Постинг
29.12.2013 10:26 -
Спомени за елхите
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2546 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2013 13:03
Прочетен: 2546 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.12.2013 13:03
Едно време нямаше изкуствени елхи - дръвчетата бяха естествени и в стаята наистина миришеше на гора.
Елхата се нареждаше за Нова година - Коледа преди 50 години беше по-късно през януари.
Стъклените играчки бяха няколко вида - топки големи и малки, шишарки, лимони. На върха слагахме или стъклено украшение или звезда. Украсявахме елхата с гирлянди от станиол, със свещи, имаше и бенгалски огън. Светещите лампички се появиха чак през 90-те години.
Накрая хвърляхме късчета памук - вместо сняг.
За тези неща си говорихме в последното предаване "Запомнете Пловдив".
Зрителите добавяха свои щрихи към картината на елховите спомени.
Един пловдивчанин живял в Германия преди войната и донесъл оттам светеши лампички "Телефункен". Те светели и десетилетия след това, било голямо чудо да ги гледаш.
Друг зрител разказа за елха украсена с ангелчета - в онези времена на задължителен атеизъм разказите край елхата за това как всеки човек си има и ангел вълнували детските душички.
Скулпторът Краси Русев разказа пък за градската елха пред Централна поща от 60 и не знам си коя година. Елхата била украсена с истински шоколади и кутии шоколадови бонбони. Още на първата сутрин намерили елхата опоскана. Украсили я отново с шоколади и бонбониери, но този път окачили празни опаковки.
Зрител припомни едни стар новогодишен виц - в онези години хората си честитяха и с телеграми. А цената на телеграмата зависеше от броя на думите. Нормално беше да се изпрати икономична телеграма от една дума - "ЧН"Г. Един човек получил телеграма с пожелание ЧНГЗМВРПИЧ. Прочел няколко пъти - ЧъНъ ГЪЗЪ - Ме ВеРе - ПИЧ, но нищо не разбрал. Чак след празниците подателят му разшифровал посланието.А то било: Честита Нова година, Много веселие и радост, Пожелавам излизане в чужбина!
А вие какво си спомняте?
Елхата се нареждаше за Нова година - Коледа преди 50 години беше по-късно през януари.
Стъклените играчки бяха няколко вида - топки големи и малки, шишарки, лимони. На върха слагахме или стъклено украшение или звезда. Украсявахме елхата с гирлянди от станиол, със свещи, имаше и бенгалски огън. Светещите лампички се появиха чак през 90-те години.
Накрая хвърляхме късчета памук - вместо сняг.
За тези неща си говорихме в последното предаване "Запомнете Пловдив".
Зрителите добавяха свои щрихи към картината на елховите спомени.
Един пловдивчанин живял в Германия преди войната и донесъл оттам светеши лампички "Телефункен". Те светели и десетилетия след това, било голямо чудо да ги гледаш.
Друг зрител разказа за елха украсена с ангелчета - в онези времена на задължителен атеизъм разказите край елхата за това как всеки човек си има и ангел вълнували детските душички.
Скулпторът Краси Русев разказа пък за градската елха пред Централна поща от 60 и не знам си коя година. Елхата била украсена с истински шоколади и кутии шоколадови бонбони. Още на първата сутрин намерили елхата опоскана. Украсили я отново с шоколади и бонбониери, но този път окачили празни опаковки.
Зрител припомни едни стар новогодишен виц - в онези години хората си честитяха и с телеграми. А цената на телеграмата зависеше от броя на думите. Нормално беше да се изпрати икономична телеграма от една дума - "ЧН"Г. Един човек получил телеграма с пожелание ЧНГЗМВРПИЧ. Прочел няколко пъти - ЧъНъ ГЪЗЪ - Ме ВеРе - ПИЧ, но нищо не разбрал. Чак след празниците подателят му разшифровал посланието.А то било: Честита Нова година, Много веселие и радост, Пожелавам излизане в чужбина!
А вие какво си спомняте?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
