Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07 10:19 - ПЛОВДИВ – ГРАДЪТ НА БИСТРАТА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Източник: ПОТВ 10:17
[редактирай] Прочетена: 0 пъти
Качена от: potv
image ©

Последният ни въпрос от рубриката "ТРИТЕ НАЙ“ беше кое е това заведение – става дума за снимка, публикавана от Роксан Роксанов в "Акция Фото Пловдив“. Снимката е на бистрото "Лотос“. Едни ни изпратиха само името, други споделиха и лични спомени.

Жребият определи за победител Ива Краева, която може да дойде и да получи книга по избор.

Ето запис на предаването, в което теглим жребия.

https://www.youtube.com/watch?v=aCvtkPTktvE

Следващата загадка също е свързана със снимка от популярно пловдивско заведение. Снимката отново е публикувана от Роксан Роксанов. Подготвяйки филм за най-добрите пловдивски гледки, споменахме за този ресторант, но нямахме тогава снимка.

Но да се върнем към "Лотос“. То наистина беше известно като "бистро“ - една нова за онова време дума. Нова за България и Пловдив, но не и за Париж. Повечето българи смятат, че думата е руска – идва от быстро – бързо, нещо като фаст фуд. Уж я били донесли в Париж руските войски по времето на Наполеон, но май не е истина. Етимологията е друга.Парижките бистра са точно заведения за бързо хранене, които се намират на сутеренните етажи. Постеп енно се изнасят маси на тротоарите.

Пловдивските бистра, които се появиха през втората половина на 60-.те години, всъщност бяха кафенета с маси пред тях. Това беше истинска революция. До този момент ХЕИ-то – или както и да се е казвал тогава съответния контролен органи, не позваляваше поставянето на маси на тротоара – било опасно за здравето.

Хората можеха да сядат на открито само в ресторантите и сладкарниците, които имат специални дворове – като "Република“, "България“ и "Тримонциум“, примерно. Или по салашите. Става дума основно за ресторанти, където беше задължително да се поръчва обед или вечеря. Клиентите, които се опитваха да минат с по едно кафе или нещо газирано, направо се прогонваха.

В ресторантите имаха норма – едно место да донесе поне 7 лева оборот, което не можеше да стане с малка поръчка.

През втората половина на 60-те години стана нещо наистина като революция – разрешиха поставянето на маси на тротоарите пред кафенетата и сладкарниците.

На Главната масите ставаха все повече и повече – от "Лотос“ до "Монблан“. На първо място "Астория“. И на други места се появиха масички, но най-пълно беше в Центъра, където можеше да седиш на едно кафе с часове, да гледаш какво става наоколо и да коментираш. Пък и да се срещаш с приятели. Междувременно да изпушиш кутия цигари, които струваха стотинки.

"Астория“ и "Лотос“ станаха известни с първите принцеси. Имаше сладолед и нектари, пастички, а по едно време се появи и парфето.

Бистрата бяха извън категорията заведения, които се зареждаха приоритетно с дефицитната кока-кола, в един период основна напитка стана швепса.

Още по тази тема може да се гледа в специалното предаване от рубриката на ПОТВ "Запомнете Пловдив“ , което може да се намери на адрес

https://www.youtube.com/watch?v=Kw8J7Wuz3JI&t=28s

В него се опитваме да докажем, че пловдивските бистра бяха една от емблемите на града. Софи
image image ©
я закъсня с години и софиянци ни завиждаха. Да не говорим за съветските другари, които възкликваха: "Ой, у вас как в Париже“.

Появи се и "италианска уличка“. Ориентирахме се твърдо на Запад.

В интерес на истината пълните бистра дразнеха властта. Оказа се, че хиляди пловдивчани по цял ден лентяйстваха – вместо да строят новото социалистическо общество.

По едно време – по съветски пример – тръгнаха проверки от специални патрули. Те почти арестуваха някой клиент и го разпитваха защо не работи.

Тодор Кръстев ни написа как е бил "репресиран“ в онези времена.

По едно време милицията пък обикаляше бистрата и търсеше клиенти, които пушат цигари ТУ 134. Те бяха само за износ, не се продаваха и тези, които ги пушеха, явно ги бяха изнесли тайно от Тютюневеия комбинат.

Спомнихме си и за онези дребни търговци, които сновяха между масите – основно в ресторантите. Основно това бяха продавачи на фъстъци, имаше и продавач на книги. Дядо Владо се сети името му – Асен. Известен бил като интелигентен и работлив човек. С парите от книгите успял да изучи децата си.

В началото на 80-те се появиха първите пластмасови столове и маси – леки, евтини, шарени.

Инвестицията да направиш нещо като бистро стана съвсем поносима.

Демокрацията роди обаче една спирачка пред предприемчивите частници – тротоарното право.

Въпреки това бистрата заемаха нови и нови площи. И няма как човек да не си зададе милиционерския въпрос – а как тези хиляди айлякчии си вадят хляба?



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5370286
Постинги: 533
Коментари: 1346
Гласове: 1147
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031