Едно време аптеките бяха градските ориентири – като баните, мостовете  и обществените тоалетни.

Може да ги бутнат, но имената им остават – като Аптека „Марица”, например. Изличиха сградата, но името не можаха.

Аптекарите са били между най-авторитетните хора в града – Братанов, Чипев, Харитон Куев, Станчо  Иванов.

След национализацията им туриха номера. Аптека номер 11 – примерно. Ама кой е аптекарят – много важно.

Почти на всички аптеки беше нарисувана емблематичната увита  змия с чашата, за която шегаджиите казваха, че това била „тъщата, която яде сладолед”

Някои от аптеките имаха на фасадите си огромни термометри – бяха рекламни от Фирмата „Байер”.

Вътре миришеше на…на аптека. И беше подредено като в аптека – този израз остана. С прозрачни и тъмни буркани, стъкленици с всякакви цветове. Със звънтящи касови апарати. Последният може да се види в аптека  „Хипократ” в  Стария град, която е нещо като музей.

Повечето лекарства –прахчета и сиропи, се правеха на место. Даваш рецептата и ти казват кога да минеш.

Наричаха се „Галенови аптеки” – лекарствата там бяха индивидуално дозирани.

Още по-преди лекарствата са минавали през кабинетите на лекарите. Докторът сам е поръчвал лекарството. А от аптеката са му го носили в кабинета.

А как е ставала комуникацията? Отначало без телефон, разбира се. Млади момчета стажанти са сновяли между кабинетите и аптеките – къде пеша, къде с велосипед.

Така започва и Борис Ковачев, известен като Ханс. За неговия живот ни разказа дъщеря му Маргарита Ковачева.

Младият Ханс започва в аптека „Калмар”. Всъщност тя се е казвала „Златният Орел”. Единствената ПРИДВОРНА аптека в града. Намирала се е в началото на днешната улица „Цариброд”, по-рано „Борис Дишлиев”, още по-рано „Преспа”. Сега там има ресторант, банки и не знам какво още, преди 40 години тук беше туристическо дружество, до него беше залата  за репетиции на ансамбъл Хеброс – който го помни.

Аптеката отдавна я няма. Но много истории се помнят.

Някои смятат, че собственикът Калмар е унгарец, други – чех. Така или иначе идва от пределите на Австроунгарската империя. Той още управлява аптеката през 20-те години, след това бизнесът поема зетят Светослав Карич – сърбин. И той млад стажант, залюбил се с дъщерята на стария аптекар. И продължил нататък.

Карич е завършил в Париж. Освен прочутата аптека създава и една от най-модерните фабрики за газирани напитки, негова е марката „Кристал”. Обединява содопризводителите в съюз, който ръководи. Един от основните дарители на строежа на Търговската гимназия.

Жена му Елза Карич е известна артистка, гастролира във Виена. В техният дом се събират едни от най-добрите български композитори. Маестро Атанасов й посвещава песента „Лист отбрулен” – по стихотворение на Яворов.

Синът им д-р  Алекси Карич става ренгенолог, дълги години работи в Конго като сътрудник на един от най-големите хуманисти на миналия век д-р Алберт Швайцер.

Димитри Иванов и други автори споменават, че последна собственичка на аптеката – преди национализацията, била Ивон, може би тяхна дъщеря. Ивон е преводачка, близка на известния писател, икономист, преводач Асен Христофоров.

Но да се върнем към историята на Ханс. Три години той е стажант при Калмар, после при Карич. Снабдява с шишенца аптеката – снабдители са предимно циганчета, мие ги, разнася с колело готовите сиропи и прахове, учи занаят. После се явява на изпит в София пред специална комисия, издържа изпита и го пращат да учи фармация в Прага, в прочутия Карлов университет – един от най-старите и реномирани в Европа. „Пращат го” – това не означава, че държавата го издържа. Тегли заем с поръчители от Популярна банка, парите не стигат и се налага да вземе трите години курс за две.

Разказва, че е успял да се изучи бързо, защото в България нивото на образованието било много високо – от гимназията той знаел вече неща, които тук се учели чак в университетите. Например законите за равноускорителното и равнозакъснителното движение.

Прибира се в Пловдив с диплома в ръка и търси работа.

По онова време пловдивските аптекари са се събирали веднъж в седмицата в Молле на обед и са обсъждали проблемите на гилдията и на пазара. Обсъдили и новия колега. Имало някакъв спор кой да го вземе, накрая надделял Станчо Иванов, чиято аптека била точно отсреща – срещу Молле.

Пратили едно циганче да го извика и така, пред всички, бил обявен за един от гилдията..

Аптеката била денонощна, но дежурният през нощта спял в една стаичка на горния  етаж. Викали го при нужда със звънец.

Една сутрин дежурният Ханс точно се бръснел, били около Коледа, когато се чул шум под прозореца. Затичал се аптекарят  по стълбите  - както е насапунисан, мислил, че има нещо спешно, отворил вратата, а там била някаква весела компания, която се разкрещяла:

-Я, Дядо Коледа е дошъл!

Пенсионирал се Борис Ковачев с 80 лева пенсия, парите не стигали и заминал да поработи още малко в аптеката в Девин. Уж за малко, па останал доста години. Обичал планината и с голям кеф пълнел раницата с лекарства и тръгвал по пътеките и баирите да зарежда здравните служби по селата. И да взема нови поръчки от фелдшерите, които лекували хората. Та такова било здравеопазването. И днес, когато се оплакваме, че линейката закъсняла 20 минути, да си представим онези времена, когато фелдшерът е трябвало да бъде извикан от съседното село, да дойде пеша, да занесе поръчката за лекарства до Девин и да се чака бай Борис да дойде с раничката…

Да си спомним за някои от останалите стари аптеки.

В началото на века са 4, към 1930-та са вече над 10.

Прочутата аптека „Марица” беше бутната в края на 60-те години, а беше едно от най-красивите здания в Пловдив. Собственик е Харитон Куев.  Куев е бил и общински съветник.

Сградата е строена специално за аптека, имаше барелефи на боговете и богините, свързани със здравето.

Малко по-късно бе съборена и аптеката на Централния площад – срещу Дома „Кудоглу”

На Главната освен аптеката на Станчо Иванов е и аптеката „Галиний” на Чипев.

На Джумаята е „Златний лев” на Братанов.

В някои аптеки правят и изследвания на кръвта и урината – те са и лаборатории.

Братанов е имал лаборатория на Централния площад, в началото на Гладстон. Там се е правел популярният  тест „на жаба”, който е носил радост за омъжените жени, и често проблеми на момите. Става дума за тест за бременност.

Георги  Григоров си спомня, как като дете е ходил с майка си и баща си в лабораторията на Братанов – да вземат резултатите. И изведнъж радост – майка му  и баща му се прегърнали, малкият Гошко не разбирал какво е станало. Хванали го за ръка родителите и го завели на ресторанта на езерото. И почнала една голяма черпня – имало и кебапчета,и лимонада, и сладолед. И му казали накрая, че ще си има братче или сестриче.

Слава богу, Пловдив е един от малкото градове по света, в който е запазен споменът за старите аптеки в музея-аптека „Хипократ”, който се намира в къщата на Антониади в Стария град.

Маргарита Ковачева казва, че обича да ходи там, за да си припомни разноцветните буркани и да чуе звъна на старата каса…И има чувството, че всеки момент баща й ще слезе от горния етаж – насапунисан, като дядо Коледа…