Преди 65г.Пловдив по улиците на Понеделник пазара много рядко се случваше да мине някой лек или товарен автомобил.Да имаш лекавтомобил беше голям лукс защото цената му беше доста висока,а и хората нямаха такива мераци.
Преди около 65г.на ъгъла на ул.”Райко Даскалов” и ул.”Г.Бенковски”имаше спортен магазин.В него предлагаха най различни спортни стоки.Но най забележимото беше един Вартбург,изложен на голямата витрина.Да него стоеше надпис с цената: 19 990лв.А заплатите тогава бяха доста скромни 60-70лв.Тези леки автомобили се произвеждаха от тогавашната ГДР.Имаше много модификации,като някои от тях бяха доста луксозно изпълнени за времето си.
Можеше да си купиш и РЕНО ,малка ,бяла изгърбена като костенурка лека кола с четири врати.По късно се появи модификацията Дофин зелен цвят.Рено имаше изложено на първи етаж в ЦУМ,някъде 1957-1958г.
Имаше и от Чехословашките Шкоди.Цените на тези автомобили бяха почти еднакви.Ако имаш парите можеш веднага за дни да си я купиш.Изброените до тук леки автомобили се оказаха много сполучливи,здрави.Собствениците им дълги години ги ползваха.
На понеделник пазара,срещу къщата на гледачката Соня,до училището „Йоаким Груев” стоеше една Шкода,мръсен тъмносив цвят,нещо като комби.Може би беше производство отпреди войната,някаква непозната за мен модификация.Често отивах да я разглеждам,бях любопитен.От двете страни до предните врати имаше мигачи като ръчички,които се прибираха в специално място.Чудех се дали работят.Тази кола така и не я видях да се движи.Един ден изчезна.
Някъде около 1959г.на ул.”Съединена България”№ 2, в най западния и край живееше дядо поп.Той купи първата кола в махалата,РЕНО,от онези белите,гърбавите с четири врати.Децата ходихме да я гледаме,ако не беше прибрана в двора,където не можеше да се влезе.
В празнични дни дядо поп изваждаше колата на улицата и започваше да я мие.Като свършеше тази процедура се появяваше попадията,накипрена празнично.Качваха се на колата и заминаваха нанякъде.
Другата кола която се появи беше една Варшава,на несъществуващата вече ул.”Гаврил Генов”в кооперацията където беше аптека №1.Годината беше около 1966.
Това бяха едни доста груби и недодялани коли,но разбира се имаха си и своите преимущества.Разходът им на гориво беше огромен,независимо,че бензинът струваше 26ст.За сметка на това бяха изключително проходими.Много от собствениците заменяха оригиналния двигател с двигател от ВОЛГА.Този „волгов”двигател от 2500кубика беше изпитан,с доказани качества.Беше по мощен и по икономичен.
Първоначално тези автомобили бяха Съветско производство под името „Победа”.Копие на ФОРД,разбира се лошо копие.По късно производството на тези автомобили се премести в Полша,където започнаха да произвеждат Варшава.С една такава Победа продоволстваха дълги години персонала на връх Ботев.Почти ежедневно тя пътуваше до върха и обратно.
Д-р Стефан Стойчев,специалист УНГ си купи Запорожец 965,бял с две врати,които се отваряха срещу движението.Отваряли се така за да може на завоите да „пускаш крак”.Спомням си ,че беше много щастлив.Запорожецът не стоеше на улицата.Докторът беше му намерил гараж в близост до „Маразлията”,на ул.”Митрополит Панарет”.
Тези Запорожци бяха последният „писък” на Съветската техника.За да подържаш такава техника трябваше да си просто монтьор.Не от високите разряди.
Предимство беше лесния ремонт,разбира се ако имаш необходимите резервни части.
На бул.Москва имаше магазин на Мототехника за резервни части на Запорожец.Продавачка беше една жена.Беше запозната подробно с абсолютно всички части на Запорожеца.Но каквото потърсиш никога не можеше да го намериш при нея.
Запорожецът е бил замислен като автомобил който да обслужва летищата в Съветския Съюз,като помощно превозно средство на летищтния обслужващия персонал.Известно време е било така.
Но все повече се е изпитвала необходимост от автомобил за по обикновения жител на Съветския Съюз.Наистина,вече е имало Волги,но те са имали друго предназначение.Имало е и Москвичи,но не за всеки.И ето,решават да пуснат на пазара лекия автомобил Запорожец.Било е голяма радост да имаш Запорожец.Беше радост и за българите.
Двигателят на Запорожец беше копиран от Западногерманското NSU.Но лошо изкопиран.По мощен ,но и по калпав.
Двигателят на тази Запорожец беше четирицилиндров,V образен,четиритактов с въздушно охлаждане.С мощност от 25 конски сили, монтиран отзад.Двигателят с главното предаване бяха в един блок.Задните колела бяха двигателни с чупещи се рамена,както при Мерцедесите.Предното окачване беше торсионно,неизискващо грижи,ако не смятаме бързо износващите се сферични болтове.
Най големият проблем беше,че загряваше,дори и през зимата.През лятото се движеше с отворен капак на двигателя.Отопление почти нямаше,отваряха се едни клапи за да дойде топъл въздух от двигателя.
Но Запорожеца имаше и предимства.
Едната беше,че безпроблемно палеше в най големите студове.
А другото – неговата висока проходимост,дори и там където нямаше пътища.
Следващата лека кола, Москвич 408и беше на Иван Георгиев,финасов инспектор.Той живееше на ул.Зора 12,в подножието на Джамбаз Тепе заедно с д-р Стойчев.За времето си,около 1964г. това беше една от най хубавите коли.Двигателят беше 1400 кубика,50 конски сили.Задни задвижващи колела от кардан.Скоростният лост беше на волана,което се смяташе за нещо по луксозно.Вътре бяха широки,удобни,имаха радио и доста голям багажник.И за тях трябваше да се чака за да я имаш.В техническите характеристики пишеше,че разходът е 6,5л/100км. в града.В действителност беше два пъти повече-12литра.А на извънградско около 9-10.
Имаше москвич с дефорсиран двигател.Имаше и модел 412,с по мощен двигател,който се явяваше съперник на Жигулата,но само в очите на притежателите на москвич.
Арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg
06.03.2023г.
