Трите пловдивски НАЙ :: ЗАБРАВЕНИТЕ ПЛОВДИВЧАНИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2022 14:36 - ЗАБРАВЕНИТЕ ПЛОВДИВЧАНИ - АВИАТОРЪТ САВА ПОПОВ

Автор: 3nai Категория: Регионални

Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.11.2022 14:39

Сава Попов /р.10 юни 1889.Пловдив,п.07.01.1973г.Париж/
Дали някой знае нещо за него?

Роден в Пловдив.Родната му къща се е намирала на кръстовището на сегашните улици "Лейди Странгфорд" и "Божидар Здравков".Съборена е около 1900г. при прокарването на тези улици. Син е на известния пловдивски търговец ,придворен доставчик на бижута представител на швейцарската фирма за часовници "Cortebert ",Костаки Попов, за когото Никола Алваджиев споменава в книгата си "Пловдивски Хроники".

Има двама братя – Михаил Попов и Стефан Попов и сестра Сийка Попова-

Битракова,женена за Иван Битраков –Зима.Михаил Попов е моят дядо.

Завършва Пловдивския Френски колеж "Свети Августин" ок.1906г..

Около 1910г. заминава за Париж да учи финанси. По това време през годините 1910-1912г.

Франция е водеща във въздухоплаването с аероплан.Той изостава финасите и решава да се отдаде на аеропланите.По време на Балканската война съвсем доброволно,подбуден единствено от патриотични чувства,въпреки че във Франция има успешен бизнес се връща в България и взима участие във войната като авиатор.В историята на българската авиация,като значими

авиатори са отбелязани Радул Милков и други,които са учили въздухоплаване в Русия или Съветския съюз.И разбира се,на тях трябва да се припишат огромните заслуги,защото и Русия и СССР.са наши братски страни.

По късно около 1920г. отново се завръща в Пловдив.При управлението на Александър Стамболийски става градоначалник /директор на полицията в Пловдив/.След преврата през 1923г.заминава завинаги във Франция,където се установява за постоянно.

Родословието на Сава Попов може да се види в geni.com.

От книгата "Балканските орли" на Цветан Цаков

Той е първият български пилот- пловдивчанин и единственият българин завършил на частни разноски курс за пилотаж на аероплан и който се обучава на аеропланите "Nieuport" с обратно командване.Постъпва в училище "Nieuport" Париж през 1910г. и едва престоял десетина месеца,по парични причини бил принуден да го напусне,за да продължи наново учението си през 1911г. заедно с втората група български авиатори,но вече като доброволец със задължение да

служи определено число години в българската авиация като мханик.След известно време се отказва от задължението си и отива пак на обучение в "Nieuport " до 1912г. след което се завърнал в България за Балканската война и влязъл в състава на Първо аеропланно отделение.Извършвал

полети заедно с Радул Милков,италианския пилот Сабели 1912г.и др.

.По времето на министър председателя Ал.Стамболийски от 1920 до 1923г. е

градоначалник на гр.Пловдив.Градоначалник това е директор на полицията.

След преврата от 1923г.и убийството на Ал.Стамболийски той напуска завинаги България и се заселва в Париж,Франция.Жени се за англичанка,с която живеят в Париж в еднофамилна къща на бул."Во Жерард" №114е. Нямат деца.Умира преди жена си във Франция,Париж 07.01.1973г.

Владее езици:немски,френски,гръцки,турски

На 20 октомври 1912 г. самолетът е включен в състава на аеропланното отделение, но на 27 октомври 1912 г. Джовани Сабели и Любомир Лулчев правят неуспешен опит за прелитане в района на Свиленград, като при кацането аеропланът е разрушен. При това в спомените си Радул Милков описва, че "пилотът Сабели слезе принудително в едно дере и трябваше да се приземли

на неподходящ терен. Като прибягахме до самолета, видяхме, че той е преобърнат по гръб, а Сабели се мъчеше да подигне крилото на самолета. Ние навреме бяхме пристигнали – Лулчев до кръста беше притиснат от крилото“.

