груев – лидерите на едно поколение възрожденци, на които дължим превръщането на Пловдив в "планета на българското възраждане" – както пише Любен Каравелов.
Каравелов учи също в Стария град, в Жълтото училище, което става първата епархийска гимназия , носеща името Кирил и Методий. По-късно той заминава за Москва да продължи образованието в Московския университет, но по-късно пише, че истинският му университет е бил в Пловдив, а не в Москва.
В наследника на Жълтото училище - Мъжката гимназия, издигната по времето на Източна Румелия, са учили Пенчо Славйков, Пейю Яворов, Димчо Дебелянов,Цанко Церковски, Людмил Стоянов
От времето на Източна Румелия Пловдив има и библиотека, директори са били Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов, Маньо Стоянов, оставил ни изследването за Източна Румелия "Когато Пловдив беше столица" – книга, която трябва да прочете всеки пловдивчанин.
А на върха на Джамбаз тепе е бил първият пловдивски дом на Иван Вазов.
Тук написва много от безсмъртните си творби – изброяваме само някои - "Епопея на забравените", "Отечество любезно", "Немили недраги" , издава заедно с Константин Величков вестник "Народний глас".
Вазов има и свой дом на "Бетовен" 3, но след Съединението напуска града.
Вазов се Връща се в Пловдив през 1920 година, поканен от пловдивчани по случай своя юбилей, носен е на ръце, и оттогава остава името си на една от най-красивите пловдивски улици
Имало е идея в града се увековечат фигурите на Вазов и Величков – като българските Гьоте и Шилер в българския Ваймар, но идеята до днес още не е реализирана.
От Константин Величков трудно ще се открият материални спомени, но в Държавната художествена галерия се пазят някои творби, писателят е бил и добър художник – включително известната "Негър".
В градинката срещу дома на Вазов пък е паметникът на Захари Стоянов, който също идва в Пловдив по времето на Източна Румелия – не само да се порадва на духовната свобода в града, но и да прокламира идеите на Съединението, да се включи в съзаклятието и да доведе идеята до победен финал.
Съвсен наблизо е домът на един друг печатар и будител Драган Манчов.
Връщаме се на Трихълмието – но в източната му част.
Тук също в годините на Източна Румелия е живял Петко Славейков, улицата днес носи неговото име.
Можем да посетим кафенето, където той е ходил сутрин....
В годините между двете войни в Пловдив работи един от най-любимите детски писатели за времето си , автор на прочутата детска книжка "Чичо Пей и Асма бей". Живял е на "Мали Богдан" 2, приемал е деца, които са искали да го видят и да си поговорят с него.
Пловдив е свързан с творчеството на Димитър Димов и с прочутия роман Тютюн. Поне няколоко са легендите за прототипа на Ирина. Това вече е сюжет за друг филм.
Една литературна разходка би трябвало да включи поне един поглед към къщата, където през 60-те години бе възстановено издателство "Хр. Г Данов", което създаде едно цяло поколение пловдивски писатели и поети.
Пропускаме много имена и творби…Искаме само да подкрепим идеята на доц.Владимир Янев. Надяваме се и пловдивчани да я допълнят.
Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019.
Вижте: https://www.youtube.com/watch?v=AAAOev0_3QA
В Пловдив са живели и работили толкова много хора на словото, имаме и уникалния Музей на книгоиздаването, а със сигурност огромна част от пловдивчани, особено по-младото поколение, имат твърде оскъдни знания за местата, свързани с литературата. Да не говорим, че гостите на града едва ли научават нещо за тази страна от пловдивската история.
Как би изглеждал един такъв литературен маршрут? Докато доцент владмир Янев пише следващата си книта – вероятно с такъв сюжет, както разбрахме, да маркираме някои от най-важните – според нас, места, свързани с литературата.
Малко са сведенията от по-старо време, има сведения, че в града живеят "много поети" но имената им не са запазени.
Може би един възрожденски литературен маршрут трябва да започне с изкачването на стълбите, водещи към дома на Христо Г. Данов – човекът отпечатал хиляди учебници, книги, вестници, списания, учебни помагала и даже сам ги разпространявал. Затова и нарича себе си китаптуджар – търговец на книги
Данов е бил и кмет на Пловдив, управлявал е мъдро и не случайно едно от тепетата е наречено на неговото име. Ако изкачим тепето догоре, ще открием бюста на дядо Данов.
Редом с Данов трябва да споменем Найден Геров и Йоаким Груев – лидерите на едно поколение възрожденци, на които дължим превръщането на Пловдив в "планета на българското възраждане" – както пише Любен Каравелов.
Каравелов учи също в Стария град, в Жълтото училище, което става първата епархийска гимназия , носеща името Кирил и Методий. По-късно той заминава за Москва да продължи образованието в Московския университет, но по-късно пише, че истинският му университет е бил в Пловдив, а не в Москва.
В наследника на Жълтото училище - Мъжката гимназия, издигната по времето на Източна Румелия, са учили Пенчо Славйков, Пейю Яворов, Димчо Дебелянов,Цанко Церковски, Людмил Стоянов
От времето на Източна Румелия Пловдив има и библиотека, директори са били Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов, Маньо Стоянов, оставил ни изследването за Източна Румелия "Когато Пловдив беше столица" – книга, която трябва да прочете всеки пловдивчанин.
А на върха на Джамбаз тепе е бил първият пловдивски дом на Иван Вазов.
Тук написва много от безсмъртните си творби – изброяваме само някои - "Епопея на забравените", "Отечество любезно", "Немили недраги" , издава заедно с Константин Величков вестник "Народний глас".
Вазов има и свой дом на "Бетовен" 3, но след Съединението напуска града.
Вазов се Връща се в Пловдив през 1920 година, поканен от пловдивчани по случай своя юбилей, носен е на ръце, и оттогава остава името си на една от най-красивите пловдивски улици
Имало е идея в града се увековечат фигурите на Вазов и Величков – като българските Гьоте и Шилер в българския Ваймар, но идеята до днес още не е реализирана.
От Константин Величков трудно ще се открият материални спомени, но в Държавната художествена галерия се пазят някои творби, писателят е бил и добър художник – включително известната "Негър".
В градинката срещу дома на Вазов пък е паметникът на Захари Стоянов, който също идва в Пловдив по времето на Източна Румелия – не само да се порадва на духовната свобода в града, но и да прокламира идеите на Съединението, да се включи в съзаклятието и да доведе идеята до победен финал.
Съвсен наблизо е домът на един друг печатар и будител Драган Манчов.
Връщаме се на Трихълмието – но в източната му част.
Тук също в годините на Източна Румелия е живял Петко Славейков, улицата днес носи неговото име.
Можем да посетим кафенето, където той е ходил сутрин....
В годините между двете войни в Пловдив работи един от най-любимите детски писатели за времето си , автор на прочутата детска книжка "Чичо Пей и Асма бей". Живял е на "Мали Богдан" 2, приемал е деца, които са искали да го видят и да си поговорят с него.
Пловдив е свързан с творчеството на Димитър Димов и с прочутия роман Тютюн. Поне няколоко са легендите за прототипа на Ирина. Това вече е сюжет за друг филм.
Една литературна разходка би трябвало да включи поне един поглед към къщата, където през 60-те години бе възстановено издателство "Хр. Г Данов", което създаде едно цяло поколение пловдивски писатели и поети.
Пропускаме много имена и творби…Искаме само да подкрепим идеята на доц.Владимир Янев. Надяваме се и пловдивчани да я допълнят.
Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019.
До Витоша по въздух и земя
Космически заплати в държавните бордове!...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Космически заплати в държавните бордове!...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол