Евгени Тодоров: С Хазарос Домбакян продължаваме да Ви разказваме за Капана и около  Капана, за улица "Съединение", която днес не съществува, и ни заварихте да  търсим тази улица от една карта от 1937г., която ни я подари Лидия Генова тук пише на картата на моето любимо предаване "Запомнете Пловдив" от Лидия Генова, която сега живее на "Мария Луйза". И ето как изглежда тази карта тя не знаеше  годината,  но ние с Владо Балчев от държавния архив се консултирахме и смятахме да му подарим копие на картата, но той имал и че е от 1937г. Но не ни достигна време да намерим тази улица не успяхме да се ориентираме. Искаме да Ви кажем, че Цар Борис трети  го няма, нямало го и тогава. Не можахме да се ориентираме по бул."6-ти септември", който и тогава го е нямало. Нека така стои картата /на бюрото/ ако нещо ни трябва да търсим, благодарим на нашата зрителка. Бай Хазарос, дано имаме повече зрители, които да ни носят повече такива работи да показваме. Ние трябва да благодарим на д-р Кукладжиева, която ни е изпратила ето какво: Сега ще покажем копие от къщата на сем. Пощови на „Гимназиална“. Какво говорихме за сем. Пощови аз забравих? Х. Д. : Ами, зад сем. Хамбареви на север по  ул. "Гимназиална" лекар ли, акушер ли, вече не помня.                                                                                  Е.Т. :Ето показвам, още една снимка да видите с какви красиви орнаменти е тази красива къща, която разбира се е  вече поостаряла. Х. Д. : Мой връстник е и си го спомням така преди години. Е.Т. : Сега г-н Домбакян бащата е един от последните съдържатели на  до адем? но ние не сме стигнали до адемското.  Докаде стигнахме? Х. Д. :До "Съединение", аз забравих да спомена едно семейство. Нашата къща беше на ул."Цар Борис", която се вливаше в ул."Съединение". Срещу нас беше семейството на Гарабед Агопян. Е.Т. : Всъшност да припомним на зрителите,които са пропуснали да гледат миналото предаване. С две думи да припомним къде се е намирала ул. "Съединение" Х. Д. :  Ул. "Съединение" се е намира  в групата блокове на север от тунела в най- западните покрайнини на тази група блокове. Е.Т. : Там където има китайски ресторант, не знам ти какво. Х. Д. :  Китайския ресторант е вече към булеварда. Тази улица беше на 10-15 метра от сегашния  булевард, успоредна на ул."Гимназиална", перпендикулярна на ул. " Княз Богориди". Е.Т. :  Да преставих си я, дано и зрителите. Х. Д. :  Срещу нас, за семейството на  Гарабед Агопян, пропуснах да спомена: той имаше двама синове, единия Агоп, по професия счетоводител замина със семейството си при голямото преселение в Америка /САЩ/. Е.Т. :  Кога беше голямото преселение? Х. Д. : Беше 50-60-те години. А другия син е Прат, следваше медицина в Чехия. С тази информация разполагам. Съпругата му се казваше Флора Агопян. Аз се познавам по-добре с неговата сестра Мадлен, която беше аптекарка. По нататък по тази улица "Съединение",по посока север, след сем. Муравян за които споменах миналия път, откъм източното крило на улицата, живееха сем. Маварусян- едно симпатично семейство. Г-н Маварусян посещаваше баща ми като негов връстник. Те имаха син, за съжаление не си спомням името му. Много хубав младеж, възпитано момче, 3-4 години по голям от мен, учеше в немско училище. Ако не ме лъже паметта ми, в пансионат ли беше, с ученическа представителна униформа, много възпитано момче. За съжаление рано почина и потопи в скръб семейството. Той имаше по-малка сестра Мари Маварусян, която е  жива и здрава, която дълги години работеше в Народната библиотека. Съпругът и, също