Сещам се за спомените на арх.Тодор Толев отпреди 50г., който дълги години беше главен архитект на Асеновград. От него съм запомнил някои подробности, свързани с изграждането на гребната база. От него знам,че може би една от първоначалните идеи е построяването на гребна база да стане на местността „Четиридесетте извора” край Асеновград. Вода на мястото е имало достатъчно, дори е започнала подготовка за строителството. Но това място се е оказало неудачно поради липса на леглова база, липса на инфраструктура и най вече отдалечеността от Пловдив. Пловдивското партийното ръководство отхвърля идеята за „Четиридесетте извора”, въпреки огромните усилия на асеновградчани базата да се изгради близо до техния град.
Другата идея която възниква е изграждането на базата да стане край с.Оризаре, което е съвсем близо до Пловдив, на десетина километра.
Някои подробности съм научил от покойния лесовъд инж. Никола Маргов, с който няколко пъти сме имали съвместна работа. Спомням си, че до с.Оризаре имаше изградена 1800 кв.м. водна площ в изкопа, създаден вследствие от изземането на инертни материали за нуждите на строителството в Пловдив. Базата на Оризаре не беше лоша и там в продължение на години се провеждаха тренировки по водни ски, гребане и други водни спортове. Провеждаха се състезания от местен характер. Мястото се покещаваше от много пловдивчани.
Имало е предложения съществуващият гребен канал в града да остане за отдих на пловдивчани – в него да карат водни колела и лодки.
Пловдивското партийното ръководство отхвърля и тази идеята И тя остава в историята като неосъществена.
Взима се решение да се построи гребен канал на мястото, което на по възрастните пловдивчани бе известно под името „Царския остров”, а по късно го нарекоха лесопарк „Отдих и култура“. Защо ли трябваше да му сменят името?! Може би защото понятието „Царски” за някои беше дразнещо.
В крайна сметка е взето решението гребната база да се построи в района на лесопарк „Отдих и култура“ в старото корито на р.Марица. Изглежда разумно решение. Но старото корито се оказва недостатъчно, малко по размери. Налага се направата на нови допълнителни изкопи. И те са направени при което се изсичат безвъзвратно 360 декара от лесопарка. Тази сеч не се компенсира с ново залесяване. Съществуващите 360 декара хубава гора просто изчезват завинаги. Това е цената, която пловдивчани заплащат. Тогава становището на Дружеството по озеленяване в Пловдив, представлявано от инж.Н.Маргов, който с риск да бъде изгонен или по точно изхвърлен от Районния народния съвет категорично се противопостави срещу изсичането на 360 декара от лесопарка „Отдих и култура“.
Но решението вече е взето и гребният канал е осъществен. В резултат на това пловдивчани имат едно прекрасно място за отдих.
Но има и друг резултат - пловдивчани дишат най- замърсения въздух в България.
арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg
05.03.2024г.