Така наред с участието си в една от първите катастрофи с български военен самолет Джовани Сабели има принос в успешна спасителна операция за пострадал български авиатор.

Според Радул Милков още на 22 октомври Сабели облита моноплан "Нюпор“ и

потвърждава думите на българския пилот Сава Попов, че машината е трудно управляема

Името на италианския пилот се свързва и с един от неосъществените дуели в

Българската войска. Сред доброволците авиатори е и руският прапоршчик Николай Покровски, който при подготовката си да използва бомби "одринки“ от самолет се упражнява на земята. Още

при своя първи опит той по думите на Радул Милков "щеше да пострада“ На 17 септември 1912 г.

в България е обявена мобилизация, която предизвиква спонтанен възторг в населението и надежда за край на нечовешките страдания и кланета.В манифеста към българския народ,

издаден на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинад и правителството за обявяването на Балканската война, се казва: "След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение каквито ние поискахме,турското правителство заповяда мобилизация на своите

въоръжени сили.Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!"

Край Свиленград още в първите дни след мобилизацията младите български войници и

командири само за няколко дни подготвят първото бойно летище в света с всички палатки ,постройки и хангари за не

го.Техните имена остават в българската история:поручик Димитър Сакеларов,поручик Симеон петров,поручик Христо Топракчиев,поручик Никифор Богданов,подпоручик Стефан Калинов,авиомеханиците Иван Каролев,Иван Платников,Илия

Младенов,Иван Симеонов,редник Стоян Д.Терзийски,командирът на Първо аеропланно отделение поручик Радул Милков и доброволците Сотир Черкезов,Сава попов, Асен Хр. Йорданов, Цвятко Старипавлов и Васил Златаров.

Прославата на българската авиационна мощ,която започва с Одринската епопея е

свързана неразривно с името на летецът подполковник о.з. Радул Милков командир с вродено хладнокръвие и безстрашие,с покоряващо умение да командва подчинените си.Той е завършил 26-ти випуск на Военното училище на Негово Величество през септември 1906г.а през 1912г.след конкурс заминава за Берлин за обучение за летателна правоспособност.Първоначално получава

своята теоретична и практическа подготовка в училището на Райт,а след това продължава за кратко обучението си в училището на Албатрос в Йоханистал до Берлин.С отличен успех полага пилотски изпит и получава бревета на германския императорски аероклуб.Веднага с обявяването на Балканската война Радул Милков е назначен за командир на Първо аеропланно отделение на

летището край Свиленград и на 14 октомври 1912г. пристига от Берлин за да поеме частта си; Трето аеропланно отделение се формира на 10.11.1912 г. и се пребазира последователно до с. Балабанджик, край Малгара и летище Урша. В оперативно отношение е подчинено на Четвърта армия на булаирския фронт. Командир е поручик Пеньо Попкръстев, с пилоти поручик Милчо Митев, руснакът Яков Седов и италианеца Джовани Сабели.

Във войната вземат участие още пилотът подпоручик Кръстьо Самсаров, наблюдатели: поручиците Любомир Лулчев и Йордан Казанджиев, аеромеханици: редник-доброволците Сава Попов, Димитър Ангелов и Лаврентий Лавренов; Георги Хайверов, Иван Симеонов, Иван Гавренов, Йосиф Иванов.

Така българската военна авиация остава неразривно свързана със Свиленград. В местната история и първото военно летище са записани имената на поручик Димитър Сакеларов, поручик Симеон Петров, поручик Христо Топракчиев, поручик Никифор Богданов, подпоручик Стефан Калинов, авиомеханиците Иван Каролев, Иван Платников, Илия Младенов, Иван Симеонов,

редник Стоян Д. Терзийски, командирът на Първо аеропланно отделение поручик Радул Милков и доброволците Сотир Черкезов, Сава Попов, Асен Хр. Йорданов, Цвятко Старипавлов и Васил Златаров.

Пловдив,11,2022г. арх.Олег Каразапрянов

Нагоре