арменец, Хачко Почтаджан по професия инженер-химик работеше в КЦМ-то, който не е между живите. Срещу сем. Маварусян живееше едно българско семейство Мръвкови, които обитаваха едноетажна малка къща, с жълта мазилка и железни перила на прозорците. Не зная каква професия имаха това семейство, но помня ,че имаха две дъщери, две сестри. Едната сестра беше две години по-малка от мен, а другата още по-малка. Не знам какво е станало с голямата сестра, но по-малката често я срещам с нейния съпруг  из Пловдив. Едно симпатично  семейство, винаги заедно. Само това мога да кажа за тях. По нататък по ул. "Съединение", там тя където се вливаше в сегашния бул. "6-ти септември" и същевременно и една тясна уличка успоредно на булеварда или по-скоро там където се вливаха двете улички, дето сега има каменни отломъци, живеше  Нестор Невсесян. Той беше прочут часовникар, виден деец на арменската гилдия на часовникарите. Беше едър представителен мъж. Имаше двама сина: Таквор и Еди. Единия му син Таквор или Тики, както му казвахме, наследи професията на баща си часовникар. Беше мой съученик. Завърши Махитарианското арменско училище. Е.Т. : Горе на Сахата? Х. Д. :  Една колоритна личност, голям компаньор, сърдечен човек. Там, където се съберяхме арменските компании, беше сърцето и душата на тези компании. Мъжествен нрав, непосредственна фигура,хубав и красив мъж. Дълги години беше единственния часовникар, който не работи в държавно часовникарско ателие и дълги години работи частно /междувременно звъни телефона в студиото/. Е.Т. : Моля зрителите да изчакат 15 минути ще има време и за обажданията. Х. Д. : В нашата арменска общност беше известен и като театрален самодеец. По-малкия му брат Еди  Невсесян заболя от очно заболяване, но го виждах по улиците на града с неговата жена, въпреки нещастието го водеше доста години. Вече са възрастни, но скоро не съм ги виждал. От там където свършва ул. "Съединение", вливайки се в бул. "6-ти септември", живееше една колоритна личност д-р Васликян. Той беше от 40-те години общо практикуващ лекар на арменците и на хората от Аджисан махала. Много ромски семейства докарваха децата си при него да ги преглежда. Една колоритна личност, която да се надува така, непосредствен човек за когото има една турска дума „керата“ няма превод на български, което горе-долу значи хубостник. Така той я употребяваше пред всеки пациент. Беше голям диагностик. Тогавашните лекари нямаха рентген, разчитаха на слушалките и опипването на корема. Ще Ви дам конкретен пример. Баща ми получи болки в корема през 37-ма година, отиде в частна клиника на проф. Моллов, 20 дни го лекуваха без успех, на връщане отива при д-р Васликян. Веднага го преглежда "керата, ти нямаш стомашни болки, а е черния дроб и жлъчката.“ Предписа му лечение, помогна му и наистина по-късно, след години се установява, че е имал чернодробно заболяване. Е.Т. : Сега ще Ви прекъсна. Сетих се, баща ми лека му пръст 60-те години имаше много пациенти в  Аджисан махала, си спомням викаше, че най-много едно арменско семейство може да се посети, защото муабет да се направи и армески коняк да се пийне, високото кръвно на дълго и широко да се обсъди. Нямаше раз, два, три продължавайте по-нататък.  