Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2009 17:54 - ОЩЕ СПОМЕНИ ЗА КАРАЧОМАКА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3678 Коментари: 0 Гласове:
0



Спомени на Илко Тодоров, Тодор Тодоров- Африката и Георги Райчевски.

 

Евгений Тодоров – точно преди седмица започнахме  да разказваме за пловдивския барон Мюнхаузен-бай Иван Карачомака. Но много пловдивчани ми се обадиха след предаването и казаха, че това, което сме разказали, е много малко в сравнение с това, което е той, неговите истории са безкрайни и трябва да останат за поколенията. Затова продължаваме и тази седмица с историите на бай Иван Карачомака. Мои гости са – Илко Тодоров, израснал около бай Иван, Тодор Тодоров- Африката и Георги Райчевски- известен пловдивски журналист, писател, поет, който е написал първата и единствена засега книга “Кристал”. В миналото предаване се обади зрител и каза , че бай Иван  е бил доносник, идиот и т.н., и го свърза с клуба “Кристал”- там се събирали, според него, пианици. Георги, ти колко години си отделил на “пианиците” от “Кристал”? Освен това ти 30 години си живял врата срещу врата с бай Иван.

Георги Райчевски-Дойдох днес тук, защото миналия път ме провокира обаждането срещу бай Иван по телефона- стана ми неприятно. Написах книга за “Кристал”, погледнато отвън, защото някои хора, които не познават атмосферата вътре, ще решат, че става дума за компании и пиянства. Спомням си нещо, свързано с Боян Чинков- известен като цар на вицовете, заради тях беше и в затвора. Синът му се ядосваше и казваше- представят баща ми само като вицаджия, а той е един от най-известните пловдивски архитекти. Всеки човек си има някакви нюанси, както и самия ни живот е изпълнен с някакъв колорит. Много време съм отделил да опиша атмосферата в “Кристал”. Тук нося едно писмо, което е написано преди няколко дни – на първи септември, от големия български поет Валери Петров- “Да не потъне в забрава  един свят, една галерия от хора, даровити по характер и не, изобщо всякакви, но обединени от познатата ни обща болест, наречена изкуство”. Всъщност това предаване е точно за тези въпроси, подобно на вестника, който завършва със страница за хумор. Иска ми се да защитя позицията на предаването. Наистина съм живял врата срещу врата с бай Иван, и досега се уважаваме със съпругата му- кака Милка- един прекрасен човек. Той беше една от боите на Пловдив, много парадоксална боя, един хаотично информиран човек, но може да му се завижда на въображението. От всяко нещо можеше да направи колосални неща, да разказва колосални случки и ги съпреживяваше. Без тези чешити животът ни би бил безкрайно скучен. Това е тезата ми.

Е.Т.    Много точно Валери Петров казва “Да не потъне в забрава  един свят, една галерия от хора”, това е и тезата на тази тв програма.

Тодор Тодоров – Африката- всеки човек има двойствен образ- един за хората, които го познават и един вътрешен-за себе си. Животът на Карачомака- продължил до 82 години, е преминал много бурно. Малцина знаят факти около него. Една от новооткритите снимки го характеризира като човек, който обича да се шегува със себе си, той имаше чувство за хумор. Нерядко играеше ролята на гид, беше добре запознат с историята на този древен град Пловдив и с удоволствие събираше хора около себе си и ми разказваше много истори, които човек трудно можеше да прецени кое е истина и кое е фантазия. Но винаги говореше много увлекателно. Има негови снимки като студент през 1940 година в Художествената академия. Имахме предположение, че една от състудентките му е голямата българска актриса Таня Масалитинова. По този повод се свързах и се видях преди няколко дни със самата Масалитинова, на която показах въпросната снимка и предположението ни за момичето, което прилича на нея. Но се оказа, че не е тя, а нейна съученичка от Френския колеж. Карачомака има сестра Нина, която освен стоматология, завършва и литература и театрална режисура. Това, което сиспомни Таня Масалитинова-през 40 те години, казва, той си имаше някакви неприятности. По онова време, Лугофетов-зам. шеф на парламента, му урежда като представител на студентска делегация да говори в Народното събрание, с което е направил впечатление, че има леви, направо комунистически убеждения. И на въпросната снимка Таня Масалитинова написа, че това момиче всъщност не е самата тя, колкото и да си имат прилика. Другото, на което се натъкнахме при проучването е, че Карачомака е нарисувал доста картини, но само две са запазени досега, които са на стената в дома му. Според мен той е имал талант на художник, но не зная заради какви обстоятелства, той се е отклонил от рисуването. През 1948 година отидохме да играем карти на голия остров, зад месокомбината. Там забелязохме него и друг мъж с въдици, дори по едно време имаше и приперня. На другия ден го попитах каква е случката предния ден на реката, а той ми каза, че е оставил една тава с риба при местния фурнаджия бай Стати. Тогава и аз не се замислих какво ше прави тавата с рибата във фурната, когато тя е за пържене... А фурнаджията ми каза, че от една седмица не е видял сурата му. На една от запазените снимки е племеника на неговата съпруга Милка-д-р Иван Венков, който беше известен пловдивски състезател по тенис на маса преди повече от половин век. По-късно се ожени за германка и заживя в Германия. След 10 ноември той прояви завидна дейност-събираше помощи за бедстващия български народ  и ги изпращаше тук на различни болници, детски градини....

