ГОСТИ В СТУДИОТО ЕЛИС КЕВОРКЯН И РАМЕЛА ПАНЧУГЯН
ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: На тази снимка виждате един човек, когото много стари пловдивчани познават- бай Данаил или Даниел на арменски- майсторът на прочутите бергамотови бонбони, с които свързваме Джумаята и околностите. Там е била работилницата му, около него са трите му дъщери, които сигурно много пловдивчани познават, а сега ще видите на живо две от тях, за да ни разкажат тайната на тези бонбони, да ни разкажат за своя баща. До мен е Елиса Кеворкян и нейната сестра Армела Панчугян. Как е правилно да се каже на бонбоните?
Елиса: Бергамонови бонбони.
Е.Т.: Те бяха навити и отделно с дъвка.
Елиса: Рязаните бонбони бяха мента, дъвка, бергамон, лимон, малина, карамфил, канела.....
Рамела: баща ми е роден в 1894 година. На тази снимка е на 20 години, по време на войната, на фронта, бил е готвач в кухнята. Дядо ми е бил в Ямбол най-добрият сладкар- сладкарница”Апел”. Той е осиновил баща ми.
На тази снимка е с майка ми в Пловдив. Тук виждаме майка ми с приятелки пред джамията, отсреща е бил прочутия магазин. На тази снимка съм като студентка с баща ми.
Е.Т.: Да започнем с бонбоните- баща ви е казвал кесме- значи рязани.
Елиса: той правеше фитнил. Като свареше захарта с есенция, се мелеше на камък, после се месеше да позстине и започваше с голяма ножица.....Кремотар се слагаше вътре. Много бързо ги нарязваше, сякаш ножицата пееше, много му повагахме.
Най-напред правеше бутера- закуската, баничките да бъдат рано към 7 и половина готови за продаване на чиновниците. Ставаше в 3 часа сутрин. Маслото, брашното- всичко поотделно се омесва и се точи бутер. Пращаше след това на фурната за изпичане. Всичко той си приготвяше. Голяма опашка се извиваше....чиновници, адвокати, всички се стичаха при баща ми.
Рамела: и учениците от Девическата гимназия минаваха за баничка. Свършваха за един час. След това започваше да работи бонбоните. Баща ми се ядосваше- не мога да си видя стоката- просто много бързо свършваше направеното. Продаваше се на килограм, имаше 6 големи буркана. Често хората дори купуваха направо от работилницата. Евтини бяха, но нямаме спомен за цената. Имаше си доставчици на продуктите, маслото носеха от село. Имаоше си и хладилник от блокове лед.
Елиса: правеше и много пасти, ореховки...монблан, рочел, добуш, маслено роло. Обичахме вкъщи много добуш- със захаросаната поливка, горена захар.
Е.Т.: И бай Борис и Милка са правили добуш- кой беше по-хубав?
Елиса: те бяха двама братя, на Главната....
Рамела: много прочут беше рахат локума на баща ми. С килограми търгуваше на Беломорието. Правеше и бяло сладко, локум.... Правеше и балсуджук в Ямбол- прави се от шара, нишесте и орехите се нанизват, потапя се няколко пъти. Имаше и тезгях- по Нова година и Коледа точеше и кори. И много баклава. Имаше си постоянни клиенти- адвокати- Нончев, Пеев, Табаков, арх. Тодоров, Бъчваров, Тиха Бъчварова......И съседите бяха около него-бай Лазов книжара, дрехарите, Протохристови, Сивкови и Арнаудови- продаваха платове.
И нещо за акробата отсреща- обичаше да събира много деца около себе си. Пържеше яйца, с пръчка пазеше равновесие пред тях, умееше да ги забавлява. Това беше една от атракциите в Пловдив. Беше около 30 годишен. Много му се наслаждавахме.....
Е.Т.: Защо така се промениха мъжете днес- не съм чул мъже да поискат да отидат да си купят пастички или боза. Става дума предимно за бира.... Сякаш ако яде сладко не е истински мъж, не е в ред.
Рамела: Баща ми също обичаше да си похапва сладко, макар да не му позволявахме много, а той- аз за едно умиране кефа си не развалям.
Съсед ни беше и бай Илия, бай Петър- рибара, имаше и детски шивач Дузакян......... Брат му беше мъжки шивач. Там беше и бай Кольо фурнаджията, македонец беше. Зад нас беше и кръчмата Караагач. За пиния шекера имаше специално нещо– имаше голямо желязо и се биеше, подобно на сирене.
Зрител: Соня Малсахян се обажда. Познавам семейството от детството ми, бащите ни бяха приятели. От тях купувахме всичко, не зная по-вкусни от техните бонбони.
Таня Маркова Менасян: тези хубави момичета могат ли да правят същите бонбони?
Елиса: Правехме, умеем.....Но младите не искат да продължат занаята- имаше 180 градуса жега.
Зрител- Ивет Анари/?/ : При техния баща си поръчвах бяло сладко. Приятно ми е да видя двете сестри. И кори си поръчах.....
Елиса: Аз шиех и гоблени.
Зрител: помните ли сладкарница “Монблан”?