Х. Д. : Той имаше един племенник АРА. Един много хубав момък, четири, пет години по-голям от мен, много красив мъж, направо Аполон да го наречеш. С благ характер, мелодичен глас, беше записал медицина още първия випуск 43-та година, във випуск с 400-500 младежи и девойки с още неуредени лаборатории и зали. Водиха лекциите в залите на кино „Екзелсьор“ и кино“Балкан“. Беше либерален студенски режим, както в Халдерберкския университет в Германия. И Рата беше много общителен човек, душата на всички компании и момичета, но не му се учеше на момчето. Това е истината три четири години едвам вземаше изпитите семестриално и аз тогава започнах. Това беше 44-та- 48-ма година. Това бе първа година за мен. Тогава баща ми боледува от тежък инфаркт и д-р Васликян много месеци го лекува в домашна обстановка, но нямаше мониторно лечение, рехабилитация и тъй нататък, а в домашна обстановка спаси човека. Д-р Васликян беше за нас пациентите бога на медицината, божественна личност и баща ми ме праща при него за повторение на една рецепта „ти момченце какво правиш при мене ти гимназист ли си?“ - Аз не съм гимназист, а първа година студент по медицина. „А студент, как си с изпитите?“ Беше юни месец първа сесия от изпитите, защо ли му казах, взех изпита по химия тогава, имаше изпит по химия, тежък изпит първи изпит от сесията го взех. Той направо настръхна, направи една мрачна физиономия.“ Ама наистина ли го взе от първия път? Аз се стреснах. „Ама наистина на един път го взех изпита, мисля си,защо на два пъти да го вземам?И така намръщен и ядосан, казвам си с какво го обидих и ядосах. Хвана ме така /показва/за яката и ме завлече в друга стая на къщата и там Ара /големи приятели бяхме/ излегнал се така „Виж бе вчерашно момче“ Е.Т. : Сетих се аз защо е бил ядосан. Х. Д. : „Да вземе изпита по химия от първия път“ аз стоя като в небрано лозе не знам каква е хавата а Рата широка душа беше и си отиде там някъде без да се обиди. Ядосан доктора обясних за какво съм дошъл каква е ситуацията. И Рати карал три години семестриално плашел вуйчо му с професора по химия, че е страшен много връщал и други работи. Рати не завърши медицина в Съветски съюз ходи, семейство имаше две деца дъщеря и син българка беше жена му, тежка работа вършеше заряза медицината. Д-р Васликян не се пенсионира нямаше години за пенсия. Завършвам с д-р Васликян долу под тях имаше малка къщичка на една колоритна личност се подвизаваше Хаджи Крикор Бозочян млекарина. Ние му викахме не млекарина а Хаджи кисело млекарина Хаджи бозонджи на арменски. Той продаваше както и другите продавачи прясното мляко в гюмове, но неговото кисело мляко го приготвяше в големи легени като тези дето жените перяха дрехите. Всеки ден той приготвяше 10 легена кисело мляко и прясно мляко от овче и краве мляко, обаче как го приготвяше това кисело мляко като сирене толкова гъсто и отивахме децата да си купим. Е.Т. : С нож се режеше. Х. Д. : С нож се режеше така /показва как/ и с чирпак плосък като загребе в съд така по кило, кило и половина кисело мляко вкусно, хубаво мляко тогава нямаше хладилни инсталации и хладилни камери, но им носеха в едни такива съдове по хранителните магазини огромни правоъгълни блокове лед така поддържаха храната. Той продаваше млеко, боза и айрян. Този човек живя до 92 годишна възраст и си викам дали не е от киселото мляко, което го е консумирал толкова много с бацилус булгарикус патента който купиха японците. Е.Т.: Дали не е от бозата пък. Х. Д.: До къщата на д-р Васликян дето сега се намираше турската /чифте/ баня с две крила северното женско крило и южното мъжко крило с високи помещения и сводове осветяваше се с цветни прозорци беше много топла баня не знам как се отопляваше сигурно с централно парно с въглища, а и от самата вода особенно страничните помещения беше толкова топло,че по-вече от 20 минути не можеш да издържиш, като чели си в сауна както в баните руските и арабски страни, а в централното помещение имаше теляци които изтъркваха и спомням си един атрактивен момент един теляк след 8 часа работа отива отсреща в кръчмата да удари едно не гол разбира, а сложил нещо на кръста за да се подкрепи. Е.