Припомняме, че едно време не беше като сега. Прехваленият ни лев нямаше никаква стойност извън границите ни. Можеше да бъде обменен на черно в някои страни, но на така наречения „трънски курс“, т.е. на безценица.
Когато пътувахме в братските социалистически страни обикновено ни обменяха в БНБ по 125 лева. Отделно можехме да си носим по цели 27 лева. Което беше отговорът.
Пръв отговори Мимо Хаджипетров. Той ни разказа как бил едно време в Будапеща, носил повече левове от разрешените 27, но никой не искал да му ги обмени. Но българинът винаги намира изход. Открил на тротоара едно българче, което продава цветя. Купил един букет, получил и един подарък. Така с цветята отново влязъл в обменното бюро, унгарката на гишето се усмихнала и казала: „Давай всичките левове, които носиш“
Радост голяма е било...
Ако не вярвате, чуйте разказа на Мимо Хаджипетров на
https://www.youtube.com/watch?v=Qan15lgcWS8&t=53s
Новият ни въпрос е свързан с една снимка, публикувана от Хрисан Хрисанов в АКЦИЯ „ФОТО ПЛОВДИВ“ - вижте я в записа - Къде се намираше това бистро и как се казваше?
Пишете ни на potv@abv.bg
За какво се води СВО-то в Украйна 31 мес...
РАЗМИСЛИ СЛЕД ЕДНО ПЪТУВАНЕ ПО СЕВЕРОЗАП...