През последните дни в ежедневните предавания по Пловдивската телевизия все по-често започна да се споменава името на ДИМИТЪР КУДОГЛУ.

Става дума за един от най-големите дарители в българската история. Това, което той дарява, има за цел да бъде в помощ на обикновените българи – да има качествено лечение, като бедните да се лекуват безплатно, да има условия за полагане грижи за сирачета, талантливи младежи да получат европейско образование.

Пловдивските управленци не винаги са били коректни към делото на Кудоглу.

Красивата сграда в центъра на града, носеща неговото име, бе съборена. Бюстът му бе преместен в двора на една отдалечена болница. Сградата, предназначена за възпитанието на деца от района, бе също съборена .- в интерес на близки на управляващите.

Не е ли време нещо да се промени в Пловдив?

Нима имаме нужда от увековечаване на паметта само на герои с меч в ръка  и на кон?

Не е ли точно делото на Кудоглу със своя хуманизъм и благородство един добър пример за подражанеие?

В предаването “Трите пловдивски НАЙ” в петък директорът на Историческия музей Стефан Шивачев съобщи подробности за делото и живота на големия дарител.

В понеделник от 15 часа на живо и от 21 часа на запис пловдивчани ще могат да чуя мнението на още един познавач на делото на Кудоглу – д-р Васил Анастасов.

В разговор със Стефан Шивачев възникна идеята да се подеме инициатива за поставяне на възпоменателен барелеф на стената на Централната поща – на мястото, където е била съборения дом, дарен от Кудоглу. На барелефа редом с лицето да съществува поне като контур и тази сграда, споменът за която трябва да бъде запазен.

Очакваме подкрепа за идеята.

Ще бъде справедливо и полезно това да стане.

 

 От екипа на “Трите пловдивски НАЙ”

 

Да си призная - до този момент нищо не знаех за личността на Димитър Кудоглу. След предаването, на което гост беше Стефан Шивачев напълно подкрепям идеята за изграждането на възпоменателен барелеф на този изтъкнат пловдивски гражданин.
Поздравления за идеята да открием 3-те пловдивски "най"!

Когато, Вашата ТВ имаше предаване за Кудоглу, чийто син ми е бил учител разбрах, че той е бил тютюнотърговец, като е купувал от Ксантийско и продавал в Германия.Това, по същото време, в същите гръцки земи и Германия го е правил и Васил Куцоуглу, син на Анастас Куцоуглу от Райково- Смолянско, който има доста складове в Пловдив.Това са на бул."Руски", б."Военно окръжие и до него "Бан", както и склада на пресечката на бул."Ив.Вазов" и "Аксентий Велешки".Не зная защо не се пише за този родопчанин, който е бил дал на общината пари за построяването на ЖП-линията Пловдив- Станимъка.Но не това е най- важно.Важното е, че ако е имало такъв тютюнев търговец, за който има данни, че е търгувал в Холандия нека, Вашата ТВ да издири нещо по въпроса и ще бъде интересно.В аванс, Ви пиша за една случка относно пестиливостта: Тръгнал стария Куцоуглу от Смолян за Пловдив и на ханчето (разклона за Пампорово и Рожен) спрял да закуси.Поръчал една чорба и филия хляб.Ханджията му рекъл: Ей, бай Куцо, да знаеш снощи двамина, тука ядоха и пиха и черпиха, черпиха!", а той му отвърнал: "Да, ама они си имат побайко!"

както е тръгнало,ще излезе и инициатива от шивачев,да махнем климатика от съществуващата плоча.
уважаеми по увековечаването,не се захласвайте за едната заплата.
шивачев и време имаше.през това време плочата на домът на кудоглу бе занемарена.

Смятам , че настояването от ваша страна за издигане на паметник на Кудоглу е свързано с недостатъчно познаване на историята и личността му.Роден 16 години преди националното освобождение на България и 8 години преди извоюването на църковна независимост , смейството на Кудоглу и самоят Димитър Кудоглу потъпкват българския си произход за да приемат гръцкото име Кудоглу с единствената цел да имат по- голям успех в търговията и печеленето на пари. Така те действат като национални предатели в разгара на борбата на народа срещу фанариотите и гърчеещите се родоотстъпници. Освен това, по време на финансовия му възход ,усилено се коментира между другите търговци, фабриканти и обикновените хора, че Кудоглу натрупва своето огромно богатство, като търговец и фабрикант, експлатирайки труда своите работници и служители. Малко хора знаят, че неговата благотворителност и дарения са свързани с това, че у него проговаря съвестта и страха от божие наказание в отвъдния свят. Знае се , че е споделял на най- близките си, че има много грехове и се надява Господ да му ги прости. Дарителството на Кудоглу и жестовете към работниците и бедните, са породени от неговия страх от страшния съд. Това може да се потвърди от останалите живи възрастни свещеници от пловдивската Митрополия, които са познавали тези които са общували с него преди смъртта му . Достатъчно е да попитате тези възрастни свещенници . Аз например имам по- голямата част от тези данни, от свещенник, когото не мога да назова поименно и който още е жив.Освен това по време на разцвета на българския национализъм и борбите за национално обединение в началото на XX век, Кудоглу се е чувствал неудобно от гръцото си име и е чувствал критичността на българите, към предателите приели гръцки имена, но е нямало как да потъпче личния си авторитет, като отново приеме българска фамилия. Той споделя на свои близки, че особено остро е чувствал това скрито лошо отношение към него по време на междусъюзническата война, гръцките удари срещу България и гръцките репресии срещу българите в Беломорска Тракия . Наистина неговите дарения са добро дело , но може да разглеждаме дарителството на Кудоглу, като опит да си купи индулгенция, срещу двата си основни гряха – родоотстъпничеството и експлоатацията на бедните по пътя към богатството.Следователно Кудоглу е противоречива личност, както с положитлени , така и с отрицателни постъпки и е неуместно да бъде възпяван като най- достойния .Ще ви изпратя и малко исторически данни свързани с темата, над които трябва да се замислите.

