Преди няколко дни се появи гордо съобщение, че софийската фондация „Едно“, която от известно време задава тон в пловдивската култура, се е заела да разкрие и част от пловдивската история. Защото – вероятно според тях – тук живеят дебили, които не са се сетили са съберат историята на река Марица – в разкази и снимки. И никой от главният финансиращ орган – община Пловдив, вероятно не се сеща да им намекне, че е по-добре гостуващите специалисти да се занимават с нещо, което разбират – например с дизайн и редизайн, с архитектурни конкурси, с хепънинги и пърформанси, а да не влизат в територия, която им е чужда.
За Марица има изписани хиляди страница, можем да кажем къде могат да се намерят поне двеста снимки, така че въпросът не е в събирането, а в популяризирането на събраното.
По случай голямата идея на софиянци решихме да отделим 30 минути от програмата си и да посъберем или припомним по някой спомен. За да покажем, че това можем да го правим. Не се надяваме, че някой ще ни потупа по рамото – нали не сме софиянци, а прости пловдивчани.
Та ето нещо, което младите поколения вероятно не знаят. Нито може да се види по „Анимал планет“.
МАРИШКИТЕ ЧУДОВИЩА
Безспорно най-голямата риба, уловена в Марица последните сто години, е гигантската чига от 1957 година.
Същата година е голямото наводнение, което е отделна тема за разговор. Водата залива част от града, хората не могат да ходят на работа, в реката плуват цели кочини с прасета, домашни животни, крайречните кръчми се прощават с масите и столовете си.
След време водата се отдръпва и се появява Голямата риба. Тялото й прозира в прочистената вода, някой път тя влиза на плиткото и се вижда как перката й пори водите.
Тръгват слухове, че чудовището напада малки деца. И че даже ги отвлича..
Един ден бай Пешо от Мараша отива за риба и вижда съвсем близо до себе си маришкото чудовище. Докопва един прът и замахва. Улучва главата на рибата и я зашеметява. По-нататък е лесно. С голям зор вади рибата на сушата и я качва на каруцата си. Чигата е толкова голяма, че опашката й се влачи по земята.
Бай Пешо не бърза да я разфасова. Той гордо обикаля града – за да видят всички какво нещо е хванал.
Рибата скоро е изядена, но на бай Пешо му остава прякор за цял живот – Пешо ЧИГАТА.
Разбира се, тази случка е ударила по авторитета други големи рибари. Вероятно е засегнала и провъзгласилия се за рибар номер 1 бай Иван Карачомака. Той започва да разказва следната случка. Отишъл да лови риба на Адата. Приспало му се и решил да дремне на брега. Завързал кордата около гърдите си и заспал.
По някое време усеща, че гълта вода и се събужда. Някакво маришко чудовище се било хванало и го издърпало на дълбокото.
Има поне случая с големи есетри. Предполага се, че са дунавски, минали през Черно море, после през Босфора – докато навлязат в устието на Марица и стигнат до Пловдив.
В онези времена обаче ловенето на големи риби е било следено от властта. Хваналите горлямата есетра ваднага били заловени, позволили им да си отрежат по една педя от рибата – колкото да я опитат, а останалото било реквизирано. И в крайна сметка изядено в стола на Милицията.
Наскоро след това пловдивски рибари пак уловили есетра, но след като знаели какво ще последва, я скрили. Само че комшиите ги издали. За наказание милиционерите не им дали и по педя поне да си отрежат.
Има спомени за уловени големи сомове. На един мач на Локото от времето, когато в отбора е играл Христо Бонев, преди първата свирка на терена излезли големите каикчии Шопа и Гегата и оставали в краката на своя любим футболист два сома – по 1,60 единият.
И други маришки истории знаем, но стига толкова – да не ни ги откраднат. Който иска – да си ги събира.