Дали някой има спомени за двора от онези години?

Днес дворът е съвсем друг. И хората ,които отиват на двора са съвсем други. Тук вече всичко е друго.

Дворът на къщата е около 300кв.м. Намира се зад къщата.

Автомобил може да влезе в двора непосредствено от ул.Съединена България.

Има още един вход към двора.Той се намира от източната страна на къщата,там където започват стълбите за Джамбаз тепе към къщата на учителя Тодор Стойчев.Този вход е направен специално за директен достъп чрез бетонова стълба за пациентите до рентгеновия кабинет на д-р Иван Стойков, намиращ се на втория етаж.

Първото нещо, което човек вижда попаднал в двора, са многото лози.Те бяха закачени на стоманени телове опънати между къщата и тепето. Имаше десетки лози различни сортове. Едни даваха червено грозде, други бяло. Имаше лози, чиито зърна бяха без семки. Те бяха подходящи за стафиди. За лозите се грижеше Апастол Стойков. Той ги поеше ,подрязваше, пръскаше с разтвор от син камък. Имаше пръскачка,която закачаше на гърба си. С ръчката отстрани на пръскачката помпаше с ръка и така създаваше необходимото налягане и разтвора излизаше под формата на пара.

За подрязването на лозите се качваше на дървена стълба. Подкастрянето ставаше рано на пролет.

Между двора на братя Семови и двора на Стойкови имаше ограда, направена от бетонови колони с височ