Евгений Тодоров: Днес ще продължим разговора за Певческото дружество в Пловдив след гостуването му в Гърция. Гост е Кръстьо Лазаров- председател.

Кръстьо Лазаров: Днес с мен е и колегата Илия Бояджиев, който от първите години е един от прославените солисти на дружеството. Донесох и изданието за хора от 1936 година.

Е.Т. : Аз пък съм ти донесъл издания за дружеството от миналия век- 1897-98 година от един, пожелал анонимност, пловдивчанин. Има в тях и опис на инструментите от онова време- хармониум, чело, контрабас, виола, чинели, кастанети и друго имущество- маса, лампа, черна дъска. Били са изложени на първото пловдивско изложение през 1892 година, на повилионите в градината. В 1932 година проф. Иванов пише във в-к “Знаме” “Палмата на първенството се падна на Пловдивското певческо дружество и по численост и по школуваност на хора.”Има и репертоара от 1896 година, има и от 1946 година. 

К.Л.: За първия концерт в Асеновград се е плащало вход.

Илия Бояджиев: това е най-старото певческо срдужение в България и според Петко Стайнов.

К.Л.: По наш пример са основани хорове и в други градове на страната, но не са оцелели.

Завърнахме се от 19-я хоров фестивал в Гърция. От явилите се 32 хора само на нас станаха на крака и ни бисираха. Пяхме 5 гръцки и наши народни песни. Нямам кой знае какви добри впечатления от техните хорове, които повече са на брой. Но имат и качествени хорове в Атина. Ние имаме висок авторитет там. Ако намерим пари ще отидем пак.

И.Б. : напоследък младежи от Гърция идват у нас да следват диригентство.

Е.Т.: Я запей малко това, което гърците бисираха.

К.Л.: Запява.......................Пяхме и църковни песни в църквата “Свети Димитър Солунски”. Помогна ни пловдивският бизнесмен Димитър Атанасов.

И.Б.: На 15 септември 1945 година постъпих в Певческото дружество. Това дружество даде посоката в живота ми. Пеенето стана моя професия. През 1953 година се създаде Пловдивската опера. По време на войната дружеството замря. Покрай хора намерих и жена си. През 1946 година направихме юбилеен концерт за 50 годишнината на колектива, в който имах специална изява. През 1950 година имахме голям концерт в зала “България” в София. Тогава софиянци се замислиха да излезем и в чужбина, заради качествата ни. Тогава Марин Големинов направи интересно за нас изказване.

Зрител- Петър Станчев: поздравявам гостите, нека младите хора да пеят-който пее зло не мисли.

Зрител: нека гостите си спомнят за Янко Настрадинов- голям солист, бащата на Мария Нейкова и Величка Настрадинова.

Зрител- Стефан  : още дълги години да пеете.

 И.Б.: Имахме неповторимо турне в Унгария през 1950 година. Унгарките ни искаха автографи.

Е.Т.: Кога е било по-добре- преди или сега? Щом има пари.... В Гърция и сега е добре.

К.Л.: да припомним някои имена от хора. Да кажем за периода след 1936 година, за Ангел Букурещлиев....., той почива 1950 година.

Имало е оркестър към певческото дружество с концерт майстор Аврам Литман през 1936 година. По-късно се разтуря.

Е.Т. : Бай Аврам разказваше за 1936-37 година, когато искали да създадат квартет. Срещаме се с един от шефовете в общината за гласуване на заплатка за една колежка, а той попита става ли за онази работа......

К.Л.: Да кажа и за двама чехи- Антон Безенчек, баща на стенографията, първи председател на дружеството. Другият е Антон Тайнер....

Зрител: да припомня за едно посещение в Австрия- 1974 година.... на Камерния хор.

Зрител:  Тайнер живееше в началото на “Мария Луйза”, до арменската църква, до Пенка Коева. Той беше висок, с черно палто, правеше впечатление, ходеше в католическата църква да слуша хора, почина в 1946 година. 

Е.Т.:  Досега говорихме и за бай Пешо. Загубени са снимки в плик за семейството му..... Обадете се ако ги намерите....

Зрител: Помните ли релефа на Ангел Букурещлиев, който откраднаха  през 1990 година.

И.Б.: Случайно напуснах през 1974 година хора. Останах с отлични впечатления за този колектив с традиции- дисциплина, изпитване на новите хористи и назначаване на пробен период, тържестгвено изпращане на отиващите си от хора.

К.Л.: Имало е и ентусиазъм. Възстановяваме традициите.

И.Б.:  Вкъщи съседите не знаеха, че съм професионален певец, за да не ги смущавам.