За трети път проведохме допитване до зрителите на Пловдивската телевизия – с молба да споделят идеи за ТВ фестивал „Непознатият Пловдив”.
Припомняме, че съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице” ПОТВ събира идеи за непознати или малко познати кътчета, истории, личности, които представят Пловдив извън традиционните рамки – Амфитеатъра, Стария град, Хисар капия, Римския стадион, Главната...И толкоз. А в историята на този град има още толкова интересни и поучителни неща.
Досега – по идеи на зрители – представихме „Непрежалимите сгради” /Аптека Марица, Дома Кудоглу, ресторанта на Сахат тепе и др.несъществуващи днес незабравими неща/, сградите – представители на архитектурния модеризъм от 30-те години на миналия век, Земетресението от 1928 година, графитите като идея за културен туризъм и др.
В последното предаване получихме доста нови идеи. Ето някои от тях:
Димитър Хаджипетров допълва идеята за „Подземния град”, която се появи по-рано, и предлага да надникнем в тунелите. Пловдивските тепета, според г-н Хаджипетров, са вътре като сирене – толкова скала е извадена. Най-много работа е свършена през 50-те години, когато се готвехме за война. Под тепетата се подготвяха бомбоубежища, командни пунктове, болници. Зрителят ни предостави и списък на тунелите. Остава да ни пуснат да снимаме вътре.
Инж. Георги Григоров предложи да включим темата за водопровода и канализацията на града. Не пръв поглед никому ненужна тема, но нека да се замислим.
Кой друг български град има запазени остатъци от акведукти? Ами водохранилището на Бунарджика? При нови строежи между Понеделник пазара и Аджисан махала в основите се появяват стари водопроводи – някои на повече от 2000 години. Колко градове са достигали до такава степен на цивилизованост и градска уредба?
Според Христо Гагов занемаряването на култа към водата идва с приемането на християнството, което не поощрява „телесните удоволствия”. Но в къщата Хиндлиян, примерно, в Стария град, можем да видим такава баня, която няма как да не е използвана от хора, обичащи „телесните удоволствия”.
Изплува една стара пловдивска легенда – че при строежа на един от мостовете е открит стар водопровод с топла вода. Дали е идвала от Хисаря, както се говореше? Или от изворите край Войводиново? Или просто от близкия Стъкларски завод?
Обсъдена бе и темата за „Филибелийското колело” – предшественик на Виенското колело, за което вече сме писали и говорили.
Дали е по-старо от това в Забърдо? И защо в Забърдо правят от тази история атракция, а в Пловдив никой не я използва? Какви са традициите в тази област в по-късните години?
Зрители на казаха кои са собствениците на първото българско виенско колело от ново време – майстори от Капана. Става дума за бай Павле, синовете му Васил и Стефан, вече и внуците. Работилницата е била в Капана, сега живеят на ул.Осъм. И още са в този бизнес.
Вече работим по теми от предишни предавания и идеи от пощата – например за пловдивските дворове. Налага се обаче да почакаме раззеленяването и първите цветя...
Проектът „Непознатият Пловдив” се реализира от Сдружение „Медии с човешко лице” с подкрепата на Община Пловдив, Фондация „Пловдив 2019”
