Макар да минаха години, откакто приключихме с класацията на Стоте пловдивчани на всички времена, коментарите по темата продължават.
Наш читател ни изпрати материал за художничката Кераца Висулчева, който публикуваме сега, за да достигне до повече хора.
Преди две седмици пък бе отбелязана годишнина на един позабравен пловдивчанин - Паисий Пловдивски, за когото също говорихме преди време.
Може би темата за забравените пловдивчани да продължи?
Особено като ги поставим до днешжните Почетни граждани.
Представяте ли си - Кераца Висулчева и Паисий Пловдивски между Ирина Чмихова и Цветана Пиронкова...
Кераца Висулчева - Keratza
-портрет от Маргарита Христова-
е български художник от македонски произход, членувала в Съюза на българските художници. [1][2]
БиографияКераца Висулчева е родена на 7 април 1910 година в костурското село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Като част от бежанските вълни от Егейска Македония родителите й Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев се заселват с четирите си деца в Анхиало, България, където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.
В 1929 година Кераца се записва в художествената академия в София и посещава класовете на професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Борис Митов. Силно се влияе и от професор Николай Райнов, с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „Ана Бешевлиева“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.
Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села Бистрица, Градево, Симитли, Осеновлаг, а по-късно в Харманли и в Момчилград. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България със съпруга си Стефан_Дикиджиев[3][4] и сина си Звездомир (1932, София) заминават за Скопие, където в 1942 година им се ражда втори син Петър [5]. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.
След края на Втората световна война живее, твори и работи като учителка в Пловдив. През 1958 година при голямата чистка, последвала Априлския пленум, е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - Keratza. Редовно посещава Франция, Гърция, Полша и Италия. В 1989 година СБХ формално възстановява членството ѝ.
Сараят на Ниязи бей в град Ресен, където има постоянна експозиция на Кераца Висулчева.През 1996 година тя се завръща в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почина на 13 януари 2004 година.[6] Целокупното ѝ творчество се съхранява от Музея на Македония[7] в Скопие, а в Сарая в град Ресен по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.[8]
В бюлетина на СБХ по повод на кончината ѝ от януари 2004 година се казва:
„ | На 13 януари 2004 г. почина Кераца Висулчева. Тя беше дългогодишен член на СБХ и лауреат на множество международни награди. Участваше активно във всички общи, национални и международни изложби. Освен, че отдаде целия си живот на изкуството, Кераца Висулчева ще бъде помнена и като всеотдаен педагог. Поклон пред паметта й.[9] | “ |
- Стогодишнина 7 Април 2010, Ресен
- Анализ от проф, д-р Соня Абаджиева
- Галерия "Блесок" с творби на Кераца Висулчева
- Картина: "Килийното училище на Неофит Рилски", 1960
- Спомени от писателя Димитър Кирков
- ↑Виктор Цветановски, Македонците крем на бугарското општество (15) Утрински весник, Број 2871 четврток, 25 декември 2008.
- ↑Биографичен сайт на Кераца Висулчева
- ↑Глава 10: Другарят Кукриникси
- ↑ Стефан Дикиджиев [1]
- ↑Петър Дикиджиев, архитект
- ↑Биографичен сайт на Кераца Висулчева
- ↑Сайт на Музея на Македония
- ↑Keratza Visulceva
- ↑Бюлетин на СБХ, януари 2004 г., стр. 22
=Ако наистина е така, редно е да се поправи в списъка. Виж българската Уикипедия.
=Начо "културата" (номер 58) беше Заслужил * Деятел на Културата, виновен за "обобществяването", сиреч за ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО, за изселването от Стария Пловдив от кореняците, които го бяха градили поколение след поколение, и за вкарването там на бюрократи, на институции, на чалга и конюшни, виж ПловдивОнЛайн и Гуугъл. Крадец и престъпник.
*ЗАСЛУЖИЛ? Пред кого, пред народа? Или пред Народната Власт, като главен Диктатор на Пролетариата ...
=Петър Детев (84) беше един служител в археологическия музей при Христо Джамбов, за когото всички знаем, че беше всъщност пакостник и ИМАНЯР независимо от пропагандата, проеждана понастоящем от сина му. Хабилитиран? Едвали.
04.12.2010 16:28
Белю Манихеина
10.12.2010 23:36
24.12.2010 16:56
Страницата ви е просто ЗАНЕМАРЕНА, изоставена; вие не знаехте ли, че което се публикува на Интернета, застава ЗАВИНАГИ?
Захващайки такава задача, добросъвестният журналист ПОДДЪРЖА, то не може да викнеш за помощ па да се омъглиш, не ли?
А това (цит.):
"Преди две седмици пък бе отбелязана годишнина на един позабравен пловдивчанин - Паисий Пловдивски, за когото също говорихме преди време.
Може би темата за забравените пловдивчани да продължи?
Особено като ги поставим до днешжните Почетни граждани.
Представяте ли си - Кераца Висулчева и Паисий Пловдивски между Ирина Чмихова и Цветана Пиронкова..."
=== какво ли може да означава? Бихте ли го превели на еднозначен Българистански, моля?
С неуважение, весела Коледа!