Т.: Помня преди 40 години продаваха лимонада в съблекалнята, не в самото помещение. Също така помня един поп го търкаха и му донесоха лимонада, а не той да отиде там от уважение като салтанат. Давай по-нататък. Х. Д.: Срещу Чите баня се намираше един хлебар и пекар г-н Сикерим Мизекян той беше известна личност, както и другия хлебопекар който се намираше до къщата на сем. Близнакови. Г-н Папазян и г-н Сикерим Мизекян си разпределяха клиентите,печаха освен хлябове и гевреци,кифли и печива месо агнешко,телешко особедно по Великденски празници, козунаци и т.н. Той имаше един син Аведиш,който беше цигулар голям професионалист и свиреше в симфоничния оркестър,който сравнително рано почина имаше две дъщери Вероника и Сорпик за които по-големи подробности не мога да кажа. За да завършим с този район със семейство Дундови в този скален масив в северозападните склонове на Небет тепе, които вече не съществуват заради двата булеварда. За г-н Дундов беше известен адвокат с брадичка ала цар Фердинанд. Голям приятел на баща ми често посещаваше неговото кафене неговия голям син Иван Дундов също продължи професията на баща си адвокат г-н Дундов адвокат беше 40-те и 50-те години , сина му 60-те години. По-малкия му син Стефан- лекар завърши медицина една година след мен яви се на конкурс в София в Иститута по микробиология и стана професор по вирусология проф. Дундов. Е.Т.: Предлагам да направим прекъсване за реклама и да направим план къде да вървим да не се объркаме. Колеги реклама ще се видим след 2 минути. Х. Д.: Продължаваме по ул. „Княз Богориди“   по посока запад. Е.Т.: Нали на тука към Черчиян. Х. Д.:По ул. „ Лейди Странкфорд“ до нас живееше. Е.Т.: Нали до вашата къща казваш, че беше. Х. Д.: Там беше Стопанското училище „Ана Май“. Е.Т.: Добре продължаваме. Х. Д.:По южния крило на тази ул. „Княз Богориди“ имаше една, две български къщи, които не ги помня имаше голямо празно пространство склад за железа на един богат арменец Хачо Хавзадурян от извесна фамилия. Той беше персийски поданник и имаше много хубава къща оригинална в архитектурно отношение и по ул. „ Лейди Странкфорд“. По-късно я отчуждиха и направиха Пионерски дом. Е.Т.: Сега са барове,кафенета и не знам ти какво още. Х. Д.: Възтановиха си наследството Хавзадурян но не знам на кого я продадоха. Е.Т.: Ходил съм там докато беше Пинерски дом. Х. Д.: Мишел Хавзадурян беше мой съученик в Арменското училище и те заминаха за Персия нали имаха такова поданство след като им отчуждиха имота. В простраството на склада на Хавзадурян до къщата на д-р Войводов се малко по долу в източна посока се намираше къщата на Рени тя беше 3-4 години по-малка от мен тя бе 7-8 годишна,а аз 11-12 годишен, не знам какво са работили нейните родители, но майка и беше много красива жена с тоалети палта дрехи истинска дама. Баща и си го спомям бе страстен по лова с едни панталони тип голф,такива сега ги няма, които долу висят с едно спорно яке с ловджийска шапка и пушка и дори си спомням като си играехме в тяхното антре на стената имаше ловджийски принадлежности. Не помня какво работеха те и моля за снисхождение зрителите за това. Е.