Постинг
14.05.2019 08:09 -
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СТАРА ПЛОВДИВСКА БАНКА
По идея на Росен Михнев се спираме само на една от старите пловдивски банки – най-забравената
Франко-белгийската банка на Скайлер номер 5
Тук, северно и западно от Джумаята, е изникнало финансовото сърце на едновремешния Пловдив.
На две крачки, в стария Куршум хан, е имало кантори на сарафи, които са сменяли валути, давали са заеми, появяват се първите банкерски къщи.
Месеци след освобождението ни през 1878 година на втория етаж на хана, се появява ОТОМАН БАНК.
Следващите десетилетия банките никнат една след друга:
Популярна, Италианската, Белгийската.
Надолу към аптека Марица изниква достолепната и почти пуста днес сграда на Българската народна банка.
През 20-те години на миналия век Sociйtй gйnйrale de Belgique посредством свои филиали участва в създаването на една от най-големите частни банки в страната през този период – Френско-белгийска банка за България.
През 1938 година се слива с Българската генерална банка.
Безспорно играе огромна роля за стабилността на българската финансова система и
развитието на икономиката.
Сред акционерите в различните години откриваме френски, английски и австрийски финансови институции.
Френската банка, както я знаят поколенията по-стари пловдивчани, днес изглежда така.
Тъй като сградата е паметник на архитектурното наследство, при ремонта й е имало специално изискване за цветовата гама на мазилката. Това обаче подчертава дискретният аристократичен чар на зданието. По самата фасада, както и на решетките на прозорците са запазени оригиналите на емблемата на банката. Особено интересно от архитектурна гледна точка е подпокривното пространство.
При ремонта и заради сегашното предназначение на сградата, се наложило да се подмени оригиналната 100-годишна врата със съвременна. Почти целият първи етаж е със запазена подова настилка отпреди век. Върху излъсканата мозайка ясно се откроява монограмът на някогашната Френско-белгийската банка за България. Емблемата си стои на мястото и в помещенията, които са били реновирани и преустроени в работни. Вероятно тук е бил банковият салон...
В централното фоайе, което днес изпълнява фукции на приемна за граждани, са запазени високите тавани, както и арките.
Нашият екип е сред малцината външни лица, допуснати до подземието на сградата. Слизането по оригиналните стръмни стълби си е истинско предизвикателство. През избата вероятно е имало авариен изход от сградата. Сега тук се съхраняват документи, но е възможно в миналото на това място да е бил трезорът. Тази версия се потвърждава от запазената и до днес дебела тежка метална врата, чиито оригинални ключалки за съжаление са отстранени. Самата врата е монтирана на почти половин метър дебела стена.
Историята на банката е свързана с една интересна личност – някой казват, че това е най-богатият българин на всички времена -. Анжело Куюмджийски. Освен български е бил също испански, белгийски и американски поданик.
Няма запазена негова снимка.
Още не е навършил и 40 год. той има достатъчно собствен капитал да стане основен акционер изкупувайки белгийски дял . Банката, която вече се нарича ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКА БАНКА контролира значителна част от индустриалното производство на България, особено износа.
Банката не е национализирана както другите банки – изглежда се намесват мощни световни сили...
Старите пловдивчани помнят сградата като "Пенсионното".
Сега е поделение на НОИ.
Ако сме ви заинтересовали – повтаряме адреса – ул. Скайлер 5.
ази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа в youtube.com на канала potv trakia.
За още идеи за ТВ фестивала "Непознатият Пловдив" – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.
Франко-белгийската банка на Скайлер номер 5
Тук, северно и западно от Джумаята, е изникнало финансовото сърце на едновремешния Пловдив.
На две крачки, в стария Куршум хан, е имало кантори на сарафи, които са сменяли валути, давали са заеми, появяват се първите банкерски къщи.
Месеци след освобождението ни през 1878 година на втория етаж на хана, се появява ОТОМАН БАНК.
Следващите десетилетия банките никнат една след друга:
Популярна, Италианската, Белгийската.
Надолу към аптека Марица изниква достолепната и почти пуста днес сграда на Българската народна банка.
През 20-те години на миналия век Sociйtй gйnйrale de Belgique посредством свои филиали участва в създаването на една от най-големите частни банки в страната през този период – Френско-белгийска банка за България.
През 1938 година се слива с Българската генерална банка.
 |
© ПОТВ
|
© ПОТВ
|
|
Сред акционерите в различните години откриваме френски, английски и австрийски финансови институции.
Френската банка, както я знаят поколенията по-стари пловдивчани, днес изглежда така.
Тъй като сградата е паметник на архитектурното наследство, при ремонта й е имало специално изискване за цветовата гама на мазилката. Това обаче подчертава дискретният аристократичен чар на зданието. По самата фасада, както и на решетките на прозорците са запазени оригиналите на емблемата на банката. Особено интересно от архитектурна гледна точка е подпокривното пространство.
При ремонта и заради сегашното предназначение на сградата, се наложило да се подмени оригиналната 100-годишна врата със съвременна. Почти целият първи етаж е със запазена подова настилка отпреди век. Върху излъсканата мозайка ясно се откроява монограмът на някогашната Френско-белгийската банка за България. Емблемата си стои на мястото и в помещенията, които са били реновирани и преустроени в работни. Вероятно тук е бил банковият салон...
В централното фоайе, което днес изпълнява фукции на приемна за граждани, са запазени високите тавани, както и арките.
Нашият екип е сред малцината външни лица, допуснати до подземието на сградата. Слизането по оригиналните стръмни стълби си е истинско предизвикателство. През избата вероятно е имало авариен изход от сградата. Сега тук се съхраняват документи, но е възможно в миналото на това място да е бил трезорът. Тази версия се потвърждава от запазената и до днес дебела тежка метална врата, чиито оригинални ключалки за съжаление са отстранени. Самата врата е монтирана на почти половин метър дебела стена.
Историята на банката е свързана с една интересна личност – някой казват, че това е най-богатият българин на всички времена -. Анжело Куюмджийски. Освен български е бил също испански, белгийски и американски поданик.
Няма запазена негова снимка.
Още не е навършил и 40 год. той има достатъчно собствен капитал да стане основен акционер изкупувайки белгийски дял . Банката, която вече се нарича ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКА БАНКА контролира значителна част от индустриалното производство на България, особено износа.
Банката не е национализирана както другите банки – изглежда се намесват мощни световни сили...
Старите пловдивчани помнят сградата като "Пенсионното".
Сега е поделение на НОИ.
Ако сме ви заинтересовали – повтаряме адреса – ул. Скайлер 5.
ази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа в youtube.com на канала potv trakia.
За още идеи за ТВ фестивала "Непознатият Пловдив" – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
