Евг. Тодоров: Продължаваме с ул. "Отец Паисий". Днес ще говорим за шейсетте и седемдесетте години. Наш гост днес е Ахавни Месчиян.

         А. Месчиян: Аз имам родово дърво от 1460 година, откогато нашият род е дошъл откъм Полша, минал е през Румъния и най-накрая е дошъл в Пловдив. Дядо ми е бил златар и е имал в  "Капана" малка златарска работилница и семейство с три деца. Живеели са край  р. Марица, но един ден той вижда децата си да цопкат в реката, уплашил се и затова решил да се премести по-навътре, далеч от водата. Преди това са му предложили да живее на мястото на днешната Централна поща. Там е имало бунище, той не харесал мястото и затова купил една турска къща в началото на ул. "Отец Паисий" с голям двор, точно до голямата арменска фурна с прословутите гевреци. Къщата беше на № 45, но преди около двайсет години беше разрушена. Ходехме да се черпим в малката сладкарничка на Главната, която се намираше срещу къщата на бившето ЖП бюро. По оново време сладките бяха наистина много вкусни. Когато обаче забраниха движението по Главната, всичко се прехвърли на "Отец Паисий".

         Зрител /Д-р Анастасов/: На ул. "Отец Паисий" на № 33 беше Културния дом на здравните работници. Поводът да вземем тази сграда беше, че аз като завеждащ куртурно масовата работа към Окръжния комитетет на профсъюзите през 54-та и 56-та година потърсих някакъв салон за репетиции на нашия хор. В една адвокатска кантора  ми казаха, че имало една къща, която се продавала много евтино, но тъй като била частна, се налагало да се вземе разрешение от Профсъюзите и Министерския съвет, за да се закупи. Събирахме средства от здравните работници и имахме и списък на хората, които даваха пари. През  1959 година успяхме да открием този Културен дом  и аз бях неговият първи председател.

         Зрител /Ал. Кондодимо/: Да кажа за въпросната малка сладкарничка. Тя се намираше на Главната, като се идва от  Общината и се завие надясно към Градината след ъгъла, където сега също има  заведение. Следващият магазин беше именно тази малка сладкарничка на бай Кръстьо и бай Митко. Това беше ученическа сладкарница, където и преди и след войната правеха прекрасни неща, като грис халва с петмез, защото нямаше захар, а през най-тежките години продаваха само фъстъци. Спомням си, че във Вегетарианския ресторант точно срещу вратата висеше  голям портрет на Толстой с книга в ръка. А някои сигурно си спомнят за бай Панчо с малката количка и с малкото конче. Той беше доста дебел и се движеше с тази количка, която беше запълнена от огромното му туловище, а отпред бавно покуцваше едно малко конче. Горе, на ул. "Отец Паисий" на завоя имаше една кръчма, която му беше канцеларията. През зимата тази количка се превръщаше в шейна и децата я подхващаха отзад, а кончето нямаше сили да потегли. Бай Панчо се ядосваше и с дългия камшик се опитваше да шляпне някое от децата, а те умираха от смях. Но той си беше един от чешитите на Пловдив.

         Зрител /Георги Данаилов/: Аз съм внук на Тодорови, които притежаваха къщата на ул. "Отец Паисий" или бившият Дом на здравните работници. През 40-те години там беше клиниката на д-р Чомаков и д-р Паскалев. Те бяха съдружници. В същата сграда имаше един много хубав двор, където се намираше и моргата на тази клиника. Точно до нашата къща беше прочутото "Фото Стаменов".  Вярно е, че в къщата живееха тринадесет семейства наематели, беше пълен ужас и ние бяхме принудени да я продадем. Това беше една от първите къщи в Пловдив, която имаше локално парно.

         А. Месчиян: Да кажа за прословутите гевреци. Тайната им беше в това, че тестото беше варено, тънко и оваляно в тава с много сусам.

         Зрител /Светозар Станев/: Тъй като много пъти ставаше въпрос за Павлето, ще ви кажа, че той живееше на Понеделник пазара на гърба на баничарницата. Това беше една голяма кооперация, след която последователно имаше две къщи.

         Зрител: Когато става въпрос за Павлето, нека допълня, че в Пловдив имаше двама души, високи един и двайсет, които наричаха Павлето. За този, който живееше на Понеделник пазара е вярно, но той не е онзи, който е бил собственик на кино "Балкан". Той всяка сутрин идваше в дюкяна на баща ми, който се намираше на "Гурко". Аз бях в прогимназията и тогава го кодошеха и тъй като Павлето не беше много добре с паметта, ме убедиха да хвана един прилеп и му го зашиха в палтото. Въпросният Павле беше един нещастен и завеян  човек. А другият Павле беше вуйчото на Здравко Недев.

         Зрител /Тодор тодоров/: По повод тази личност, която се коментира - Павлето. Този, който живееше на Понеделник пазара, до къщата на Жоро Гърка, се казваше Тодор и го наричаха Паяка. Той беше продавач и касиер на кино "Екзелсиор". Беше получил инсулт и едва се движеше. А въпросният Павлето, живееше на ул. "Велико Търново" № 17 и беше собственик на кино "Балкан" . Той го и построи. А Паяка съвсем не беше нисък, но поради инсулта и походката му, на някого може би му се е струвало, че е нисък, така че между двамата няма нищо общо.

         Зрител/М. Караиванов/:  Паяка беше всъщност собственикът на кино "Езселсиор" и след като конфискуват сградата остава там да продава билети.

         Зрител /Стефан Куюмджиев/: Явно има някакво разминаване между Тошо Паяка и Павлето. Паяка беше касиер в кино "Екзелсиор" и не беше собственик. Собствениците бяха Лука и Кирил Тодорови. Те притежаваха и кино "Балкан" в София.

         А. Месчиян: Да не забравим да споменем и къщата, в която беше Арменският културен клуб на Главната, която по-късно стана Гръцки клуб. Там се развиваше и читалищна дейност, учебни курсове и вечеринки. Понякога се организираха дори и сватбени тържества.