Т.: След 5 минути ще пуснем телефона и зрителите ще добавят ако искат нещо. Х. Д.: Надолу южно от къщата на д-р Войводов живееше едно друго момиче с което играехме Невена тя завърши медицина-невролог. Баща и си спомням се връщаше с униформа на Държавни железници някакъв служител в Държавни железници беше. В края на своята медицинска кариера като невролог тя беше ръководител на медицицинско заведение но не знам какво по неврология предполагам. По на юг от тях в една триетажна къща на семейство фабриканти помня, техния син Тошко се казваше, 3-4 години по-малък от мен. Срещу тях искам да кажа е къщата на сем. Проданови той беше едър представителен мъж, а жена му много мила домакиня със сина им Васко мой връстник. Той беше душата на всички детски компании. Той беше оригинална атрактивна фигура, с вечно едни движения мимики,смешно говореше имаше артистични заложби. Ние другите деца по схванати бяхме, а той отворен и душа на всички игри в това отношение приличаше на неговия връстник на проф. Азарян от София, който в Пловдив се подвизаваше си приличаха като две капки вода по маниери с проф. Азарян като артист и журналист. Васко също стана артист в Плевенския театър беше. Не знам да се е върнал в Пловдив той имаше по-малка сестра едно стройно хубаво момиче не знам какво работеше но тя се омъжи рано. Нейния съпруг също строен представятели си ,каква двойка са били нееднократно съм ги виждал по улиците на Пловдив. Минаваме срещу сем. Близнакови бе фурната на Роберт Папазян дъщеря му Серам мъжко момиче в момчешките игри , тя имаше по-малък брат Серджо той беше един слабичък, с едни гащиризони 7-8 годишен заедно играехме. Срещу тях на запад от сем. Близнакови имаше къща вдълбана на 4-5 метра от равнището на улицата там живееше по- възрастен от нас Баки както му викахме учител беше майка му една миловидна женичка, какво е станало но пред къщата нямаше плочки, както пред сем. Близнакови и беше много удобно за игра на джамени и ние много шумяхме и излизаше майката на Ахип и ни казваше „моля ви по-тихо, че Ахип почива“,а ние продължавахме с игрите. Продължаваме по ул. „Иоаким Груев“ точно зад къщата на Роберт Папазян живееше една моя връстница сем. Степанян две сестри имаха те дъщерите им Зарчето и Мари. Мари бе 2-3 години по-голяма от мен отиде в София там се омъжи, а Зорти тя беше моя възрастница. Е.Т.: Обешахме, че ще се прекъсваме /вдига телефона/ Зрителка: В тази вкопана къща живееше сестра ?/прекъсва телефона/ тя имаше трима сина Славейко, Любо и Христо. Христо най- малкия им син живее с жена си и децата си в блок ,а Любо живееше на горния етаж в апартамент, който го продаде,а децата им не живеят там. За фурнаджиите, Серам е моя съученичка от училище поддържам връзка със Серджо който имаше една прекрасна жена и цялото им семейство, голямата им дъщеря се грижеше за по-малките нали беше голяма и за Серам и Серджо. По-рано стана въпрос за сем. Пощови, че са имали квартиранти. Пощови никога не са имали квартиранти. Съжалявам ,че не са снимали къщата главния вход,стълбището и целия двор беше в рози. Казаха, че Емилия Радева е живяла в тях. Не, тя живя няйколко години у нас с мъжа си това го споменахме. Срещу Проданови живееше една известна шивача Аршауис. Х. Д.: Не знам. З.: Тя беше първата която отиде в Армения. А в самата къща на Проданови беше ателието на шивачката Тактик тя бе много знатна шивачка. В дъното до „Съединение“ в едно от клончетата които излизаше към сегашния булевард там живееше в блока сем. Климентови дъщеря им беше учителка по музика, но майка и Донка Климентова беше без образование освен гимназиално, невероятна рецитаторка на стихове. Човек естет правеше невероятни сладкиши, пити, торти за изложби беше много забавна в приказките си. Когато са се събирали фамилията с мъжа и питали я: -Донче ти къде работиш нали работеше в детски ясли? -Не. Работя в кухнята. -        Като главен готвач. -        Общ работник в кухнята.  