Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2019 08:46 - БОЗАТА, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ В СБЛЪСЪКА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 635 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Бозата не е някаква гадост, която са пили бабите и дядовците ни.

Бозата е символ на българщината!

Европа е разделена на две. Самюел Хънтингтън смята, че разломът минава  по географската граница между католико-протестантските страни и православно-мюсюлманския свят. Това било „сблъсък на цивилизациите”.

Глупости на търкалета!

Няма сблъсък на цивилизации. Сблъсъкът е между бозата и бирата.

И от този „мюсюлманско-православен свят” засега само една държава е допусната в Европейскию съюз – сетете се коя е тя.

Дали в герба ни вместо лъвове, каквито имат на гербовете Сульо и Пульо, не би трябвало да има халба боза? Така ще станем лидери в този бозаджийски свят.

Някой да не си помисли, че тайната ми цел е да славославям питиетата на вековния ни поробител.

За сведение, Истанбул, столицата на империята, е бил завладян от хиляди българи-бозаджии. А употребата на боза султаните са забранявали поне на два пъти.

Така пише в историята. А сега към спомените, които още са живи.

Слава-богу, помня онези последни години, когато по улиците обикаляха бозаджии и викаха протяжно::

-         Боза, боза-а-а-а…

     Носеха гюмове на гърба и силях с наредени чашки, които кога се замиваха, кога не.

Един ден ме бяха оставили сам вкъщи – бил съм на не повече от три години и половина, бозаджията мина и аз с детския си акъл реших, че е време вече сам да пазарувам. Намерих някакви стотинки, отворих вратата на двора и започнах да махам.

Бозаджията дойде, погледна стотинките ми, попита къде са майка ми и баща ми, позамисли се малко и в крайна сметка  махна с ръка и подмина.

Дали стотинките са били малко, дали човекът реши, че е грехота да се прави алъш-вериш с толкова малко дете – не знам.

Тези дни един набор ми напомни, че на призивите на бозаджиите децата отговаряли с „друг вик”. Не с „Ура-а”, а с „Боза, боза – майка ти коза, баща ти яре, а ти си магере...”

Така беше. Това беше сътворил детският поетически гении.

Малко по-късно уличните бозаджии бяха забранени от санитарните власти. Изобщо в името на хигиената бяха свършени много добри неща, но поразиите май бяха  доста повече. Унищожени бяха цели производства, предавани от поколение на поколение табиети, осакатен бе традиционният начин на живот.

Беше минало времето на частните сладкарници, изчезваха последните албанци – бозаджии. Всичко се унифицираше.

От най-голямата пловдивска бозаджийница „Бяла Стана” бяха останали само спомени. Стана Руска книжарница, после заведение, наречено „Руската книжарница”, после закусвалня за прикритие на наркобизнес и т.н.

На времето гастролиращите албанци са спели в избата под сладкарницата. Подземието е свързано с някаква кървава история, но така и не намерих човек, който да ми разкаже подробностите. А шансовете да намеря такъв човек стават все по-малко.

Любителите на бозата се делят основно на два вида – едни я обичаха по-сладка, други – по-резлива.

Проблемът на всеки бозаджия е бил в това, че може да носи само един гюм на гърба си и не може да угоди на всички.

Баба ми Евгеница ми разказваше как мющериите преди да купят първо питали бозаджията каква е стоката – сладка или резлива?

Човекът се опитвал да познае по лицето какво предпочита клиентът, някой път отговарял наслуки, но в повечето случай отговорът бил „Стредна”.

„Т”-то вътре в думата беше задължително при разказването на историята.

След време се появиха подсладителите и бозата вече нямаше как да стане резлива.
Всъщност бозата умря. До този момент тя бе един жив организъм, производители, търговци и клиенти бяха в една постоянна надпревара с времето - да не се изпусне моментът. Началото не беше вкусно, а краят миришише на вкиснато.
А "Стредата" имаше толкова нюанси...
И така - бозаджии вече нямаше, албанци - още по-малко.

Въпреки че производството вече беше стандартизирано и централизирано – в кооперация символично наречена „Бъдеще”, все пак имаше сладкарници, които се славеха с добрата си боза. Една от тях беше „Кокиче” – на ъгъла вляво от Чифте баня.

През 1957 година съдържателят беше побелял възрастен човек, който изглежда знаеше кога да пусне бозата – нито рано, нито късно. И знаеше как да я изстуди. За него – по-късно.

През 1973 година бях забил една рускиня на Слънчев бряг, водих я на екскурзия до Поморие и там реших да я почерпя с прочутата българска напитка.

Бозата беше прясна, топла, сладка и гадна. Голям провал.

Между другото и други хора са забелязали, че чужденците – не само рускините – изпитват отврат от бозата. И не само от сладката. Каква е причината?  Вероятно между тях и бозата има цивилизационен разлом – ако се позовем на Хънтингтън. Бозата не им е заложена в гена.

В сладкарница „Кокиче”, а и не само там, в бозата можеше да се цръкне и малко сода – за да стане по-пенлива. По едно време се появиха задължителни табели, които гласяха: „ Сифон се слага в бозата само по желание.”

