Преди 65г.Пловдив на Понеделник пазара имаше една каруца,на бай Митко.Преди да има каруцата той имаше ръчна количка за багаж с три колелета- едното отпред по малко ,а другите две- отзад.Така тя можеше да се управлява,чрез натискане надолу на ръкохватката с която се бута.Количката имаше платформа от дърво с размери широчина 1,5м.и дължина 2м.Колелетата бяха като тези на каруците с дървени спици и железен чембер,който обхващаше колелото.

Така дълги години бай Димитър изхранваше семейството си,жена си и синът си с превоз на различни неща.Я някой гардероб или дърва за огрев или въглища.Взимаше евтино и хората го търсеха,та работеше от сутрин до вечер.Количката вечер я „паркираше” на свободното място до къщата на арх.Семов на ул.”Съединена България” №9.Заключваше я с катинар и синджир до близкия див орех.Лятото,когато денят беше по дълъг и когато я паркираше там,ние децата обичахме да се качваме на платформата и да си представяме,че се возим на влак или автомобил.

По едно време момичетата започнаха да нареждат на количката щайги и си представяха,че това е ресторанта на новооткрития хотел Тримонциум.Детски момичешки фантазии!

По едно време ръчната количка изчезна и на нейно място се появи истинска красива каруца.С четири колелета,с място за сядане отпред на каруцаря,боядисана мераклийски в красиви цветове.Появи се и магаренцето Радка ,което имаше на шията си гердан от сини маниста.Винаги се радвах на Радка и никога не видях тя да прояви някакъв „магарешки инат”.Къщата на бай Димитър беше на ул.Патриарх Евтимий №……,една малка едноетажна къщичка,в която се влизаше директно от улицата.Отвътре зад къщата имаше малко дворче.Точно в това дворче,под един навес живееше Радка,когато не беше на работа.Бай Димитър разпрягаше Радка в двора на арх.Семов и с нея пресичаше улиците Съединена България и Патриарх Евтимии и през входа на къщата я довеждаше до двора.

В махалата други каруци нямаше.

В един период от време по ул.Патриарх Евтимий започна да преминава сутрин и следобед един мотоциклет ЯВА,червен,чешко производство.Чаках го да мине та да го видя.Най интересното беше,че го караше една млада руса жена.

Стоеше наперено на мотоциклета с развени руси коси от вятъра.За онези години жена да кара мотор беше доста необичайно.Беше облечена с панталон и яке.Коя беше тази жена,от къде беше така и не разбрах.

Бях твърде малък, когато не знам защо мотоциклетите се превърнаха в моя страст.Където видех мотор,а тогава не се виждаше често,аз се спирах и можех да го гледам с часове.До към седмата си година по голяма част от живота ми премина в София.

Там за мен се грижеше баба ми Мария,тя беше по цял ден с мен.

Тогава най голямото ми желание беше тя да ме заведе на Мемориала на съветската армия!Там на паметника имаше направен един мотор,показан с много подробности.Заставах пред мотора и го наблюдава.Можех така да стоя с часове.И стоях.Не можеха да ме отлепят от него.След като се прибирахме у дома,аз си изваждах блокчето за рисуване и започвах да рисувам мотора.

Някъде около 1956г. или малко по рано се появи първия мотоциклет в махалата.Беше на Иван Стойков,бащата на Теодора Стойкова.

За мен той беше чичо Ваньо.Беше си купил мотоциклет AVO Sport,източногерманско производство от заводите RUHLA SIMSON,едноцилиндров,250 кубиков двигател,четиритактов за разлика от Явите,чийто двигател беше двутактов.Тогава повечето мотоциклети бяха с дветактов двигател като Ява,MZ,Ковровец ,ИЖ.

Имаше и едни Съветски мотоциклети Вятка,светлозелени,които бяха лошо копие на италианските Веспа.Такъв мотор имаше зетя на рентгенолога д-р Иван Стойков,около 1964г.Движението на двигателя към задното колело се предаваше посредством зъбни предавки,които баха много слаби.Поради това ако трябваше да се качат двама по тежки пътника,каквито бяха неговите собственици,тези зъбни колела се повреждаха.

По принцип мотоциклетите бяха с въздушно охлаждане.В действтелност моторите ИЖ бяха открадната от руснаците версия на DKWи NSU,но доста лошо копие.

Явите бяха с двигатели от 250 и 350 кубика и собствениците им много си ги харесваха.Бързо набираха скорост,но на плански път имаха проблем,когато трябваше да изкачват стръмнина,бързо загряваха и трябваше да спрат.

След появата си в България моторите ИЖ бързо изчезнаха,не се оказаха добри.

Притежателите на MZ дълго време им се радваха.Те бяха с двигател от 125куб.см.,лесни за подръжка и здрави.Покойният Д-р Стефан Стойчев,който живееше на ул.”Зора” 12,в подножието на Джамбаз тепе дълги години се возеше на този мотор.Всеки ден той пътуваше с него до болницата ,където работеше.Имаше и MZ от 250 кубика.По едно време милицията ги ползваше.

След няколко години производството на мотори AVO бе спряно.Тогавашната Западна Германия предявила някакви претенции за авторство.

AVO TURIST бяха с отделни черни гумени седалки.Особеност на тези мотоциклети бе,че движението на задното колело се предаваше от двигателя посредством кардан.Те имаха и нещо като „диференциал”,на който переодично трябваше да се сменя маслото.При другите мотори това ставаше с верига .Освен това тези мотори имаха и един ръчен лост за включване на първа скорост,какъвто другите мотори нямаха.От двете страни моторът имаше едни триъгълни кутий.В едната стоеше акумулаторът,а в другата беше фабрично заредената с лекарства аптечка.

Много скоро чичо Ваньо си купи по нов модел мотоциклет AVO Sport ,при който седалката беше обща за водача и пътника.Лятото семейството отиваше на море в Приморско.Багажът се слагаше на малкия багажник зад седалката.А на седалката се нареждаха чичо Ваньо,леля Мими и Теодора между тях.И така от Пловдив до Приморско повече от 300км.Днес да пътуват така трима души на мотор няма никой да помисли,но и никой няма да им разреши.

Теодора порасна и тогава към мотора се появи един кош,красив,черен на цвят,производство на същия завод.Кошът лесно се закрепваше и открепваше към мотора,чрез едни специални сферични връзки,за минути.

Теодора или както всички и викахме Дорета вече можеше да пътува много по комфортно и удобно.Освен това зад седалката на коша имаше багажник,както и вътрешно място за багаж.

 

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg