Д-р Радко Терджуманов: Аз живея на ул. "Антим І " 8А. Точно срещу нас е №25. Казвали са ми, че това е бил първият полицейски участък в Пловдив. Колкото до всички онези, които са живяли на нашата улица, това е например  № 20, там където е била къщата, където е живял Захари Стоянов, както и  къщата на Каишеви, стара лекарска фамилия. Спомням си, че когато  бях ученик, там  снимаха филм с Емил Димитров. Казваше се "Малката". По-нагоре беше къщата на д-р Търпоманов и нещо, което малко хора в Пловдив знаят е, че след като се слезе по ул. "Кирил и Методий" по посока на ул. "Хр.Г. Данов" има една къща, в която живееше една достолепна дама, д-р Марена Кулушева. Тя именно е прототипът на Ирина от романа на Димитър Димов "Тютюн". Това го знам от известния български художник Константин Щъркелов, който беше приятел на баща ми - лекар, но и също така художник-самодеец. Д-р Кулушева нямаше нищо общо с образа на Невена Коканова. Тя беше висока жена с къса и вълниста коса, леко прошарена. Но това беше някъде около 57-ма година. Константин Щъркелов заедно с баща ми и майка ми ходеха да рисуват около Бачково, а татко беше запалил Щъркелов по риболова. Той беше изключителен човек и знам, че преди години големият българин Борис Христов е закупил от него поредицата за Атонския манастир- 22 картини.  Ул. "Антим І"  едно време беше покрита с калдъръм, но впоследствие се павира. Най-голямата пързалка започваше от Сахат тепе - от бившия Кожен диспансер надолу, след което се завиваше надясно към "Ана Май" по "Лейди Странгфорд", после по бившата "Цариброд" през Джумаята и спираше пред Халите. А на бившата ул. "Цариброд" - сега "Борис Дишлиев" - след къщата на проф. Хайдудов има две къщи, след които е бившият Музей на революционното движение - там живееше известният художник Константин Лютов, който за съжаление почина забравен от всички.  

         Добри Шомов-Доко : Аз живеех на ул. "Съгласие" №7, а срещу нас живееше един учител по музика - Цариградски, който няма нищо общо с онзи прочут странник Цариградски,  помнен от всеки по-възрастен пловдивчанин. До нас се издигаше една масивна сграда, в която живееше някакъв бивш руски генерал. Той имаше  огромно куче, на чиито врат беше закачено нещо като торбичка. Генералът пъхаше вътре някаква сума и го изпращаше по ул. "Академик Державин" надолу до Орта Мезар, където имаше кебапчийница. И когато продавачът виждаше кучето, което носеше и някаква съдинка - взимаше я и пускаше вътре едно кебапче. Другото, което си спомням е, че на мястото на днешното Юг Енерго имаше  голям гараж. Нашият квартал се казваше Гюлбахча, всички се познаваха и живееха мирно и тихо както и арменци, така и евреи, и турци. На Орта Мезар можеше да се види как се правят печени яйца на оджак, които се завиваха в сух кромид. Построиха и баня, която се казваше "Корона", а наоколо всичко беше в магазинчета. Продавше се например шипков мармалад - в дървени бурета. И досега си го спомням, топъл и лъскав. Изобщо ние си бяхме една прекрасна и задружна махала. На мястото на сегашния Младоженски дом беше сградата "Ударник", където ставаха страшни забави, а малко встрани беше сладкарничката на бай Величко с прекрасния си сладолед. И още нещо. В градината имаше  киносалон, както и някаква дървена арка. А в сградата на сегашния Природонаучен музей имаше Руско училище.  

         Д. Хаджипетров/: На ул. "Антим І", мисля, че на № 2 или 4 е живял д-р Арат  - един от най-добрите педиатри до 9-ти септември. Чувал съм, че си бил скрил някакво злато в един кладенец. Но го хващат и той си признава всичко. Взимат му златото и човекът си заминава за Израел. А горе, където е площадчето на "Антим І" - бяха т.н. пловдивските петте кюшета, където се събират пет, шест улици. Там, срещу 18-ти номер има един имот, който сега е музикален магазин. По-надолу следващата голяма сграда са имоти на Йовко Гаврилов, който също е бил много богат пловдивчанин, дори около Кацигра хан всичко наоколо е било негово. Той е бил чирак при хаджи Гьока и наследниците му наследиха доста имоти. И освен в къщата на Каишеви, филмът "Малката" се снима и  в нашата къща. Но най-голямото игрище за джамени беше на празното място до протестантската църква. И да кажа какво беше на края на "Антим І". Там построиха първата кооперация, една четириетажна сграда. А най-долу, почти до бул. "Руски", където беше сладкарница "Младост" имаше ковачница. 

         Георги Караджов/: Искам да допълня, че трябва да отдадем заслуженото на двамата лекари Семови, които живееха точно срещу бившия Пионерски дом - на "Антим І". Зетят на Семови беше д-р Стефан Попов, чиито баща беше комендант на Пловдив преди 9-ти. Срещу Пионерския дом живееше един наш съученик Румен Мишков. Това беше една малка къщичка,  която беше евангелистка църквичка, в която баща му е бил свещеник, а майка му - клисар. Малко по-нагоре, на ул. "Тодор Каблешков" във втората къща живееха собствениците на фабрика "Балкан"- сем. Найденови.

         Т. Тодоров: Когато говорите за жената, която е била прототип на Ирина, нека не забравяме, че по онова време Димитър Димов е бил на квартира в тази къща. Те бяха три дъщери, а баща им е бил дипломат. Срещу д-р Турджуманов, в бившия Пионерски дом живееше известното арменско семейство Асазурян. Един от тях след 9-ти, като бивш националистически  водач заедно с още единайсет души арменци ги изпращат в Сибир. Половината от тях се върнаха през 56-та година, но Асазурян не се завърна. Това семейство притежаваше един от най-големите търговски офиси за железарски изделия в Пловдив, на ул. "Йоаким Груев". А пастор Мишков е бил обвиняем в първия пасторски процес през 1949 г. - един месец преди процеса срещу Грайчо Костов. След като го освободиха, Мишков работи известно време като преводач в завод "Ален Мак". Наричаха го сър Мишков. До д-р Търджуманов живее сем. Чобанови, а Чобанов е бил Областен управител и председател на пловдивската търговска Камара.

         Живко Железаров: Къщата за която говорите, че е била полицейски участък в най-долната стая имаше нарисувани стълби и полицаите караха арестуваните да се качват по нея.       

 ЗАПИС ОТ 2003 Г.