Тя не се срамуваше от това беше изключителна личност. В същата    механа не знам дали си спомнят колегите Атанасов от новата власт живееше в края на Съединение. Е.Т.: Той късно се премести там май. З.: Не знам. Е.Т.: 50-те години. Х. Д.: Аз говоря за 40-те години. От новата власт непомня от кога живееше но ние с него работехме доста време в Грао? Обединение всички го знаеха.  Е.Т.: За него говорихме когато говорихме за денспасера на Гурко. З.: Само го споменавам на завоя където е сега читалището имало стара къща от 40-те години на Евлоги къщата една много хубава къща. Е.Т.: Споменахме за Евлоги. З.: Това е в общи линии , което исках да кажа. Е.Т.: Благодаря Ви д-р Близнакова Х. Д.: Довърщвам за Зарухи замина за Гърция и се омъжи там често се връща в България на мястото на къщата мисля,че има сега е блок. До къщата на Зарухи по ул. „Екзаарх Йосиф“ по посока изток се намираше и сега се намира къщата на сем. Обущарови. Мой връстник бе сина им Стефан Обущаров едно много хубаво момче завърши стоматология добър професионалист и зъболекар той и досега работи като заболекар, ако не се лъжа и неговия баща също беше заболекар. Срещу тях живееха сем. Гикови техния син бе една година по-малък от мен баща му бе офицер от царската армия с една хубава униформа и често идваше в арменското кафене, което държеше преди 9-ти септември. Майка му беше една много миловидна жена тяхната тераса гледаше към арменското кафене и ни беше любимо място за игри. Той и Васко бяха душата на младежките тайфи Е.Т.: Добре да чуем още един зрител. З.: Искам да кажа за фамилията Хавзадурян, за която говорихте. Е.Т.: Да. З.: Те може да са били китайски поданници но Хавсез Хавзадурян един от синовете на Хавзадурян държеше най-голамата фирма за търговия с метали и неговия магазин се намираше на ул.“Йоаким Груев“  и на 9-ти септември 12 души арменци Невсесян, Бохосян да не ги изреждам всичките ги натовариха и изпратиха в Сибир и половината не се върнаха. Но Невсез Невсесян беше лидер на арменските младежи националисти не се завърна от там. Завърна се един от тях, който беше лекар и замина за Франция. Това беше една личност която вдъхваше респект още като я видиш висок със смоливсти мустаци и розови очила беше спортистист. Х. Д.: Бащата на Елито Таквор беше часовникар. Е.Т.: Да припомним. З.: Не аз говоря за Хавсез Хавзадурян тези 12 души арменци,които ги закараха в Сибир да не казвам кои са тези тримата души, които съставиха списъка на тези хора-мъченици, за които изобщо не се говори. А също така за,които стана дума сестрите на Бобата? Преди 9-ти септември беше известен пловдивски адвокат, го убиха в Куртово конаре и му отнеха имоти такова. Х. Д.: На г-жа Саша съпруга. З.: Да за него става дума Х. Д.: Аз не го зная него. З.: На тази ул.“ Съединение“ живееше бай Людвиг бакалина спомняте ли си го?,Работилницата Сапата?. Х. Д.: Кога беше това? 60-те години имам спомени З.: 40-те,60-те години за да изграждат тунела и блоковете унищожиха тези улички. Там беше халето на братя Панекови спомняте ли си братя Панекови до зданието дете жевееше д-р Кислиджан. Х. Д.: Не. З.: Но има и един интересен случай с Чифте баня 48-49-та година гръмна и понеже котелното беше до женското отделение и жените почнаха да бягат голи отсреща беше кафенето на Агопа беше до къщата на д-р Васликян един милиционер изби вратата, защото беше неделя по обяд и жените се приютиха в кафенето на Агопа той между впрочем беше и кравар и живееше зад Чифте баня. Е.