Рамела: Помним я. На баща ми сладкарницата се казваше “Камелия”. Отгоре живееше д-р Деспотов. Правеше се и шоколад на блокове там, от баща ми купуваше стока. До него беше ваксаджията бай Агоп. До него беше и Алберт Израел- галантерия. Дори преди няколко дни една продавачка от “Монблан” ме позна на улицата и се сети за баща ми - след толкова години. Много пловдивчани и днес си спомнят за баща ми.
Зрител- Петрова съм. Такива бонбони, бяло сладко и локум никъде другаде не съм срещала. Но никой не го наследи този голям майстор.
Елиса: Като направя за вкъщи щи ви донеса и на вас.
Зрител: Живея на Джумаята. Една история около хотел “България”. Там отсядаха помаци. Имаше много дървеници, горещо беше и спяха на терасата. На “Отец Паисий” имаше магазин, който наричахме “Яжте риба днес”. Нищо нямаше в магазина, освен много едни и същи табелки “Яжте риба днес”. Беше 1943 година- по времето на германците.... магазинерът беше поставил люти чушки в буркани и немските войници си купиха... лапат чушките и започнаха да пищят. На “Монблан” беше руско семейство- двама братя. Жива е още сестра им.
Рамела: руснаците много ядяхя бонбоните ни, германците купуваха шоколад “Летец”. Баща ми имаше многа клиенти от чужбина- Австрия, Франция, Италия.
Зрител: около вас беше и Влашо сладкаря.
Рамела: той правеше локум, но нашия беше по-хубав. Правехме и локум с бадеми, фастъци....Поръчките бяха по килограм в кутии.
Елиса: като се роди Симеончо баща ми му прати подарък, баща ми и цар Борис са родени в един ден.
Правеше и бели бонбони за сватба.
Зрител: Ученик съм на госпожа Рамела- само хубави думи.
Зрител: Управител на хотел “България” беше кака Радка- жена от втора категория. Вярно е, че много от посетителите, заради дървениците, спяха на терасата.
Е.Т.: Стана дума миналата седмица, че Чилови са били собственици на фабриката за сапун в Костинброд, а сега казаха, че се били собственици на кибритената фабрика. Ако някой от зрителите знае нещо може да се обади.
Зрител: пред хотела спираха рейсовете от Асеновград.
Зрител: фабриката на Чилови произвеждаше сапун, тоалетни принадлежности, кибрит и олио. Дори са имали и износ в чужбина. Олиото се казваше “Идеал”. Последният техен магазин беше до входа на театъра.
Е.Т. Тъжно ми е, че пловдивчани са произвеждали в онези години олио, а сега идва от други краища.
Първо Арнаудови на ъгъла- трима братя.
Зрител И нещо за вашите съседи.
Елиса: Чилови са имали голяма фабрика за химия, сапуни в Костинброд, а не в Костенец. Джумаята беше един триъгълник опасан с магазини. Противоположно на магазина на бай Данаил имаше кръчма. /Лош звук/
Зрител: Бях секретарка в Районния съд в Пловдив на Панчугян/?/. На годежа му ни почерпиха с бонбони, производство на баща ви.
Рамела: През 1956 година баща ми направи три пъти сватба- първо за моите колеги, за неговите колеги и за роднининте.
Д. Караиванов: За сапунената фабрика в Пловдив- до Герджика. Марката беше “Леонгарти”. Произвеждаха се и свещи. Имаше и шоколадова фабрика”Абдала”. След това фабриката беше национализирана.
Рамела: На баща ми през 1960 годинзабраниха производството и той се поболя.
Зрител: Отново за хотел”България”- известно време беше и затвор-1942 година- предимно за германци с по-малка присъда. Производството на Чилови беше в Костинброд- 6 братя.
Елиса: баща ми много съжаляваше германците и им даваше пасти.
Зрител: Баща ви имаше ли нещо общо със сладкарницата “Назъм Хикмет”?
Елиса: Не, нямаше нищо общо.
Зрител: Моят кръстник Антон Папазов произвеждаше парфюми и сапуни. Парфюмерия “Папазови”.
Рамела: още за съседите- отляво бяха Дузакян – детско шиене. През 1960 година събориха магазина и баща ми се премести на “Леди Страндфорд” с оборудването . но след 5 години се разболя от мъка по забраната да произвежда бонбони. Почина през 1965 година.
Зрител: Слави Панайотов- ученик бях на мама Рени от 1964 година. Догодина имаме 30 годишнина на випуска.
Зрител: Спомням си едно магазинче по пътя за църквата “Света Богородица с най-хубавите бонбони........... Значи това е бил магазина на вашия баща. С прекрасни спомени съм от тогава, от бонбоните ви.
Зрител: На Джумаята, градинката- отзад- д-р Кънев беше добър лекар, а с хубавите бонбони забравяхме болката на сливиците.
Е.Т.: Предайте рецептата на мераклии да продължат делото ви.
-----
26.03.2009 12:14
12.06.2011 14:56
12.06.2011 18:45
13.06.2011 15:14
14.06.2011 20:44
16.06.2011 16:58