Изглежда клиенти се бяха оплакали, че им се сервира повече сода, отколкото боза – за да се изкяри някоя стотинка.

Навсякъде имаше и ценоразпис. Сервираше се боза от 4, 6, 8 и 10 стотинки. Някъде даваха и за 5 стотинки – ако им дадеш такава монета и не си търсиш стотинката ресто.

Тогава нямаше касови апарати и никой не можеше да хване нарушението на ценоразписа.

По-късно се появи и бутилирана боза. Бутилките бяха дебелостенни и се запушваха с картонено кръгче, което се вадеше с шило – ако клиентът иска да консумира на място.

Бозата беше неразривна част от живота. Пиеха я и млади, и стари, жени и мъже.

В сладкарниците още можеха да се видят мустакати мъжаги да сядат пред чинийка с тригуна и средна боза от 6 стотинки.

Наскоро доктор Каяджиев разказа спомени от онова време, когато баща му бил директор на „Бъдеще”. Бозата станала негова кауза. Подготвили рецепти на 27 вида боза. Започнали наливането първо в стъклени бутилки, но те трудно се миели – в онези времена нямало веро, единственият начин бил със сода каустик. След това въвели пластмасови бутилки за еднократна употреба. И станало чудо – Пловдив станал нещо като балканска столица на бозата. Дошли поръчки за износ в Сърбия, Македония и...обърнете внимание: в самата Албания.

Това е все едно да изнасяш бира за Прага и Мюнхен. Енвер Ходжа уверено строял комунизма, но не можел да осигури боза за поданиците си.

Само че производството на боза в Пловдив било общинско дело, трябвало да се свършат много неща по уреждане на износа, но изглежда общинските чиновници ги домързяло. Пловдив вече изнасял мотокари, какво ни трябва да се занимаваме с някаква ориенталска напитка...

Да се продава наливна боза не беше лесно. През лятото тя бързо се вкисваше.

Сладкарница „Волга”, около която мина детството ми, не работеше следобед – между 12.30 и 17.00 – примерно.

Един летен ден точно бай Борис беше затворил, когато му докараха гюм с боза. Снабдителите го оставиха пред входа на палещите лъчи на слънцето и си тръгнаха.

Някъде към 4 часа нещо започна да става с бозата. Тя започна да завира и струйки една след друга пробиваха през капака на гюма и се стичаха надолу.

Скъпоценната напитка  направо ставаше зян. Събрахме се децата от махалата и започнахме да обираме това, което се стича по стените на гюма.

Събирахме малко боза с детските си пръстчета и лакомо я облизвахме.

Това беше най-вкусната боза в живота ми – хем резлива, хем аванта...

 

В различни времена различни са спомените за прочутите пловдивски бозаджии. Те вече получаваха готова боза в гюмове, но изглежда знаеха какво да правят с нея. Бозата има живот около 7 дни. Първите два дни е прекалено сладка, последните два дни – прекалено кисела. Изглежда майсторълъкът е да хванеш „ваксата”, да я продаваш тогава, когато е умерено резлива. И още нещо – гюмът се слага в специално легло и се загражда с парчета лед.

В годините, за които още има живи спомени, бозаджия в „Кокиче” е бай Азат – арменец, който така и не научава добре български. Още помня чашите за боза от 1957 година – бяха високи, тънкостенни, изписани с някакви цветчета.

Други казват, че бай Азат е бозаджията от сладкарница „Варна” – срещу магазин „Урал”. А може би е работил и в двете сладкарници по различно време. За бай Борис от „Волга” пък има спомени, че е бил в „Дунав”  - срещу Аптека „Марица”. Помни се Хаджията – някъде срещу Чифте баня и т.н.

Изплува името на един от най-легендарните бозаджии в национален мащаб – бай Морад /или Мурат/ от Любимец.

„Пред дома му имаше опашка от хора и дамаджани за поръчки от цялата страна поради ограничения капацитет. Качеството бе върховно”- спомня си Димитър Стоев.

Онази власт – въпреки омразата към всичко частно, е разбирала, че да унищожиш един дребен, но обичан майстор, е по-страшно от това да вземеш на хората нивите. Така с височайше позволение остават и легендарният майстор на шкембето Гривата от Асеновград, масторът на пелина Гено Пътеката от Калофер. И бай Морад от Любимец.

Ето, остават в исторята. Не е забравен и Павката, който разнася гюмовете с боза в Пловдив. Веднъж той спечелил бас, като изпил 2 литра боза на екс. Но не само това. Заедно с бозата за 15 минути погълал:

-         40 карета баклава, тоест 80 единични,

-         цяла тава реване,

-         три метра кебапчета,

-         кутия халва от големите

Какви басове имаше едно време...И какви мъже.

А днес си броят бирите.

 

Защо днес ви занимавам с вехти бозаджийски истории?

Защото миналата седмица по БНТ се излъчи филм-възхвала за радомирската боза. Във фейсбук има група „Радомирска боза”.  А в града са вдигнали паметник на някакъв бозаджия.

