Преди това на мястото на месарницата имаше две отделни помещения, които се ползваха за склад за цигари. Идваха коли,разтоварваха едни големи пакети и ги вкарваха в склада. После идваха други коли, изкарваха пакетите и ги натоварваха на товарната кола, след което заминаваха за някъде. На пакетите имаше залепена картинка на цигарите – „Арда”,”Родопи”,”Ударник”,”Мелник”.
Входната врата на складовете се заключваше от бравата, но допълнително за сигурност слагаха и един интересен катинар. Той нямаше ключ, отключваше се чрез въртене на 5 кръгли гривнички разположени на тялото на катинара на които имаше цифри.За да се отключи катинарът,трябваше определени цифри да се наредят на един ред. Често можеше да се види някое дете застанало там да се опитва да нареди цифрите. Можеше да се видят и възрастни.
Един ден се започна голям ремонт на тези помещения. Изтърбушиха дървеното дюшеме и наляха нова стоманобетонова плоча, върху която направиха мозайка. Смениха старата дограма с нова. Иззидаха с тухли плотове за продажба. Всичко беше облицовано с бели фаянсови плочки, то друг цвят тогава нямаше.
Зад плотовете за продажба по стената закрепиха едни големи железни куки за закачване на големите парчета месо. Докараха и дръвници на три железни крака боядисани в червено за разсичане на големите парчета месо с кост с помощта на малка брадва. На плотовете за продажба имаше бели везни.
Първоначалната идея беше тук да идват селяни, да наемат под наем работно място и да продават донесеното от тях месо. Така и стана за известно време.
После тук в месарницата дойде Левчо,майстор месар. Винаги беше облечен с бяла престилка, спретнат, чист
Не знам къде точно живееше Левчо, но винаги идваше с личната си лека кола, един голям Опел в черен и бял цвят. В онези години лекият автомобил беше лукс. В махалата нямаше автомобили.
Кормилото на Опела беше елегантно в цвят наподобаващ слонова кост. Лостът за скоростите беше до кормилото и завършваше с едно топче пак в цвят слонова кост.
И Левчо не се задържа дълго. Онези години месо много не се купуваше, освен в почивния ден неделя или по празниците.
След като Левчо си отиде тук стана магазин за продажба на карантии. Хората търсеха и купуваха карантии. Друг такъв магазин в града нямаше,та идваха хора от целия град. Докарваха какви ли не карантии .Имаше агнешки черавца, агнешки главички. Черен и бял дроб за котките. Имаше и свински и телешки. Имаше и свински крака, свински джолан с една едра кост по средата. Големи телешки глави, които разцепваха на дръвника. Имаше и цели свински глави, на които се виждаше вирнатата свинска зурла, с леко разтворена уста със стърчащи от нея зъби, наподобяваща нещо като гротескна усмивка.
Още много преди да отвори магазина пред него се образуваше голяма опашка от 50-60 и повече купувачи. Стоката я докарваха към 10-11 часа та дори и по късно. Но хората търпеливо чакаха. Купуваха дреболии по 5-6кг.та и повече. Какво ли ги правеха? Имаше и постоянни купувачи. По едно време опашките започнаха да стават огромни. Още от предния ден вечерта идваха първите купувачи да запазят ред, защото карантиите свършваха. По едно време започнаха да раздават номерца, та всеки да си знае реда. През час два правеха проверка на присъстващите и който го нямаше си губеше реда.
Чакащите не се спираха нито от жегата, нито от студа. През студените зимни дни и нощи събираха нападали съчки от тепето и напалваха огън до близката градинка да се греят. Как се стои по 10-12 часа в студа?!
арх.Олег Каразапрянов
22.11.2023г. oleg5@abv.bg
Гледайте вдъхновеното от тези спомени предаване „Карантията -гурмето на социализма“
Според спомени от онова време или малко по.късно подобни магазини е имало на Балкан 2, на Мара Гидик, на Събота пазара, срещу халите кв.Въстанически...