Евгений –Ти каза, че през 40-те години е имал някакви неприятности. Да не би да е случая, когато е ударил шамар на Хитлер?

ИлкоТодоров - Играли карти, Хитлер казал- аз имам 50... Карачомака му казал – да не би да ме лъжеш, защото не прощавам на никого... накрая казал-Адолфчо, защо ме излъга, знаеш ли, че аз съм бай Иван... и му ударил шамар. Та по-късно Хитлер не идвал в България, защото го било срам от шамара на бай Иван.  С Хитлер се е срещнал, когато отишъл в Германия да купува 3 кораба за България. От него зная още- една от запазените картини с оградата, е нарисувал със счупен нож. Една сутрин ми казва-сноши направих голяма беля. Оставих хладилника отворен и на сутринта на съседите бяха замръзнали водосточните тръби. Та хладилникът му бил толкова мощен , че на съседите замръзнали тръбите.

Георги Райчевски – седи бай Иван на пейката и ми вика- ти знаеш ли, че аз съм вадил кораба”Дръзки” от водата с мечка макара...Той имаше невероятно въображение.

Илко Тодоров – беше колоритен човек, обичаше много да помага на хората, беше добър техник.

Зрител- Имал е заповед от Хитлер да слага печати на 200-300 килограмови костенурки в Австралия. И един действителен случай от разказа на дядо ми Петър Бакърджията- той е карал бира. Тръгнал от Пловдив да кара бира в Гоце Делчев с бай Иван. Дядо ми го оставя на някакво язовирче и като се върнал от Гоце Делчев го заварил с едно 50 кг. буренци, в което имало ред риба, ред сол и така се прибрали в Пловдив.

Илко Тодоров – като се връща от Австралия със самолет единия колесар не искал да се отвори. И казва- “аз пробих дупка на пода на самолета и така с единия колесар и моя ляв крак се приземихме на летището”. Никой не е знаел, че той е работил в секретен цех на завод “Антон Иванов”- руснаците само на него са поверявали да изработва носовете на ракетите на специален струг.

Зрител – Познавам бай Иван от 1968 година, когато се нанесохме да живеем в същия блок с него. Запомнил съм го като изключително весел и колоритен човек. Завършвах гимназия, връщам се от матура, а бях решил само едната задача. Среще ме бай Иван и ми вика- “какво си увесил нос”? Казах му яда си . Той взе задачите и буквално ги реши за минута- невероятно за мен.... Той беше много запален риболовец. Един ден баща ми му вика- “от твоята чешма в легена вода да налея риба ще хвана”, а той отвръща- “аз в радиатора на твоята кола въдица да пусна риба ще уловя”. 

Илко Тодоров – бай Иван е роден през 1915 година. Имал е желание да стане футболист и е ритал топка, но е нямал данни за състезател. Един път ми каза, че е вкарал 13 гола, 12 от които с гръб.

Евгений Тодоров – решава задачи за минута, в една от картините му се виждат хиляди точици, които показват черевеите по оградата, направил чертеж за поправка на мотор и то наистина станало. Мисля си дали този човек не е бил роден гений, който вместо да стане инженер, художник, е решил да се забавлява в живота.

