” Да, трябва да се каже „Как се запази кв.„Капана”,защото Капанът е съществувал от десетки ,може би от стотици години. Днес този квартал е емблематичен за гр.Пловдив.Добре известен е не само на провдивчани.Тук идват посетители от всички краища на България,защото са привлечени от нещо необичайно,нестандартно,но всъщото време много близко,даващо уют,топлина.Кварталът е неповторим,запомнящ се,впечатляващ,очароващ! В гози квартал има много „ДУХ и НАДЕЖДА”,както казва един известен провдивски журналист,а винаги точно от това се нуждае всеки човек. А някой помни ли как е изглеждал „Капана” преди 30,40 или 65г.? Спомням си го още когато бях дете.Сградите,строени някъде около 1920г.малко по рано или по късно бяха предимно двуетажни или триетажни.Имаше и едноетажни.Фасадите им бяха с изпадала мазилка,с избелели от пловдивското слънце бои.Изкъртени олуци висяха по фасадите.Магазините бяха с прогнили желязни ролетки,някои от тях застанали неподвижно наполовина спуснати. В интерес на истината повечето от сградите бяха масивни,доста здраво строени за времето си та дори и за днес.Стоманобетон липсваше.Гредоредът им беше от дърво,по рядко имаше „пруски свод”.Зидарията от Калпакчиевите тухли на варов разтвор беше изключително здрава.Тухлите,които бяха използвани бяха с размери 27/13/6см. за разлика от сегашните тухли.По фасадите се виждаха някакви плахи опити за показване на някакъв архитектурен стил.Бяха устояли успешно на пловдивското земетресение от 1928г..Някои къщи имаха собственици,а други бяха национализирани. Спомням си ,че тук имаше какви ли не работилници,но като че ли преобладаваха железарските.Тук бяха и най добрите магазини,които предлагаха железария.Ако ти трябват пирони,отиващ в капана,ако ти трябва брадва,тесла,мотика,клещи пак отиваш в капана.Ако ти трябва оксиженист или електрожен,стругар или шлосер - пак в капана.Имаше тенекеджийски работилвици,работеха на ишлеме.Изключение бяха една работилница за картонаж,която правеше някакви изделия от картон – кутии и една работилница за елхови играчки от надувно стъкло.Имаше и няколко шивача. Имаше ги и писоарите.Те като че ли бяха като отправна точка,някакъв ориентир,защото останалото беше еднакво,скучно. Улеците бяха павирани,имаше и хубави тротоари. Най голямата беда на квартала беше ,че нямаше канализация.Бани,тоалетни се заустваха в септини ями,които не отговаряха на изискванията. Кварталът не беше от привликателните и това бе причината да се появат някои идеи,според които всичко трябваше да се събори и там да се издигне един съвременен”Търговски дом”,нещо като ЦУМ та и по добро. Нещата почти бяха предрешени и се очакваше скорошната гибел на Капана.Очакваше се изпълнението на смъртната му присъда.Не знам защо нещата някак се проточиха във времето въпреки,че цялата архитектурно колегия беше единодушна с едно малко изключение.Тогава то ми прозвуча като протеста на Терсит. Изключението беше арх.Антоанета Топалова. На един архитектурен съвет при проектантска,арх;Топалова предложи Капана да се запази!Прозвуча като ерес за повечето колеги,може би вече са забравили това или не искат да си спомнят.Повечето не са вече между нас. Исам да направя едно леко предикловие. Много преди съдбата да ме срещне с арх.Топалова се запознах с нейния бащаизвестния пловдивски скулптор Иван Топалов.Той беше близък приятел на баща ми от много години.Още от малък обичах да рисувам,обичах да моделирам от глина образи на хора,животни,беше ми интересно и забавно. Може би бях около 10 годишен,когато баща ми ме заведе в ателието на Иван Топалов.Ателието му се намираше в една къща на ул.”Четвърти януари”,срещу банята,на партерния етаж в близост до църквата Св.Св.”Кирил и Методий”.Баща ми си размени някои думи със скулптура и след малко си тръгна.Останахме сами.На статива стоеше паметник от глина на мъж в цял ръст с размер около 80-90 см..Не си спомням на кого беше.Скулпторът беше доста мълчалив,пушеше и работеше.Не смеех да го заговоря.Наблюдавах го как оформя от глина човешкото тяло,запалваше нова цигара и пак продължаваше работата си.Посещенията ми при него продължиха още дълго време.Той не беше от хората ,които обясняват,но аз гледах и се учех от неговите действия.Тук аз получих първите уроци по моделиране,които ми бяха много полезни по късно когато се срещнахме в ИСИ с проф.Валентин Старчев в часовете по моделиране. Като студент по архитектура трети курс трябваше да стажуваме в някоя проектантска организация.Разбира се,като пловдивчанин моят стаж премина в Пловдивската проектантска организация в градоустройствения колектив на арх.Топалова.Бях приет от нея много радушно,сърдечно,като равен в професията. Арх.Топалова беше много разговорчива,обясняваше всичко подробно,в детайли и това бяха първите ми практични уроци по градоустройство.В колектива и атмосферата наистина беше творческа.Притежаваше изключително дар слово ,беше винаги убедителна,красноречива. За щастие арх.Топалова получи подкрепата на тогавашния директор на проектанстка арх.Милчо Сапунджиев.Беше сформирана архитектурна група Капана,под ръководстнвото на арх Топалова.Групата имаше за цел да прави проекти с цел възстановяване на сградите.В тази група работеха арх.Галя Попова и арх.Димитър Петров,може би имаше и други колеги,които не помня.Тези колеги наистина работеха с много желание.Извършваха архитектурни заснемания на сградите,проучваха ги за да ги възстановят в днешния им вид.Те извършиха ограмна работа,без да съзнават,че делата им много по късно ще родят нещо изключително важно,значимо за Пловдив.Дали някой ги помни? Спомням си,че първата възстановена къща беше по проект на арх.Галя Попова.Строителството беше извършено от пловдивската строителната фирма ДиД на Донко Дончев.Последва възстановяването и на друга къща по проект на арх.Димитър Петров.Получиха се едни прекрасни реализации,които хората приеха с радост и одобрение. Първоначалният тласък беше даден! От тук нататък беше по лесно... декември,22г. арх.Олег Каразапрянов ol