Т.: Сигурно цял месец след това се е осъждало как са бягали жените. З.: Всички се бяха шашнали,че котелното гръмнало но жените голи като манекени усмивки раздаваха беше женското отделение засегнато, а мъжкото не беше и нямаше паника. Там отсреща до Дичо по ул.“Богориди“ се намираше къщата на известния Пловдивски индустриалец Амбарев бай Сандо Амбарев живя до 90 и няколко години и имаше трима сина Х. Д.: Къщата на Амбарев се намираше на кръстовището на улиците „Княз Богориди“ и „ Гимназиална“ З.: „Гимназиална“ до „Петкович“. Х. Д.: В североизточния край на това кръстовище. З.: Граничеше с къщата на д-р Пощовкъщата не беше нещо особедно за архитектурен паметник не може и да се говори но с бронзова ограда беше и поддържан двор. Х. Д.: На балкончето г-н Амбарев седеше на удобен футьол и ни гледаше нас децата как играехме пред бакалницата на бай Гарабед. Много добре си го спомням г-н Амбарев на стари години. З.: Продаваше скари и части за печки. Е.Т.: Говорихме за него. З.: А пък за този Васил Проданов актьор участваше в няколко филма. Х. Д.: Беше ли актьор в Пловдивския театър, че не знам З.: Беше в Пловдивския театър и с Яшката ? Се изказваха за ивазията в Чехословакия и приключи живота си в Стара Загора като актьор. Х. Д.: Той млад почина нали? З.: Да сравнително млад почина неговата сестра Соня се казваше съпруга на Томико? И бай Иван една колоритна личност беше. В тяхната къща живееше един Дикран неговата съпруга беше една от големите кроячки в Пловдив и се казваше Тарпик. Той в началото живееше на ул. „Беркович“ Х.Д.: Успоредна на „Княз Богориди“ и свършваше в булеварда и „Гимназиална“ сляпо завършваше от западна страна.. З.: Там живееше един великолепен човек който имаше едно момиче и момче и завърши земния си път след няколко месеца. А Ренито по баща се казваше Неделева баща и беше инженер Х.Д.: А значи не съм сбъркал инженер. З.: За съжаление в началото на годината заболя и почина. Х.Д.: Съпругата му беше много елегантна жена. З.: Да много елегатна жена. Тя се омъжи за г-н Вапцаров главен инженер в Булгаррено но тя се премести не живееше на „ Богориди“, а на „Драган Манчов“ . До тях живееше една колоритнва личност бай Мави имаше един дюкян до бай Трифон, който бе тъст на Асен Христофоров известен български политикономист и писател изхвърлиха го 48-та година от университета. До тази работилница на бай Трифон който ходеше с брада до работилницата в бяло живееше    Васиян, а Янчо златаря, който имаше две дъщери Мая и Виктория. Виктория е жива , Мая почина рано и този Янчо имаше златарско ателие на самата улица „Найден Геров“ която се извиваше покрай тоалетните и там живееше бай Слави Казанджиев търговец в тъй наречените нови земи жена му беше една великолепна жена имаше една дъщеря и двама сина. Срущу тях там на ъгъла много други колоритни личности живееха там но с времето всичко се промени. Х.Д.: Да промени се и изчезна ул.“Съединение“ З.: Най-колоритната фигура беше цар Гого бащата на цар Киро с черен костюм бяла вратовръзка хванат с кадъната под ръка. Х.Д.: Цар Гого доколко знам, че са пришълци в България не знам дали е верна тази версия г-не. З.: Не знам, но около тях се въртеше един с червена коса незнам дали си го спомняте. Х.Д.: Детски спомени 3-4 годишни бяхме. 60-те години. З.: Не става дума за 40- 50-те години. За него беше характерно, че половината му зъби бяха златни по нататък на високото се изкачваш по и завиваше към ул.