Първа част

Този „хоремаг” си го спомням още от 1954г. Намираше се на първия етаж от изток в къщата на братя Стойкови на ул.”Съединена България” №11. Може да го е имало и преди това.

В действителност този хоремаг представляваше една обикновена квартална кръчма на Понеделник пазара, която спря да работи някъде около 1971г.

В детското ми съзнание останаха много спомени от тази кръчма въпреки,че бях дете.

Имаше един период към 50-те години, когато беше създадено някакво стопанско обединение наречено „Хоремаг”, което означаваше хотели, ресторанти, магазини. Хората от махалата казваха „Отивам до хоремага” за бира,за цигари. И не само от махалата. Не след дълго това наименование постепенно беше забравено и изоставено.

През онези години на Понеделник пазара имаше още няколко кръчми, но всяка кръчма си имаше свои постоянни клиенти, а също и свой характерен облик. В тази кръчма идваха хора не само от махалата, идваха и от други махали. Чести посетители бяха хора от католишката махала. Идваха даже и от католишките села. За мезе се предлагаха костенурки.Н е знам дали хората идваха заради костенурките или имаше костенурки, защото посетителите търсеха това мезе. Говореше се, че кръвта от костенурка лекувала от рак. Яйцата на костенурката имаха същия цвят и вкус както жълтъците на кокошите яйца. Отнякъде докарваха костенурките с каруци. Пред кръчмата на тротоара имаше шахта затворена с желязна решетка. Вдигаха решетката и изсипваха костенурките там.

Веднъж видях как умъртвяват костенурка, видя ми се много жестоко и повече не бих искал да видя нещо подобно.

Тоалетна в кръчмата нямаше. Посетителите се облекчаваха на близките стълби, водещи към тепето.

По време на Понеделничния пазар заведението се препълваше с хора.

В останалите дни в тази кръчма хората отиваха предимно да изпият няколко чаши вино, чаша ракия. Бира по-малко се пиеше. Мезетата бяха доста ограничени като видове, но посетителите не бяха придирчиви. По обед кръчмарят приготвяше кюфтета, пържеше ги на примус. С мой връстник от махалата събирахме стотинки за да си купим по едно кюфте и филия хляб. Сядахме на бордюра на тротоара пред кръчмата и набързо изяждахме кюфтето. Виждаше ни се много вкусно това ядене.Били сме 5-6 годишни. Радвахме се, когато в кръчмата докарваха кибрит „Буря”. Понякога за мезе предлагаха пачи яйца. Казваха, че са опасни за ядене, можело да се заразиш от нещо лошо.

Кръчмата отваряше към 10 часа сутринта, около 14 часа затваряше и после към 16 часа пак отваряше. Почти винаги новата стока идваше между 14 и 16 часа, кога с камион, кога с каруца. Виното бяло и червено идваше в дървени бурета по около 100кг. От платформата на камиона или каруцата ги пускаха върху автомобилна гума, та да паднат на меко, да не се разбият. Изтъркулваха ги пред вратата на кръчмата, откъдето по-късно кръчмарят ги прибираше. Шишетата с ракия и мастика идваха в дървени каси. Ако кръчмата не работеше, оставяха касите на тротоара, докато дойде кръчмарят и ги прибере. Тогава водка не се пиеше. Най много се пиеше гроздова ракия и по-малко сливова. Пиеше се и мастика, разреждаха я с вода и тя побеляваше...