Докато западните престижни марки леки коли не бяха достъпни, имаше един Стоян Карачомаков - син на пловдивския талисман Иван Карачомака работеше в Мототехника и изкупуваше на безценица катастрофирали западни коли от митницата до Централна гара и от две правеше една нова с забележителен външен вид и ги шофираше из града задължително с някоя млада хубавица стояща до него на дясната седалка.

 

Колко велико нещо е да си милостив и да помагаш на ближния си и колко пагубно е да се злоупотребява от мнозина!

Още от ранна детска въздраст си спомням още в основното училище как   сутрин учителя стоеше на вратата на класната стая и питаше всяко дете какво е яло за закуска.

За тези, които са гладували задължаваха останалите ученици да им носят всеки ден храна, а това ги озлобяваше и най-много те проявяваха агресия и нападаха за благодарност

Неволно съм забелязвал как вечно все едни и същи деца през голямото междучасие се оглеждаха да видят дали някои се хранят и да им вземат закуската от устата.

Учителите настояваха да им се дава ако няма какво да ядат и в противен случай заплашваха че няма да можим да завършим срока при отказ. Връщахме се у дома гладни.

Същото се повтаряше при екскурзии когато, все едни и същи ученици не си носеха храна и бяха в тежест на останалите да си недояждат и гладуват. Не ги интересуваше.

Стигна се дотам сутрин рано да те чакат пред дома в който живееш и ти искат закуската за училище все едни и същи деца от училище. Едни носеха, а други наготово вземаха.

През соца много често те спираха непознати хора и ти искаха пари, защото нямали за път да се приберат на село и ред други измислени причини при свършен факт - лъжи.

Като се прибирах от училище, пред входната ни врата се виждаха чужди обувки,галоши,цървули на хора точно на обед, а вечер пренощуваха защото изпуснали влака.

Вследствие на това майка ми не можеше да почисти дома, да изпере и сготви - да си гледа домакинството и аз да си уча уроците. Домът ни се превръщаше в хан.

Що се отнася до т.н българско гостоприемство - в българската колония в Англия го е имало само тогава когато е имало полза – келепир, за да те посрещнат истински

Дядо ми преди да почине викаше, че ако има втори живот - НА НИКОМУ НИЩО! защото преди всеки го търсеше за разни услуги а кото остаря никой него потърси.

Интересът клати феса!

Няма ли келепир - всичко гореписано отпада!

 

По времето на соца в Балкантурист - Слънчев бряг с проучвателна цел настаниха безплатно няколко белгийски семейства.

В края на сезона бяха запитани за впечатленията им. От всичко бяха доволни - да не изреждам, но проблемът им беше в децата

Навиците тук, придобити през престоя, се оказват трудно преодолими в тяхната родина.

 

Дълги години през соца беше модерен туризмът пеша. Нямаше много пътища и автотуристите ги наричаха бензинтуристи.Туристическите хижи бяха препълнени, но все пак някакси се смествахме в големите спални помещения. Организираните туристи притежаваха членски карти и нощуваха с 50% намаление навсякъде във страната. Имаше мното туристически дружества като Руен, Едевайс, Орел и т.н. От хижа Здравец се виждаше целия град Пловдив, но днес всичко е обрасло в борови гори и занемарено в руини.

Пловдивчани ходеха предимно до х.Здравец, Руен и Бяла черква. Други ходеха на екскурзионни летувания с карти и обикаляха по маршрути на групи в Рила, Пирин и Стара планина 14 дни.Тогава хижите се числяха към профсъюзите и приготвяха храна 3 пъти дневно. Прекарвахме весело и задружно като пеехме най-различни туристически песни.

Групите се водеха от екскурзоводи - опитни планинари като Чичо Том, Бачо Асен Христев. В тях участваха и много известни личности -доктори, професори,юристи,учители.

Опознай Родината за да я обикнеш! - това беше девизът на КАНАРА СЕРСЕМИТЕ -туристиТЕ.

