През последните два дни при гостувания в студиото на ПОТВ на Тома Спространов и Георги Григоров беше хвърлена още светлина върху живота на Мильо – една емблематична личност, за която старите пловдивчани си спомнят с добро чувство.
Георги Григоров донесе неизвестна снимка на този странник, която го показва в добро настроение, с цигара Фемина в ръка.
Опитахме да се изясним кога е роден и кога е починал.
Според зрителка, която се обади в ефир, рождената му година е почти сигурно 1922-а. Има версии обчаче и за 1920.
Припомняме, че Мильо е бил нормално дете, но след заболяване в началното училище се е стигнало до познатите психически отклонения.
Много вероятно е причината да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под „грижи” разбираме постоянните побои и оставянето му да гладува.
Редовната зрителка на ПОТВ Незабравка от „Велико Търново” пък ни е написала писмо, в което разказва, че според нейни познати като младеж Мильо е бил вкаран от милиционери в ареста и там също е бил жестоко бит.
Тома Спространов разказа за почти ежедневните си срещи със своя съсед – предаването ще се повтори в събота, 7 април, от 10 часа сутринта.
Според други зрители Мильо е загубил желание за живот след известната случка, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на ЦарСимеоновата градина.
„Скимтеше като куче” – спомня си един свидетел на гаврата.
Според някои Мильо почива някъде към 1973 г.
Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 76-77-а година. Последният спомен за него е, че вече е ходил окъсан и все по-малко са били тези, които са му помагали.
Намират го вкоченен в стаичката му на ул. „Теодосии Търновски”. Неотдаван показахме къщата, където умира Мильо – като предложение за включване в конкурса „Непознатият Пловдив”.