Пловдив дължи своето дълголетие – знаем, че градът е на поне 8 хиляди години, не на божия промисъл, а до голяма степен на определени природни дадености – обилие на вода и плодородна почва наоколо. Плюс тепета, разбира се.
Река Марица – включително изчезнали днес нейни ръкави са пресичали града и са донасяли вода на неочаквани днес места – срещу днешната Централна гара, през Кършияка и др.
И днес се виждат каменните стълби от северната част на Небет тепе, по които се е слизало за пет минути до реката.
Няма информация колко европейски града са имали такава система от римски акведукти и водопроводи, които са пренасяли обилна студена вода до всеки квартал – ако не до всяка къща. Доказано е, че такова водоснабдяване е имало в Рим и още няколко града – на целия континент.
Древният Филипопол е получавал вода от извори в района на днешните Куклен и Марково. Единият акведукт е дълъг 6 километра. И за днешната община строежът на таково съоръжение би представлявал голямо финансово и инженерно изпитание. А нашите предци са го направили пред 18 века. На града са доставяни почти 500 литра чиста вода в секунда.
И днес при строежи изникват следи от римската водопреносна мрежа.Че и цели бани.
При ремонта на бившия хотел „Париж” в началото на „11 август” откриват водопровод с голям диаметър и течаща до днес вода. Така и не разбрали накъде отивала водата...
Последните години при строежи на ул.Козлодуй можеха да се видят остатъците от римските водопроводи. Някои бяха натрошени и изхвърлени, други зазидани в основите на кооперациите
Някъде около стълбите на Каменица, където е започвал Римския стадион, е имало даже Воден часовник.
Обилието от вода дава възможност за строителството на бани – и до днес са останали, макар да не работят, две бани на по няколко века. А са били поне десетина – при един град в пъти по-малък от днешния. Между другото, хората по света правят бизнес със стари бани, ние ги затриваме. Да не се повтаряме...
Да оставим по-старата история на историците и археолозите и да съберем спомени за водата в Пловдив в по-нови времена, да си спомним първо за чешмите, за които имаме спомени – лични или от нашите бащи и деди.
Останали са спомени и за долапи - забравени съоръжения за вадане на вода с помощта на кон, който се върти по цял ден в кръг.
Последният долап е съществувал до към началото на 60-те години - северно от днешната Областна управа. С водата са напоявали бахчите наоколо.
Още Константин Моравенов пиша за стара чешма на Бунарджика, поддържана от някой си Абдулла.
Тя била събърала „мокротътъ на тепето”.Вероятно става дума за запазената и до днес „Стара чешма”, чиято история се губи във вековете.
Никола Алваджиев пише, че тя е възстановена през 1910 година и идеята е била до чучурите да има бюстове на генерал Гурко, на капитан Бураго и...на бившия кмет Христо Дюкемджиев.
С какво този кмет е заслужил толкова, че бюстът му да бъде поставен редом с бюстовете на генерали и капитани - освободители? Ами по негово време е изграден съвременният пловдивски водопровод и водопреносната мрежа.
Ако днешният „воден проект” най-после бъде завършен един ден, на кого ли би трябвало да вдигнем паметник?
На всяка цена трябва да споменем за една стара чешма, разрушена през 30-те години. Тя се е намирала в двора на Куршум хан и е била издигната със средства на Хаджи Гьока Павлов в памет на Алеко Константинов.
Издигането на чешми „в памет” на някого е вековна традиция по нешите ширини, чешми-дарения могат да се видят и днес на Централни гробища.
Част от водата на Пловдив идва от подземните води на града, вадела се е в по-ново време с ръчни помпи. До не чак толкова отдавна ръчна помпа имаше пред Централна гара, а водата от помпата до сегашното казино „Риц” /Магазин „Нева”/ в Кършияка е минвала за особено „сладка”.
Още известни чешми – на стария Четвъртък пазар, от чието корито са пиели и животни. Чешмата с „лъвската глава” на Сахата. Чешмата до Чинара в Дондуковата градина.
Кой пловдивчанин не знае чешмичките в Цар Симеоновата градина – „Хорцето”, „Кобилицата” и още няколко чешми, шадравани, езерца, за които ще разкажем по-нататък.
Интересен елемент в дворовете на Стария град са бунарите – някои от тях мраморни, с декоративни елементи – истински произведения на изкуството. Стари кладенци има запазени и в дворовете по Сахат тепе. А по самото тепе течаха водни ручейчета – да радват хората...
По-голяма част от информацията дотук получихме от обикновени пловдивчани, до които се допитахме в рамките на серия ТВ предавания за „водите на Пловдив”.
Димитрия Иванова-Вангелова пък ни изпрати откъс от своята книга "Старият Прослав 1855-1955": Интересното е, че местата, където вода се вади с ръчни помпи, стават място за социални контакти:
"При помпата едни наливаха вода, други, чакащи своя ред, бяха седнали под салкъмите и си приказвах. Трети, вече на път - с пълни съдове, споделяха още нещо недоразказано.
Обикновено привечер се събираха повече хора.за вода. Един клатеше дръжката, друг държеше под водната струя съдовете, които пълни. Стомни, бакъри, дървени бъкли...Особено интересни са стомните - от малките бърдучета, през средните гледжосани и с различно декорирани устия, до огромните жетварски стомни..."
Имаше и долап. Най-красивото тук беше цветната градинка на леля Люба, разположена околовръст на долапа с цъфнали богородички. А кобилата, която вадеше водата, се въртеше в кръга и сякаш плуваше сред цветята.."
Картинки от едно минало, което никой досега май не се е сетил да опише...
Чешми, има задължително в дворовете на училищата – и с тях са свързани много младежки спомени. Вероятно е имало и край десетките джамии, от които са останали само две.
Незабравима остава даже чешмата на 4-5 коловоз на Централна гара, тези по автогарите и пазарите...
Добра новина е, че възстановяването на стари чешми обединява последните години някои пловдивски организации.
От „Оптмист интернешънъл” се погрижиха за чешмичките в Цар Симеоновата градина и със средства на дарители поставиха чешма във форма на ритон пред Халите
Ротарианци пък възстановиха чешмата пред старото кино „Република” и построиха нова в Тракия...
Ако сме пропуснали нещо важно – добавяйте...
Този текст е част от проекта „ТВ фестивал „Непознатият Пловдив” – трети сезон”, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" и Пловдивската телевизия с подкрепата на Община Пловдив.
Фестивалът е част от Културния календар на града.
Още на:
https://www.youtube.com/watch?v=6-_89b8GIqE