История на българите

Константин Иречек



ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България

Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи
..."При растящата мощ на фанариотите, която била твърде силна от началото на XVIII в., а именно след унищожението на Охридската църква, важността на гръцкия език се увeличавала от година на година. Със заляганията на гръцките епископи в черквите славянската литургия била заменена с гръцка. За тази цел погърчвали повечето свещенически училища. Обучението пак се водело по старата метода, с тази само разлика, че вместо старославянския натрапвали много по-трудния старогръцки език. В скоро време българските свещеници се научили да четат гръцките молитви като папагали, без да разбират това, което произнасят. Елинизацията излизала от градовете, гдето имали резиденцията си гръцките владици. Гражданите слушали как върховният им пастир хвали всичко гръцко и се подиграва с всичко българско и в религиозната си простота безпрекословно тръгвали по пътя, който той им сочил"..."Парите царели над всичко в Цариградската църква. Ученост, житейска опитност и нравствено достойнство не били нужни за духовна кариера; трябвало да се плаща и да се плаща много. Цената на патриаршеския сан, която в 1573 г. достигала само 6000 дуката, с течение на времето се увеличила 25 пъти. За да може да си набави тази грамадна откупна сума, всеки нов глава на източното християнство оценявал отделните епископства едно на друго по 4000 дуката. Епископите пък знаели да изискват тази сума и освен това да намерят средства не само за да се обзаведат разкошно, с което те се отличавали от строгата бедност на мохамеданските имами, но и чрез подкуп на чиновниците да хвърлят в затвора или да изпратят на заточение в Азия всекиго, който не им се понрави. [15] Изворът на техните приходи съвсем не били църковните имоти, а изключително тегобите на народа под разни форми. Фанариотските епископи били твърде изкусни да изтръгват пари от хората. Веднага след като пристигнат в своята резиденция, те разпращали на по-видните семейства във вид на подаръци разни дреболии, за които гражданите трябвало да ги възнаградят с подаръци, струващи 30 пъти по-скъпо. От време на време епископът обикалял епархията си и „грабил по селата като кърджалия”, макар в неговата „буйрулдия”, която съдържала позволение от пашата за тая обиколка, да се предоставяло всекиму да дава толкова, колкото поиска. По такъв начин се събирали ; за патриарха, ; за посвещение на попове, ; за молитви, ; за упокой, ; за водосвет и много други такси и налози. Понякога „фенер-владиката” изпращал свои свещеници да събират пари за постройка на някоя черква; събраната сума обаче често отивала за издигане на разкошни владишки конаци. Особено богат извор на приходи били бракоразводните дела. Поради това най-дребните разпри между съпрузи фанариотите раздували чрез интриги. А това пък повлякло след себе си нравствен упадък. За каноническото право там малко се грижили : всичко можело да се получи с пари. Такива кожодерства разорявали не само отделни семейства, но и цели села. Ако някои бедни многострадални селяни нямали средства да задоволят ненаситното користолюбие на духовните си пастири, при тях отивали епископски служители, анатемосвали селото, запечатвали черквата и заграбвали от къщите всичко, което можело да се изнесе. За протест не можело и да се помисли. Отчаян, селянинът понасял духовното иго; децата му растели некръстени, а когато той умре, спускали го в черната земя без свещеник и без молитва."..."Гръцките епископи също тъй малко били образци за християнско безкористие и доброволна сиромашия, както и образци за християнска нравственост. В конаците им с голямо влияние се ползували хубави гъркини и арменки и тяхното застъпничество правело всичко. Мястото им понякога заемали безбради женоподобни момчета. От преследването на фанариота не е била сигурна никоя жена или мома в селото. В такива случаи рядко е могло да се намери помощ у чиновниците, а от отмъщение задържал още запазилият се благоговеен страх „пред духовните пастири”. [17] Някои епископи се стараели, доколкото е възможно, да държат духовните си чада в предишното невежество; други пък не изпущали из пред вид политическите и националните тенденции. Техният девиз бил, от една страна, да обогатяват себе си, а, от друга — систематично погърчване на славяните. Тази си цел се мъчели да достигнат с въвеждане на гръцката литургия, с основаване на гръцки училища, с разпространение на гръцките разговори, а също тъй и с подаряване на гръцки книги. До началото на сегашния (XIX) век често и българи били посвещавани в епископски сан; обаче след гръцката революция и образуването на новогръцкото кралство нито един българин вече не бил допущан до по-високите звания."...

История на българите

Константин Иречек



ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България

Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи

......"Най-прочутото фанариотско autodafе е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. [21] Споменатият митрополит Иларион около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо закъм двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла кола, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. Споменатите гръцки пергаменти отдавна вече са пръснати. От старата библиотека останала само една желязна решетка."

Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост.След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Непознавамкомунист дарител.Онова което Кудоглу бе дарил на Пловдив, бе национализирано и унищожено. С идеята да се основе фондация на дарители с името на Кудоглу, общинарите продадоха част от тубдиспансера дарен от Него.