 

През 50-те години милиционерите биеха първото срещнато невинно дете за назидание на други виновни деца. Разпитваха какви са родителите ти и къде работят

В Старозагорския затвор 90% от арестантите бяха невинни изкупителни жертви на отговорни хора срещу амнистия и предсрочно освобождаване! Всичко е бизнес

На мнозина арестанти им се предлагаше сътрудничество с техен контингент с оперативна разработка срешу освобождаване и осигуряване на работа. Водеха се преговори.

На учениците се даваха класни работи на тема личния им семеен живот, научаваха подробности за семейството на всяко дете и ги използваха като средство против тях

Сред учениците имаше внедрени доносчици, които докладваха на учителите подробно какво тайно се върши и говори по техен адрес и кои са истинските извършители на бели

Аз също си спомням как сутринта учителите стояха на вратата на класната стая и питаха всеки един ученик дали е закусвал и какво е ял. Някои идваха гладни незакусвали.

Тогава задължаваха останалите ученици сутрин да им носят храна, а това ги озлобяваше гладните и най-много те се биеха във знак на благодарност към дарителите. Защо ли?

При екскурзиите ни задължаваха да си носим суха храна и голяма част от едни и същи ученици не си носеха, защото знаеха, че учителят ще се разпореди да им дадат.

Редовно имаше деца всеки ден едни и същи през голямото междучасие да се хранят от другите деца, даже сутрин те чакаха пред дома да ти искат закуската. Заради такива като тях гладувахме и недояждахме всеки ден. Това си беше ежедневие, защото тези безпризорни деца идваха на училище само и само да ги хранят и накрая си заминаваха у дома

Тежко ти и горко ако у дома ти е малко по-широко, веднага класните учители го правеха занималня за по-слабите ученици и за една седмеца ти обираха покъщнината за мерси

На летните пионерски лагери ,учителите претърсваха багажа ни в наше отсъствие на поход, крадяха ни парите и наклеветяваха някое оределено от тях невинно дете

Имаше един известен пловдивски планинар - бачо Асен Христев, провеждащ 2-седмично екскурзионно летуване.Събираше ни джобните пари за съхранение и не ги връщаше

Същия с 2 фотоапарата ни снимаше групата и после ни продаваше и доста печелеше на едро. Имаше оплаквания в пионерския дом от родители.

Няма край!

ТАБУ на детските игри през соца! Само каквото скришно си откраднеш....Всичко се заключаваше в четене на книги с политически характер повече. 

С две думи казано тогава винаги ни лишаваха от детски игри и забави в полза на учението, заради което го намразих! като причина за побоища и насилие!!!

Където и да идеш да си играеш, те питаха КНИЖКИ НЯМА ЛИ ЗА ТЕБЕ...сякаш в това се състоеше живота ни и много нещастия ни сполетяваха.. 

Да знаеш колко много мои домашни любимци родителите ми изхвърляха защото ЩЕЛИ ДА ВЛЕЗНАТ В ПУСТИЯ  МИ БЕЛЕЖНИК...

За всяка лоша бележка или забележка у дома ми нанасяха побой и докато се прибера съм ревял по пътя на  улиците защото знаех какво ме очаква.

 Викаха ми че ОТ ТЕБЕ ЧОВЕК НЯМА ДА СТАНЕ. А ГАМЕН ИЗРАСНАЛ НА УЛИЦАТА. Съседи и минувачи се спираха пред дома да слушат викове и ревовете ми

 

Струва ми се че въпросният "разказвач" е отрасъл в чингене-махлеси и всеки шамар по врата му е бил за негово добро. Викали му ГАМЕН- понеже е бил такъв. Той и сега нарича туристите СЕРСЕМИ, от което може да се заключи за нивото му на развитие. Социализмът с всичките си "дефекти" бе по-добър, по-смислен, по-почтен от сегашната повсеместна чалга-анархия.