Един от парадоксите на социализма хората описваха най-кратко така: „МАГАЗИНИТЕ ПРАЗНИ – ХЛАДИЛНИЦИТЕ ПЪЛНИ“

Как ставаше това?

Ще търсим отговор на 19 септември от 17.50 – на живо.

В неделя по същото време ще бъде повторението.

Та в онова време имаше разни хитринки да си напълним хладилниците. Е, едни хладилници бяха по-пълни, други – не толкова, но гладни нямаше.

Единият чалъм бяха връзките.

Кой ли нямаше познат продавач? И кой ли продавач нямаше под тезгяха стока за свои хора.

Излезе Постановление 128 – който крие стока – наказание. Но и това не помогна.

Имаше магазини по-добре снабдени – продавачаите имаха връзки в складовете.

Имаше по-специални магазини – около посолствата в София, в Мотела край Правец, по морето.

В Пловдив в първия ден на Панаира половината магазини ставаха „специални“. А и вътре в панаира продаваха неща, които другаде ги нямаше.

Хората „от лъв нагоре“ - както се казваше, имаха специален магазин някъде по етажите на ЦУМ.

Министерствата в София си имаха служебни барчета, откъдето можеще да се купят „Пияни вишни“ и „Троен лешник“.

А какви мечтани неща имаше в Кореком – стига да имаш долари. И дънки, и тоблерони, и шоколадови яйца телевизори Сони, четирипистови магнетофони..

Имаше показни магазини, където имаше постоянно лимони, а някой път портокали и банани.

Е, на по-.високи цени, но когато чакаш гости, примерно, се налага да развържеш кесията.

Даже в РСВ – поделението „Ресторанти и спални вагони“ – имаше шоколад и пушени филета, каквито в този момент другаде нямаше.. Пътуваш в експреса и пазаруваш. Е, с 30 процента отгоре.

Интересното е, че в Съветския съюз, където имаше още по-жесток дефицит, доставката на стоки пораждаше корупция. Докато в България почти никой не „доплащаше“. Правилото беше услугата в даден момент трябваше да се превърне в друга услуга. Създаваха се приятелски вериги, каквито днес няма.

Та за тези все по-отдалечаващи се детайли от живота при бай Тошо ни се иска да си спомним.

И да стигнем до истината – което е основната цел на рубриката „Запомнете Пловдив 2024“. Да стигнем заедно. Знаете откритите телефони и адресите ни.

 

Твоят ако е празен, работи и си го напълни.

Имах уговорка с оперативната ми инспекторка в 6ти клон на БНБ-Кирковски ройон
Уговорката ми беше да се видим и помислим за премиите комбината в който работех и за да И е по свободно се уговорихме за следобед-с клиенти работеха до обяд
Тя предупредила мибиционера и той ме посъветва да я потърся в салона-броели парите от седмицата-беше понеделник
Отивам в салона, а там няма никой-масата/10ина метра дълга и метър и нещо широка/
затрупана с половин метър пари Втрещих се и сякаш , все едно получих ступор-ни напред ни назад В това време започнаха да влизат една по една банкерките, мъкнейки торби с луканка, суджуци, цитруси и т н Не ми обърнаха никакво внимание-Познат, познат , ама на масата милиони Попитах по късно инспекторката си, какво е щяло да стане , ако съм си вкарал в джобовете кинти
-Ами щяха да отидат във фирата Имали някакви части от процент фира , доколкото всяка вечер прибирали оборота и винаги имало плюс-минус някакви пари
По принцип след броене трябвало да се проверяват, но не се правело Не можели и да напускат салона, но кfй ти гледа разпоредби, когато лавката отворила заредена:)
Това като спомен А към това за хладилниците може да се добави, че имаше още връзка със селото -Познати, роднини и т н Някои основни храни и днес от магазин купувам рядко Проблем имам с малките внуци-мляко,сирене, някои меса-пресни и необработени с химия не ядат-миришели им