Пловдив е град, известен от векове със своите бани. Пътешествениците не пропускат за отбележат тяхното присъствие в живота на града Има огромни обществени бани, има и частни. До днес са останали само две – Чифте баня – превърната в Музей на съвременното изкуство, и Ени хамам или Орта Мезар – развалина от години, която чака по-добро бъдеще. За баните е писано много, днес ще ви разкажем за една от тях. Забравена. Може би най-невзрачната – гледана отвън. Баня Тракия. По-старото й име е КЪЗ АСКЕР ХАМАМ, което пловдивският летописец Никола Алваджиев разчита неправилно – като „войнишко момиче“. подобно. Най-вероятно банята е строена още в края на 15 век с парите на Хаджи Хасан, който е бил „кадъ аскер“– тоест, управител на една от най-важните съдебни институции в Османската империя - по времето на султан Баязид Втори. Може би от този могъщ филибелия идва и името на ХАДЖИ ХАСАН МАХАЛА, която започва оттук и чиито жители са най-честите посетители на банята. Наблизо е и джамията Хаджи Хасан. Та колко са личностите в пловдивската история, чието име е останало в народната памет като това на Хаджи Хасан? Банята е разрушена през 1971 заради прокарването на булевард „Шести септември“. Архитект Петър Дикиджиев, който живее от години в Ню Йорк, не е забравил нито банята, нито живота в махалата наоколо. Разказа ни много неща. Отвън банята не е така впечатляваща – като Чифте баня, например, но вътре... Не можахме да открием и една снимка или рисунка от хамама вътре. Остават само спомените – може би на неколцина живи съвременници. В банята водят войници под строй. Дълги години сираците от близките домове се къпят безплатно... Една шепа хора – местни културни дейци, инициират подписка в защита на банята – срещу асфалта Архитект Василена Дикиджиева пише статия във вестник „Народна култура“, в която посочва колко ценна е банята и как би могъл да се измени плана за булеварда – да се премести малко на юг като се отнемат десетина метра от градинката. Резултат никакъв Даже един авторитет като Пейо Бербенлиев не може да спаси баня Тракия. Той идва в Пловдив. Спира пред банята – нищо особено. Но когато влиза вътре... Арх.Дикиджиев си спомня: „Той не ахна, той онемя...“ Властта обаче не отстъпва. Предпочита да изличи още един остатък от „робството“. Не след дълго тръгват булдозерите Вечер специалисти обикалят развалините, за да разкрият тайните на градежа, тайните на схемата на тръбите с топла вода, които са затопляли хамама... Учили са се от майсторите от 16 век... Съдбата на хамама променя и живота на архитект Дикиджиев. Той казва „майната му“ на този град и заминава по света. Както навремето арх.Стефан Джаков казва „майната му“ на Пловдив. Става дума за архитекта, построил „къщата с куличката“ на Джамбаз тепе с намерение в нея да изживее живота си. Но остава разочарован от управниците на този град, които не приемат идеята му да се запази Куршум хан – да се укрепи и дворът му да се постави под стъклен похлупак. Ако това се беше случило, сега светът щеше да се извърви през Пловдив, за да види това архитектурно решение... Банята я няма днес, а арх.Дикиджиев живее в Ню Йорк и изпраща спомени... Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив. Вижте филма по темата