А в Пловдив? Градът, който е можело да стане балкански център на бозата?

Тук свалихме гащите и се предадохме на католическо-протестантските чалъми. Сладкарниците ни вместо „Бяла Стана” се казват „Долче Фелини” и „Джелато-макиато”. Примерно.

Само че католическо-протестантският свят има такива патисерии и ресторанти с гурмета. Той търси нещо от другия, непознатия свят, ама не го намира под тепетата.

Боза се продава във всеки голям магазин, но тя е за домашна употреба. Носталгията по истинската боза доведе до производство отново със захар – вместо с подсладители. Но го няма бай Азат, който да каже кога е времето за консумация.

Някои казват, че и бозата със захар не става резлива, може би заради някакви други консерванти. Но уж му намерили цаката – добавяш една лъжичка истинска захар, наливаш в тенджерка, слягаш на топло и чакаш момента...

Изчезна обаче онази боза в халби, около която разговаряхме дълго и приятелски. Бозата я няма в менютата – тя не е престижна и просто няма кой да я поръча.

Представете си, че в Капана, примерно, заработи истинска бозаджийница, където бозата да се прави пред очите на туристите. Но да не се продава веднага, а на третия ден чак. Да се продава наливна, да се продава бутилирана, отделно да се продават сувенирни халби за боза...

Може, ама трябва акъл. А както започвам да подозирам, това поколение, което не е било закърмено с боза, а е засукало кока кола и енергийни напитки, има дефицит на акъл...

А дали унищожаването на бозаджийската традиция не е част от поредния пъклен план на Сорос?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
11
0



1. leonleonovpom2 - Поздравления!
28.12.2019 09:21
Знам от баща ми, за арнаутите с гюмове боза на гърба Като дете , продаваха я заедно с млякото - прясно и кисело в еднолитрови шишета Беше истинска, от просо Знам, че на нейна база са разлаботени лекарства и методики за лечение на тежка болест
Изчезна и това ,което сега се прродава ,няма нищо общо с нея
Преди няколко години бяхме с жена ми в Албания Влязохме в една сладкарница И се сетих за бозата Коментирах с жена ми, как да поръчам, не знам и на италиански как е боза? Момичето чу, усмихна се и каза- Бозе? На албански била с това име!
Да, припомних си бозата от детските години
И друго Че името е Българско От бозае идва
Да, жена ми като роди, имаше проблеми с кърмата Детето я издаде, плачеше неудържимо Стари жени ни посъветваха да намерим боза
Бяха прави Такава кърма и дойде, че се чудеше какво да прави! Да продава отказа, да не е крава?
Та решението е било просто, само да знае човек!
И името и наистина е свързано с бозаенето!

Хубава Нова Година!
цитирай
2. lexparsy - Тази подробна прозаична Ода за б...
30.12.2019 22:26
Тази подробна прозаична Ода за бозата ме върна и мене в детските години::)
Моята сладкарница в София беше на Дондуков и Волгоград (сега Левски), а когато влезех в сладкарницата,
веднага помирисах дали не са докарали новата боза.
Даваха ми 20 стотинки за закуска но и други СОЦ натурални вкусотийки можеше да си купиш :-)))

Весели и споделени новогодишни празници желая, и без консерванти :)
Лекс
цитирай
3. schumpov - Като деца не казвахме "отивам ...
30.12.2019 22:55
Като деца не казвахме "отивам до сладкарницата", казвахме " отивам до албанеца" Като студест се самонаграждавах след взет изпит с паста и голяма боза. Мой приятел когато се хващаше на "бас" с някого, глобата беше 1,2 или повече бози. Престанах да пия боза заради подсладителите, усещането беше че в бозата има лют пипер. Дори една Нова година посрещахме с една дамаджана вино и една дамаджана боза, бозата се изпи по-бързо. Весели Новогодишни празници.
цитирай
4. shtaparov - Тъкмо се готвех да го напиша но видях,че ...
30.12.2019 23:26
Тъкмо се готвех да го напиша но видях,че нашият приятел leonleonovpom2 вече го е написал: БОЗАТА е чисто Българска вкусна напитка без грам чуждо влияние,понеже името й е в тясна връзка с нашенските думи БОЗКА и БОЗАЯ. Думата БОЗКА пък е свързана с думата ВЕЗКА (СВЕЗКА=СВРЪЗКА),идеща да обозначи тясната ВРЪЗКА между детето и майката.
цитирай
5. zaw12929 - "запрехода" кога свършва прехода- ужас и започва НОРМАЛеН ЖиВоТ
04.02 06:30
В нашето село се произвежда БОЗА. В Русе също, но по лафките около училища не се продава- има енергийни напитки. Много са либералните придобивки: мъртви и умъртвяващи ни храни... Лакомо попиваме простотийте на Запада. Твърди се че там има над 10 000 български проститутки- естествено, щом са най красиви българските жени...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 4019407
Постинги: 270
Коментари: 1300
Гласове: 914
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031