Източник: ПОТВ 12:36 / 14.08.2023 © Акцентът на предаването беше тема, която някои смятат за позабравена, но повдигането й предизвиква веднага спомени. Как едно време минавахме границите – легално и нелегално? Предаването започна с разказ за войнишките години на водещия Евгений Тодоров и посещенията на граничната бразда в Гоцеделчевско, където са дълбали скалите, за да прекарат водопровод за заставата.. За да посетят нужника, който се е намирал на 3 метра от границата, с тях е идвал граничен полицай с калашник, който е пазил войниците да не забегнат зад граница. А  телените мрежи, които ни разделяха от Турция и Гърция, са били наклонени навътре – да не бягат българите, а не обратно – да спират "шпионите" .  Правилата за пътуване в чужбина са били особено строги, като е било задължително в документите, които подаваш предварително , трябвало да изброиш имената на всички близки, които живеят в чужбина – къде са и как са попаднали там. От соц лагера по-трудно се пътуваше за Съветския съюз – трябваше "приглашение", специална покана, както и за ГДР преди да издигнат "Берлинската стена" през 1961 година – за там искаха и бележка от партийната и профсъюзната органаизация, нещо като гаранция, че няма да избягаш. Колко души са направили опити да избягат нелегално и колко от тях са приключили трагично? Излъчените разкази в предаването събират истории на хора, които са били по един или друг начин преки свидетели на тази тъмна част от историята на България. Неоспорим е обаче фактът, че рядко пускаха българи да пътуват даже транзит през Югославия, за да не видят, че може да има и друг социализъм. Или да "прескочат " до Триест, преплувайки един залив. Всеки е имал отделна съдба, изиграваща важна роля в живота му. Хората, които са правили опити да забегнат зад граница са били на различна възраст и с различен статут, но обединяващото между тях е че са имали много кураж да загърбят досегашния си живот, се казва в първия разказ. Споменава се още че от всяка пловдивска махала е имало поне по 7-8 човека избягали. А колко пловдивчани общо са успели да избягат? Колко не са успели и са лежали в затвора?  Никой не знае. Втората споделена съдба е изключително вълнуваща, защото е на човек, който е бил граничар в периода 65-67 година. Тогава порядките са били следните – ако беглецът бъде хванат жив, граничарят има право да го убие, като наградата за деянието му е била 15 дни градска отпуска. Ако бъде заловен жив, наградата е била в размер на 10 дни. Господинът включил се на живо в предаването, разказва още че старшите граничари са ги учили със следните думи – " не е нужно да ги залавяте, а да ги убивате“. Предаването продължи с размисли за Берлинската стена – най-ярък е разказът за гробовете на убитите немски младежи, погребани около Райхстага. Беше разказана и потресаващата история на бивш граничар, който е бил затворен в кучкарник от по-старшите от него, като впоследствие се разболява от кучешка тения и остава полупарализиран. Предаването премина под съпровода на зрителски обаждания с разнородни коментари по темата, за прекрасната природа около Резово до турската граница, бягствата чрез Балкантурист и женитбата с чужденци. Особено интересна е историята на пловдивчанката Юлия Димова, чийто брак е позволен благодарение на разговор между външните министри на двете държави.  Водещият показа данни, които сочат, че за периода 1961-1962г. броят на направените опити за бягство са 1588, като 95% са били на членове на Комсомола. Водещият разказа и за съдбата на известния джазмен Марио Станчев, които почина наскоро.Неговата майка е била французойка. Родителите му се развеждат и тя се връща във Франция. Марио Станчев – вече известен музикант,  се снабдява с фалшиви документи и успява да избяга. Не по-малко интересна е и историята на двама братя пловдивчани, лично разказана от баща им на водещия, как двамата са преплували залива около Триест само по бански, носещи дипломите си за висше образование в найлонова торбичка. Засегната беше и темата за лагерите, през които са преминавали бегълците, с цел да бъдат проверени дали са чужди шпиони. След което трябвало да избират къде да заминат. Така известният Шефкет Чападжиев избира Чикаго, тъй като единствената му информация за свободния свят идва от книгата на Алеко Константинов "До Чикаго и назад". На финала напредаването се включи г-н Григоров, който  изброи имената на приятели от неговата махала, осмелили се да забегнат зад граница:  Любо Бечира, Димитър Златарев – Мулето, Георги Безимов, Панко, Георги Съботинов - Шефето, Наско Свинята, Атанас Кацаров – Кацата и Тодор Тодоров. И още много пловдивчани тръгнаха тогава да търсят свободата, рискувайки живота си.  А днес всеки може да пътува ,където си иска. И  пак сме недоволни… Тъй като в рамките на един час не можахме да дадем думата на всички желаещи, след няколко дни продължихме по темата. Ето линковете към двете предавания със спомени за границата…   https://www.youtube.com/watch?v=WP4qbKVEPNE https://www.youtube.com/watch?v=QF33bKwxwHk   Предаванията изгледа и коментира ВАНЯ ПОПОВА Коментари [0]  публикувай коментар

POTV във Facebook Пловдивската телевизия на живо Актуално видео Тайни срещи и в Париж? виж всички видео новини Програмата на ПТВ Тракия   Анкета КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ? За Коледа (18) 7% Догодина (14) 6% В края на мандата (16) 6% На куково лято (202) 81% Реклама

  Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.