Някой ще каже – какво му е „непознатото” на тези площади, които всеки пловдивчанин познава? Непознатото е в тяхната история. Какво е имало там преди 50 години? Или преди 5 хиляди години? Какви хора са живели и работили там?
Та решихме да посъберем още материали за тази „площадна” поредица и се допитахме да пловдивчани в предаването, озаглавено „За пловдивските площади и площадчета”. То може да бъде гледано в ЮТУБ. Отделно или като част от него може да бъде гледан първия филм за Джумаята.
https://www.youtube.com/watch?v=57K9Eu9s8MU&t=1072s
И продължихме нататък.
Ако трябва да теоретизираме, площадите в Пловдив са:
1. Исторически – с вековна история, като Джумаята и Централния площад.
2. Нововъзникали – след прочистване от стари сгради, като „Стефан Стамболов”, Седмия хълм и др.
3. Изчезнали – площади, превърнати най-често в градинки като Гроздовия пазар, този срещу църквата Св.Петка и др.
4. Площади, които са по-скоро кръстовища, и такива, които са пешеходни зони.
Площадите са част от топонимията, по която пловдивчани се ориентират и затова смяната на техните наименования е нещо като престъпление – кой знае къде е площад „Римски стадион”, „22 септември”, „18 май”?
Безимен стои Централния площад, който се е казвал „Цар Симеон”, но няма кой да му върне името. Имаше предложение да му се даде името „Димитър Кудоглу”, но това предложение бе подминато с мълчание от общинските съветници.
В Пловдив има площад, който има две имена – „Житен пазар” и „Степан Шахбазян”. И няма нищо лошо.
Има площади, които отдаван са загубили „комунистическите” си наименования, други обаче си ги пазят в народната памет – като „Мара Малеева –Живкова”.
Зрителите, които се обаждаха, добавяха нови и нови щрихи към темата.
Дядо Владо Тодоров – на 92 години, разказа неща, които сигурно никой друг не помни.
Площадчето на „Капитан Райчо”, което днес е градинка. Там на Великден е поставяна люлка – колело на каруца на един прът, на колелото са закачвани синджири, за които са се ловяли децата и радостта е била неуписума.
На това място е била поставяна и „кацата” на безстрашните мотористи братя Соколови.
Площадче е имало на ъгъла на „Мали Богодан” и „Осъм”, но „големци” са успели да издействат на това място да се построи кооперация. И те да се настанят в нея, разбира се.
Градинката срещу църквата „Света Петка” е свързана с много спомени. На това място се опъват палатки за пострадалите от земетресението 1928 година. Там „паркират” каруците на търговците на близкия Понеделник пазар. Децата от махалата „сближават” магарета и магарици и някой път се стига да „магарешки сватби”.
В градинката е имало резервоар за вода и бункер.
Бункер имаше и в градинката на „Житния пазар”. Преди градинката е имало лагер на немски войници, а още по преди – пазар.
Почти нищо не е останало от площада на Понеделник пазара – там, където е можело да се видят Мара Фурламата и Мамин Кольо. И където хиляди пловдивчани видяха Кита Голиат.
А Гроздовия пазар не беше градинка, а автогара. Преди това пазар за грозде на едро и дребно.
И още – пред Маразлията, Събота пазара, Белите брези, на мястото на Дома на младоженците и т.н.
Та няма площад без спомени. Събрахме някои от тях. Продължаваме да събираме...
Всеки, който иска да се включи в новия сезон на този фестивал, може да пише под публикациите в социалните мрежи или на пощата ни potv@abv.bg
Тази публикация е част от проекта на Сдружение "Медии с човешко лице" "ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ- ТРЕТИ СЕЗОН"и се подкрепя от Община Пловдив - в рамките на нейния Културен календар.
