Трите пловдивски НАЙ :: Още спомени за Капана

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.12.2009 16:25 - Още спомени за Капана

Автор: 3nai Категория: Регионални

Прочетен: 3880 Коментари: 1 Гласове:

Евгений Тодоров: Отново сме в Капана. Днес мои гости са Любен Железаров и Катя Драганова, които от рождението си живеят в “Капана”. Катя Драганова: Благодаря Ви, че ни възкресихте много стари, хубави спомени за нашите предци. Родена съм в рода на дядо ми Франц Йозеф Калбурджиев и на бай Драго- Драго Драганов. Дядо ми е произвеждал ролетки. Баща ми е имал електро работилница за ремонт на електрически двигетали. След сем. Дрехарови, до които стигнахте миналия път, започва улица “Житен пазар” – там по-късно стана булевард. Улицата отиваше до Чифте баня. В 1925 годиная дядо ми е купил мястото и направил работилницата, а по-късно и тук започва да живее семейството му - около 1928 година. Тя почти единствена е останала без разрушение по време на земетресението. Имаше всички машини за ролетки. Скоро виждах от тях на “Руски”, на ъгъла срещу Търговската гимназия. Чак в Бургас с колело е ходел да поставя от тях. Вуйчо ми беше стругар, имаше струг. Заминава да изпълни поръчки в Стара Загора и другаде.... та чак до Бургас. Ако изкара повече пари се връща с влака. До нас имаше битпазар. Баща ми е работил няколко занаята, имал е майсторско свидетелство от 1926 година. Георги Богданов е първият майстор в “Капана”- имаше около 15 струга. Баща ми е бил и кинооператор в Пловдив. Поддържал е и рентгеновите апарати в града- около 1930 година. В съседство идва да живее цялата ни фамилия на дядо ми. Вярата не е била решаваща пречка- католици и източно- православни- при женитбата на майка ми и баща ми. Сватбата е била в работилницата. По-късно баща ми купува къща от братя Кухови, в която живея и аз сега. Като се позамогнал е имал 13-14 работници. Обслужваше генераторите.., помпи по селата в Южна България. Имаше с чичо ми кооперация “Елмонт” - 1947 година. Аз по професия съм учител. Любен Железаров: Започвам от магазина на бай Христо Зидаров- за стари железа. До него бяха 2 стругари- най-големите зевзеци в квартала. До тях беше д-р Аргир Чулимов-завършил във Франция. При него идваха с каруци от селата. Имаше много хубави старинни мебели. Срещу него живееше журналиста Атанас Шопов от в-к “Отечествен глас”, коректор и преводач. Синът му рано почина. Битпазарът ставше в четвъртък- на него имаше всичко....., с много прахоляк. От другата страна на сегашния булевард беше бакалницата на Мария Спасова. По-нататък беше леярната на Яшар, арменеца Пат Пац- много говореше, имаше мотор “Индиана” с два коша. Бай Петър Поптолев- имаше работилница”Панагюрище”-народен майстор, медни- кар. Зрител: Ще кажа за битпазара в периода 1940-43 година, когато още нямаше тунел. На мястото на грамадата от блокове имаше улица. Ще дойда специално да говоря..... Л.Ж.: Бай Наско Шопа имаше щкембеджийница. До него бяха арменци, синът им работеше в енергото. Следва дървена барака- сега е фризьорски салон, на бай Тошо спортиста- зет му-Гошо спортиста. В бараката се продаваха вехти дрехи. Зрител: Куюмджиев съм. /лош звук/. Има разминаване в периодите. Л.Ж.: бай Ангел Караджов имаше голяма кожухарска работилница с доста работници. Фингарови- имаха хубав кожухарски магазин. Обичахме да спортуваме. Имаше игрище за спортуване, сами си направихме мрежите. Ходехме на забави. Имаше един тютюнов склад, без охрана и ни ходехме там да си играем.

Нагоре