Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2023 09:00 - Емблематичните къщи от Понеделник пазара - от арх.Олег Каразапрянов
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 868 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това са къщи,които събориха с лека ръка преди повече от 60г. Не мога да си обясня каква е била причината за тяхното събаряне. Да, те наистина бяха стари и то много стари, много по- стари дори от къщите в Стария Пловдив. Който е имал душа и „очи”, не може да не е запомнил тези къщи. Вероятно тези хора вече са малко или ги няма на този свят. Става въпрос за къщите на ул.”Патриах Евтимии” на номера 40, 42, 44. Всяка една от тези къщи си имаше своите достойнства, характер, облик, качества. Но всичко това не можа да ги спаси от смърт. Палачите бяха безмилостни.

Ще разкажа за къщата на ул.”Патриах Евтимии” на номер 42.. Тя бе собственост на господин Ангелов.Той напусна този свят някъде около 1957г. Все още много добре си спомням този възрастен човек,излъчващ благородство, доброта. Изглеждаше ми вного възрастен, може би защото аз бях съвсем малък. Винаги си носеше в ръцете броеницата си от жълти, кехлибарени топчета, нанизани на шарена връв, завършваща с панделка. Вървеше с ръце отзад. Не беше от най словоохотливите, може би уморен и отвартен от живота и събитията, които беше преживял, превратностите в политиката и настъпилата новата комунистическа власт. Предпочиташе да си мълчи.

Пред къщата имаше малка дървена пейка, на която той често сядаше.Чаках с нетърпение да седне и аз да се наредя до него. И тогава започвах да го разпитвам. Днес, след толкова години, ми е чудно откъде са идвали на акъла на едно невръстно дете като мен да задава въпроси на един много по възрастен човек от него. Разпитвах го за живота му,къде е живял с какво се е занимавал. И той - уйдисвайки на акъла ми, разказваше.... За мен той беше господин Ангелов, така се обръщах винаги към него. Така се обръщаха към него всички съседи и познати. Бил е търговец. Въртял е търговия с Цариград, Одрин, Охрид, Скопие. Печелил е доста добре. Купил е къщата от турски бей, някъде около 1878г. Беят е бил от заможните и тук е имал харем. А къщата е била доста по-голяма от това , което аз си спомням. Тя се е простирала върху цялата днешна улица „Патриах Евтимии”, което значи че е била с още около 150 кв.м. застроена площ. При прокарването на улицата са съборили повече от половината от къщата. Зад къщата имаше малко дворче с асма. Много ми беше интересно, че бравите на външните врати към улицата бяха обърнати така, че за да отвориш вратата, трябваше да повдигнеш дръжката нагоре, а не както обикновени с натискане надолу. Къщата беше на два етажа. До втория етаж имаше широка еднораменна дървена стълба.Тук е бил харемът. На времето на първия етаж е живяла прислугата. Имало е конюшни, складове за храна. Тук е имало и голям глинен съд като стомна –„щерна”, заровена в земята, в която се е съхранявала вода. Под къщата имаше дълбока изба. В нея се влизаше от един капак на пода на коридора и едни стръмни дървени стъпала. В избата никой не влизаше. Макар че беше много стара къщата, отговаряше на всички съвременни изисквания за земетръс и енергийна ефективност. Успешно беше преживяла силните пловдивски земетресения през 1911 г., 1928 г , а може би и други по преди. Носещата конструкция на сградата беше от скелет от качествени дървени дъбови греди хванати здраво с железни скоби и пирони.Не чамови, защо ли?! Конструкция доказала изключителна здравина , изпитана във времето.Тези сгради са недосегаеми от земетресенията, изградени от талантливите български майстори зидари.. Стените бяха от кирпичини тухли. Също един строителен материал, доказал качествата си във времето. Екологичен материал с отлични топлоизолационни качества, а не измислените от съвременната промишленост отровни пластмаси със съмнителни качества.

Между етажите имаше дървено дюшеме. То бе направено от дъбови биндерни греди 16/18 см., на които имаше наковани други греди 8/10см. и върху тях дюшемето от дебели 3 см.дъски. На никой не идваше на акъла да боядисва дюшемето, то си имаше своята естествена красота. Подържаше се с миене с много вода, в която се слагаше натрошена на много ситно тухла или керемида. И трябваше много да се търка. И дюшемето се отблагодаряваше като придобиваше чудесен цвят леко обагрен в червено от тухлата.

Имаше и каратаван. Изолацията беше от сгур. Изкуствени материали нямаше. На втория етаж имаше голям вестибюл, от който се влизаше в няколко стаи. На етажа имаше баня с водопровод и канал. В едната стая живееше г-н Ангелов с жена си, една много мила, блага жена, учителка по професия. В другата живееше дъщерята на г-н Ангелов, г-жа Робева с мъжа си и сина си Румен.

Кухнята беше обща. С Румен бяхме добри приятели и съученици. Събориха им къщата, когато бях на лятна почивка. С Румен повече не се видяхме..

 

арх.Олег Каразапрянов 26.05.2023г. oleg5@abv.bg  




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5218856
Постинги: 453
Коментари: 1331
Гласове: 1114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031