“Абаджийска“ там се намираше стругаря бай Борис Балабана една колоритна личност с две големи халета до ул. „Беркович“. Е.Т.: Тошо да оставим за другия път. З.: Само да довърша за Тошко който почина. Х.Д.: Тошко се казваше с него си играехме. З.: Той се казваше Тодор Иванов внук на фабриканта и собственник Тодор Иванов на хартиената фабрика“Родина“.Негов калеко е д-р Коев и имаха интересна случка в ергенското кафене но друг път ще я разкажа. Е.Т.: С Тошо много време не остана другия четвъртък остана за Аджемското кафене да говорим Х.Д.: Да довършим за сем. Гикови мой връстник завърши медицина, но имаше проблем с приема заради баща му нали е бил царски офицер голямо престъпление в кавички. Той завърши медицина урология кариерата му завърши като старши аситент уролог в Медицинския университет. Е.Т.: Някой звъни. З.: Обаждам се,защото и аз съм израстнал в тази махала. На Жан Жорес махалата е дала най-великите баскетболисти в Европа и Пловдив Радко Панков игра в Левски-Спартак бог да го прости един от братята Панкови Анито Панкова също игра в Левски-Спартак, Стоян Апостолов който игра в Академик-Пловдив и Академик-София, Камен Иванов брат на Тошо Иванов с който е играл доктора те са по-млади от доктора 44-45-та година. Х.Д.: 4-5 години по-малки. Е.Т.: Ето колко много спортисти са излезли оттам. Х.Д.: Колко минути имаме? Е.Т.: 3 минути. Х.Д.: Няма време за разправяне. Ще кажа само за един ресторант който се намира там където „Опълченска“ се влива в Главната по на юг на братя Зекови. Те имаха таен специалитет никъде по други ресторанти не съм го виждал с две думи само. Като деца казвахме „дай тате парички и да ида при чичо Зеков да хапна от специалитета“. В голяма хака надробяваше 2-3 филийки хляб по желание на клиента отгоре изпичаше шишчета от агнешко месо и тези добре препечени парчета месо ги поставяше на филийките хляб и ги заливаше с агнешки бульон толкова колкото можеше да поемат филийките и да станат като попарка. Е.Т.: И червен пипер. Х.Д.: Не червен пипер, постилаше дебел слой овчо кисело млеко и на това арменците му казвахме Мазолу шишкебаб кисело млечен шишкебаб. Е.Т.: Добре де а киселото млеко върху млечния шишкебаб не изтиваше ли месото? Х.Д.: Не шишчетата бяха топли бульона беше топъл получаваше се нещо фантастично. Е.Т.: Никога не съм виждал такова нещо. Х.Д.: Е като Ви казвам, че никъде го нямаше това нещо беше многопикатериино ушите ми плющяха от удоволствие всяка седмица мине не мине „тате дай парички“ и ходех в ресторанта. Където беше старата аптека Марица, а не новата аптека Марица имаше хлебопекарна на бай Стефан те правеха уникални милинки във високи шестоъгълни форми тези милинки с масло ли ги правеха със захар ги посипваха и просто се топяха в устата, и ако имам 2 минути да кажа там до арменското кафене до главната един приятел на баща ми г-н Арнавудян имаше бонбони и понеже бях много нервно момче в кавички ме прати един месец баща ми да чиракувам там имаше едни аеробонбони. Е.Т.: Спираме до тук за да има и за следващия път. Спряхме до Гикови, който иска да разбере как са се правели бонбоните и до Аджемското кафене да очаква след една седмица нашето предаване с г- Домбакян и с други гости и както се казва не са важни хората, а събитията пинкатерии ккаквото казахме миналия и този път ми стана малко тъжно реквием за една улица и хората живяли на нея. Х.Д.: Другия път да направим реквием за Небет тепе и скалните масиви там ще Ви кажа 2-3 думи за Джамбаз тепе. Е.Т.: Реквием е тъжна дума но ние сме длъжни да споменем улиците и хората пловдивчани да ги възкресим и запазим за бъдещето ще се видим другия четвъртък.