Илко Тодоров – През 1967 година заставаме на кръстовището на Гюро Михайлов и той ми вика- “Илко, тук като застанеш, трябва да се виждат чак долу военните блокове, улицата трябва да стане права”.

Зрител- трябваше да поканите и Димитър Баев при вас. Той щеше да ви разкаже страхотни истории от съвместното им с бай Иван ходене на риба.

Африката – Димитър Баев в онези години, заедно с много други пловдивчани, беше един от най-добрите ни състезатели по мотоциклетизъм. Той до днес си остана голям риболовец.  От него бай Иван научи много мурафети в риболова, но е ползувал и немалко литература, което личеше и от използуваната от него терминология. Той беше и най-добрият жабар.

Зрител – Митака- може ли в Марица да има скумрия, по негово време според него имаше....

Илко Тодоров – Идвам си от риба с Явата и карам по една пътека. Пред мен имаше един със Симсонче.  Бибипкам му, а той нехае, накрая пуснах на дълги  и подпалих ватенката му. Ходеше най-вече на язовир “Пясъчник”. Големи тенджери, пълни с риба, е запечатвал ги с кал и веднага изпращал на ресторанти в София.

Африката – той ловеше жабите , а жена му Милка ги приготвяше по италианска рецепта.  

Зрител – баща ми заедно с бай Иван и Баев често ходеха на риба. Потвърждавам всичко, което се каза за него досега. Една от рибарските му истории зная от баща ми – отишъл за риба, пуснал въдицата, завързал я за крака си и заспал. Изведнаж се събудил- оказал се до шията във водата, защото един сом се хванал на въдицата.

Илко – той е спасил живота на царя. Един ден се почукало на вратата му и видаял група хора. Казали му, че царят ще влиза с яхтата на риболов в морето, но нещо не й е в ред . Отишли там, поправил я и като се връщал обратно се засрещнали на пътя с царя. Той го поканил заедно да влезат в морето. Излизат от морето и царят вади пари да му даде, затова че е помогнал при появилите се  от времето проблеми във водата, но той отказал да ги вземе. След 3-4 дни дошли хората на царя и му поискали да услужи от негово име с 3-4 кг. злато. “Имах –вика- една златна верига за синовете ми и от нея откъснах злато да услужа на царя”.

Африката – През 1941 година, след подписването на договора, царят заминава за Германия и взема със себе си и бай Иван за  охрана и компания. Там имали доста свободно време и той започнал да учи Хитлер на табла. “По едно време Адолф започна да краде в играта като ориенталец и аз го плеснах през ръката -Долфи, няма да крадеш. Той си прибра ръката, а царят се обърна с гръб от неудобство”.

Зрител – Живко – Миналия път онзи, който се обади срещу бай Иван е пълен кювлия. Бай Иван ме учеше на риболов, но ми казваше- “от тебе рибар няма да стане”, аз му отвръщах- “от тебе пък електротехник няма да излезе. Но не стана така-той ми е помагал неведнаж за ел. инсталация, той заслужаваше най-високия разряд. Всички истории на бай Иван бяха безобидни, забавни”.

Африката – той е участвал в спасяването на евреите. Митрополит Кирил е написал телеграма до София, в която бай Иван помогнал, дори я занесъл в пощата.

Илко – първите 10-15 минути говореше много добре, смислено и след това започваше да прелива във фантазия.

Зрител – една история на бай Иван, когато на нос Емине е потопил 2 германски подводници- от разузнаването му докладват-“идват въпросните подвоници и трябва да се справим с тях”. Той отива и наглася някакви прожектори така да се пречупва светлината, че щом светнат да заслепят подводниците. И по този начин ги хванали. Предлагам да се съберат и издадат в книга всички истории за и от бай Иван в негова чест.

Африката – подводниците са били съветски. Той нито пиеше, нито пушеше.

Георги Райчевски – аз оставам с моята тема за “Кристал”.

Илко Тодоров– дай Боже, Пловдив да продължава да ражда хора като бай Иван. 

Евгений Тодоров - успяхме да възкресим един наистина даровит човек. Така както е заръката на Валери Петров.

 



Тагове:   спомени,   още,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227659
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031