Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2017 10:07 - ПРИКАЗКА ЗА МОЛИВЧЕТО
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Онзи ден – както е нормално по това време на годината, се разприказвахме за подаръците.

За подаръците едно време и сега.

Днес всичко е ясно – отиваме в един МОЛ и гледаме какво пазаруват хората. Предложения всякакви ни преследват в интернет, да не говорим за телевизионните реклами.

Едно време беше по-различно. Щандовете на магазините, които предлагаха нещо като подаръци, се изпразваха далеч преди празниците.  Живеехме в един свят, в който имаше много по-малко вещи, по-малко забавления и глезотии. Затова и всяко ново нещо в живота ни ни радваше.

Та се запитахме и за това кой подарък едно време ни е зарадвал най-много.

Аз специално се сетих за една книга – втория том на „Остров Тамбукту” от Марко Марчевски. Любимата ми книга тогава, още помня името на добрата принцеса – Канеамея. Лошата беше Зинга.

Ако Бойко Борисов се беше родил 10 години по-рано и на него това щеше да бъде любима книга.

Имаше спомени за футболни топки, за „спящи” кукли…

Една възрастна жена се включи в разговора със своите спомени.

Тръгвала на училище – сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден- чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. „Това беше и Коледа, и Нова година” – допълни жената.

Оказва се в последния момент обаче, че в чантата няма задължителния молив.

Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.

И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя…

И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си.  Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се „съспенс”.

И изведнъж –о, чудо – мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче – от много писане била останала само една трета.

Моливчето било химическо – днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие.Ако паднеше капка вода, ставаха петна.

Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището…

„Никога не съм получавала по-добър подарък” – завърши непознатата жена.

Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.

Та тези дни, когато се раздават скъпи телефони, таблети, лаптопи и така нататък, да помислим дали някой не се нуждае просто от едно моливче…От малко храна…Или просто от добра дума…

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3143213
Постинги: 223
Коментари: 1289
Гласове: 737
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031