Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2009 18:31 - Сега пък за татарското кюфте в "Тихия кът"/55/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 4100 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Евгений Тодоров: Днес ще продължим разговора за “Тихият кът” и прословутото татарско кюфте, правено от бай Пешо през 1963 година. Гости в студиото : Здравко Гълъбов, Митко Караиванов и братята Краси и Светльо Русеви. Ще поговорим и за убийството пред “Тихият кът”. Да започнем с кюфтето.

Димитър Караиванов : Един ден Васко Проданов вика на Пешо- вземи 3 кебапчета, смеси ги, сложи лук,  кашкавал, люта чушка, червен пипер... И така се роди татарското кюфте.

Здравко Гълъбов: да кажем две думи за бай Пешо. Петър Папукчиев започва работа на 17 години в шкембеджийницата между “Република” и Музикалния магазин. Започва като чирак. След това работи в кафе-аператив “Кристал” като собственик, като бара е закупил в София. По-късно го преместил в “Тихият кът”. На редица снимки го има с видни пловдивчани в заведението му. Той се пенсионира като управител на механа “Тракия”.  След това идва в “Алафрангите”. От 1960 до 1965 година работи в “Тихият кът”. Тази гроздова ракия я  донесе дъщерята на бай Пешо Дидито в негова памет. Той пиеше циганка.

Д.К. :Татарското кюфте излизаше 52 стотинки и чаша вино мавруд- общо 1 лев. Едно кюфте стигаше за бутилка мавруд. 
image

Е.Т. : Един пловдивчанин ми донесе този Сборник на пловдвската община от 1903 година. С какво се  е занимавала пловдивската община преди 100 години- 1903 година. Общината е мъмрила надзирателя по чистотата, защото до 10 часа сутринта боклукът не е вдигнат.

Светльо Русев: От дете имам спомен- разправяха, че са правели кюфтета от малки магаренца. Когато целият град заспиваше “Тихият кът” работеше.

Краси Русев:  Всеки от посетителите си знаешемястото в заведението, а сервитьорите знаеха на всеки какво питие да донесат. Веднаж влизат двама непознати и бай Пешо им каза- извинявайте, тук не е Клуб на културните дейци.

Зрител: Много хора са чели немалко за Пловдив и преразказват събития, като очевидци, а всъщножст те не са били родени тогава.”Кристал” беше отляво на Мильо.

Зрител- Ирма Минасян съм, живея на Гроздовия пазар, дъщеря съм на бай Вартан кафеджията. Това място е най-колоритното място в града. След години пъзарът се превърна в автогара с високоговорители и много шум. Голямата атракция беше “Тихият кът”, посещаван от интелигентни мъже, добри пиячи. Тук се приготвяха вкусни татарски кюфтета на добра цена. Водеха се интересни разговори, които слушах, когато родителите ме изпращаха да купя кюфтета и вино. Емблемата на площада беше прясно смляното кафе.

Светльо Русев: покрай информацията от високоговорителите дълго време в ушите ни звучеше разписанието на рейсовете.

Зрител- Куюмджиев: Откъде произлиза името татарско кюфте? От село Татарево- Първомайско, от 1961-62 година и там се правеха такива кюфтета.

Е.Т. : излезе нова версия- село Татарево е родното място на татарското кюфте.

Зрител- Владимир Тодоров: работих като шофьор през 60-те години. Носехме с чували кафе за мелене при бай Вартан.

Светльо Русев: с равен тон говорителите ни набиваха в главите разписанието...

Зрител- Коцето Павлов: Преди да бъде Гроздов пазар се е наричал Емиш пазар. То идва още от турско робство- продаваха се всички видове плодове. За пречистване на водата в гюма, който се пълнеше от Марица, се слагаше малка жабка. На това място се събираше много вода от тепетата и ставаше голям гьол, та затова се казваше Гьол бахча. Имаше и отводнителен канал, който водеше към Сточна гара. В него къпеха биволите.

Краси Русев: Не Гьол а Гюл бахча се казваше от гюл.

Е.Т. След толкова интересна история на този площад младите ще го запомнят с това, че там се събираха чейнчаджиите.

Зрител: татарското кюфтне се запомняше и различаваше и стова, че ако се бодне с вилица то пръскаше много ароматен сок отвътре.

Д.Караиванов: В “Тихия кът” всички се познавахме.

Краси Русев: Ще разкажа как се запознах с Милковски. Пита ме едзин ден колко струва една моя рисунка- бях в Художествената гимназия. Викам му- една чаша винце с една лимонада.

Зрител-  Луката: Роден съм в тази махала и родът ми също е от началота на века. Махалата беше точно Гьол бахча, а не гюл, това са легенди.

Зрител: Работех от началото при основаването на ДАП с бай Петър Димитров. Пътническата станция работеше до 1958 година.

Краси Русев: нашият дядо беше председател на СОАТ.

Зрител - Л. Лазаров: възмутен съм. Тези кюфтета се правят по-тънки, а не толкова дебели. И олио се слага.

Зрител: Благо сервитьора носеше мастиката в задния си джоб, за да не се разлее.

Здравко: кюфтетата са готови.
image image

Зрител: Татарското кюфте не носи началото си от “Тихия кът”. Началото е в Хасково.

Зрител: След 30 години за какви заведения ще се говори. Няма я вече тази атмосфера.

Светльо Русев: имаше и действаща фурна за печене на ядене.

Зрител: От Хасково съм. И там имаше заведение “Тихия кът” с татарски кюфтета.

И започва ядене на кюфтета и наздравици с вино.



Тагове:   кът,   кюфте,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5226896
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031