Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06 10:55 - Как едно време пътувахме в чужбина – спомени за Букурещ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:
0



  Преди повече от 50 години също можеше да се пътува в чужбина. Дори можеше да се посетят много държави от Запада.Това можеше да стане като се запишеш на екскурзия с Балкантурист или ако си младеж чрез Орбита.

Имаше екскурзии до Париж, Рим, Венеция. Тези екскурзии бяха доста скъпи и не всеки можеше да си ги позволи. Ако човек имаше роднини на Запад възникваше проблем. Ако веднъж ти откажеха пътуване на Запад, всичко приключваше завинаги. Разрешение за пътуване в чужбина се получаваше от милицията, където се подаваше молбата. Попълваха се едни молби, в които трябваше да опишеш къде отиваш, защо,за колко време.

Много хора предпочитаха да пътуват в чужбина самостоятелно с автомобил, а не организирано.Това можеше да стане единствено с помощта на тогавашния Турингклуб, но всичко пак минаваше през милицията.

Помешенията на Турингклуба в Пловдив през 1969-1973г.се намираха някъде до ул.Граф Игнатиев.Там работеше другарката Ланджева,една много услужлива,приветлива госпожа.Сещам се за нея с благодарност и дано да е жива и здрава.

Първото ми пътуване с автомобил в чужбина беше някъде около 1969г. Реших да пътувам до Румъния, по точно до Букурещ. Пуснах си попълнената молба в Турингклуба и след известно време получих „паспортите“ за пътуване. Това бяха едни малки книжки в които пишеше къде ще пътуваш. В тези книжки граничарите слагаха печатите при преминаване на границата.

До Букурещ отидох и се върнах за един ден. От Пловдив тръгнах рано сутрин по тъмно и около 10 часа бях на границата. Граничарите ме попитаха дали нося пушка, дори повдигнаха задната седалка на Жигулата. На връщане същото се повтори.

След като преминах Моста на дружбата при Русе, се озовах в Румъния. Пътят към Букурещ заобикаляше град Гюргево.Д о Букурещ трябваше да измина 63км. Пътят беше хубав, асфалтиран. На всеки километър имаше километричен камък, боядисан в бяло и червено, като на него можеше да видиш колко километра си изминал от от града, от който си тръгнал ,и колко километра остават до най-близкия голям град.

Пристигнах в Букурещ и паркирах на паркинга на големия и луксозен хотел Континентал.Този хотел заедно с Театъра и сградата на Парламента образуваха един прекрасен архитектурен ансамбъл. Все още я нямаше младата архитект Ана Петреску, по чийто проекти на това място изградиха един от най- грандиозните строежи в света.

Нямах никаква цел в Букурещ,просто исках да разгледам града. Първите ми впечатления от града беше ароматът на хубаво кафе и някакъв парфюм, който леко ми напомняше на мириса на мухъл. По късно разбрах, че това е скъп френски парфюм.

Първото, което ми направи впечатление, беше, че хората бяха облечени доста скромно, дори лошо. Българите бахме тогава доста по -накипрени.

В България нескафето беше дефицитно, но в Букурещ го имаше навсякъде в тенекиени кутийки от 50грама на цена 2 лева. Беше пълно с китайски стоки.

По тротоарите имаше асфалт, а не плочки. Автомобилното движение в града беше доста интензивно. На кръстовищата ляв завой не можеше да се прави, вървиш направо,завиваш на дясно и пак надясно.

Мамалигата, която похапнах с удоволствие, много ми хареса. Към нея имаше и Пепси кола, каквато в България още нямаше. Надвечер се запътих към паркирания автомобил. На паркинга започнаха да идват супер луксозни автомобили, от които слизаха много елеганти дами и господа,които се отправяха към хотела.

Доволен потеглих към Пловдив

арх.Олег Каразапрянов

юни,2024г. oleg5@abv.bg

Още по темата – довечера от 17.50 само по ПОТВ. YOU MIGHT ALSO LIKE



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5370329
Постинги: 533
Коментари: 1346
Гласове: 1147
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031