а. с тролейбуси

б. пеша

в. с каици

Отговорът не затрудни по-възрастните зрители, които си спомнят годините, когато по Марица можеше да се видят каици. Това са плоскодънни лодки, които се движат като венецианските гондоли. Използват ги най-вече рибари и търговци с пясък. Каикът спира на място с подходяща дълбочин – метър примерно, търгуващият с „инертни материали“ - както бихме казали днес, слиза от каика и стъпва на дъното, след което с лопата хвърля пясък в лодката. А на брега чакат някой път на опашка пловдивчани, които строят нова къща или ремонтират стара.

Най-близката работна ръка за бахчите, за които говорим, се е намирала от другия край на Марица – в Столипиново. Мургавите работници е трябвало да отидат на работа, минавайки километри пеша – чак през Стария мост. Или да наемат каик, който срещу жълти стотинки и за няколко минути ги и карал на работното място. А вечер ги е връщал по същия начин – но с някой лев в джоба, който веднага е отивал за храна на семселето. А може би и за някоя мастика.

Когато бахчите стават ТКЗС, става нещо фатално за пловдивското зеленчукопроизвоство. Отива вечерта Манго да си получи надницата - както си е свикнал, но му казват, че парите ще се дават след Нова година – когато се изчисли себестойността на трудоденя. Манго обаче не знае какво е „себестойност“ и какво е „трудоден“. Парата му трябва още същата вечер. ..И в крайна сметка си намира друга работа.

Каиците се използват и за превоз до Адата, където в неделя са се организирали пикници. Каикът едвам е стигал до острова – препълнен с бохчи с ядене и дамаджани. А на връщане се е люлеел от ръкомахащи пийнали хора.

Каикът събира до 8 души и вози до 800 килограма. Цената на „билетчето“ е била в зависимост от броя на пътниците. Е, имало е случай ерген да плати за цял каик, а да превози само себе си и гаджето. В делничен ден, разабира се, когато на Адата няма хора.

Ех, незабравимо преживяване! А майката на момичето мисли, че щерката решава задачи по математика у някоя приятелка.

Имало е майстори на каици в Пловдив и околните села. Известни са имената на каикчиите. И на рибарите, връщали се от риболов с огромни сомове...Легенда е бил Нако Пирима, който е живял край Марица като Тарзан. „Пия вода от Мараица от 1908-а година“ хвалел се е той. Друга вода не е признавал. Водата от Марица не само е ставала за пиене, но е смятана и за лековита – ако полееш с нея рана, зарастването е ставала почти мигновено. Бетер ЦИКАТРАДИНА МАЗ.

Една година Марица е бурна и дълока, каикът се обръща и бай Нако се удавя в любимата река. Или просто тя го прегръща...

Има много истории за каици и рибари, за приключения на Адата и т.н., бяхме намерили и стари каикчии, готови да допълнят пловдивската истории с нови страници, предложихме /от ПОТВ/ на Фондация „Пловдив 2019“ да направим документален филм, но оттам решиха, че Пловдив няма нужда от такъв филм. Има нужда от модерно изкуство. Но това е друга тема.

А следващият въпрос от „Трите Най“ пак е свързан с едни пловдивски бахчи.

Вижте на https://www.youtube.com/watch?v=kUJH3i2-m_8