Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2008 20:38 - Площад " Цар Крум " - "Запомнете Пловдив"18
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 4523 Коментари: 0 Гласове:
0



                   

          Евг. Тодоров: Продължаваме нашата носталгична разходка из Пловдив, а защо точно носталгична, ще стане ясно малко по-нататък. До мен е актьорът Илия Секулов, когото много пловдивчани познават от сцената, а през последните години и от спектакъла "Без една носталгична разходка" по Алваджиев. Ние тук все пак се събираме, за да се опитаме да напишем едно малко продължение и донякъде ще дадем някакъв принос към историята на града. Днес ще говорим за площад "Хан Крум", известен по-късно като "Гюро Михайлов", тъй като там е било първото място на този така много местен паметник на Гюро. Нека да започнем както обикновено с един спомен на стария пловдивчанин Кирко Христов, който почина през 97-ма година на 93 годишна възраст.

         Кирко Христов /запис/: Площад "Хан Крум" беше един голям площад, където по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Преди там имаше друг паметник, подобен на този, който е бил в Градината по време на Изложението. На това място беше говедарникът на Пловдив, защото тук се събираха говедата, за да ги изведат на полето на паша.

         Евг. Тодоров: Ще покажа една снимка, която е правена от самолет някъде около 40-та година и на която се вижда Площада, Пощата и паметникът на Гюро Михайлов. На следващата снимка се вижда Площада сниман може би откъм Тунела или откъм Католишката черква. А Цариградското шосе е отляво. А на тази снимка този паметник е на своето истинско място, където е бил поставен през 38-ма година, след което го преместват в девети полк, след това при ген. Желев за да го ремонтират и сега най-накрая е на Централния площад. Правен е от скулптора Кожухаров с волни самопожертвования.


image  image

         Ил. Секулов: За моята къща мога да говоря само с носталгия. Улица "Архимандрит Дамаскин" започва от църквата "Св. Марина", пресича ул. "Отец Паисий" и сега излиза на бул. "Мария Луиза", тогава беше "Г. Димитров". Изобщо това беше един много тих и романтичен квартал, но някой реши да прекара през центъра на града една стоманена река, пробиха Тунела и като че ли решихме да учудим света. Ние пак можем да го учудваме, но примерно със Стария Пловдив и неговите къщи. Срещу нашата къща се намираше и фурната на бай Янко, където се печаха гювечите и козунаците на целия квартал. Дори си спомням жълвите и жабичките

         Зрител /Борис Луизов/: Искам да кажа, че това не е площад "Хан Крум", а  "Цар Крум", поне така пишеше, а аз живеех в тази къща, където се намираше РЕП-а. Тази фурна за гевреците я наричаха Арменската фурна. И не беше "Транспортна среща", а "Монтьорска среща".Там се намираше и пивница "Девети септември", където се поднасяха шарденчета, чревца, бумбарче.

         Зрител /Начев/:  Срещу фурната се намираше спортен магазин "Агората". По-нататък през две къщи беше Тракийският клуб. По ул. "Отец Паисий" след фурната живееше един арменец, таксиметров шофьор, който беше първият в Градската градина. Следваше сградата на вегетарианската гостилница, а над нея живееше един доктор, член на Бюрото на "Спартак". Срещу него пък имаше бръснарница.

         Зрител /М. Караиванов/: Когато бях войник, 61-ва година през лятото ме извика старшината и вика: "Вземи колелото и отивай при паметника на Гюро Михайлов. Там ще ти кажат какво да правиш." Отивам аз и гледам как го демонтират плочка по плочка и в един чувал ми дадоха костите на Гюро Михайлов. И аз ги занесох в Девети полк. А вътре имаше една лента, почти обгоряла.

         Евг. Тодоров: Лично аз съм се занимавал няколко месеца с историята на Гюро Михайлов. Това беше преди двайсет години, когато паметникът наистина беше в Девети полк. Но ровейки се из архивите ми казаха, че костите му били в склада на музея на Възраждането в някакво кашонче от вафли или от бисквити. И като го отвориха на същата тази лента се четяха няколко думи: " Гюро Михайлов…Родина…и България ". Бяха останали само тези три думи, които сякаш се бяха запазили символично.

         Зрител /Владо/: Аз живеех точно срещу фурната на "Отец Паисий". Значи започваме от Пощата и тръгваме към тотото на "Локомотив". Там имаше една голяма желязна врата през която се влизаше в гаража на Пощата. Откъм "Кудоглу" си беше сервизът. Точно до желязната врата имаше една къщичка, а под нея се намираше голяма ваксаджийница До нея беше лимонададжийницата на бащата на Ема Албанката, после кино "Родина", а след него една къща, която навремето е била ресторант, а след това стана шах-залата на бай Павел. След това пак имаше една малка лимонададжийница и следваше вече тотото на "Локомотив". Отсреща беше кръчмата "Монтьорска среща". До нея живееха двамата адвокати. А голямата бяла сграда беше Военното окръжие. Тръгваме от другата страна на паметника. Следващата къща беше РЕП-а. До него имаше един часовникар, а в следващата къща живееше един от големите балетисти, Омайски който беше донесъл от чужбина един голям мотор БМВ. После следваше една къщичка, в която се продаваха денонощно фъстъци, слънчоглед, семки. Колкото до градинката, тя си беше цяла и стигаше почти до Пощата, но след като пуснаха първите тролеи, отрязаха една част от нея, за да могат да въртят.
image  image

Площадът много отдавна и Домът на инвалидите
 
       
Зрител /Т. Тодоров/: Там, където беше Военното окръжие това беше Домът на инвалидите от войните 1915-1918 година. Вътре се помещаваше Водният синдикат. След това стана Щаба на 9 септември, на тъй наречената НОВА /Народно-освободителна въстаническа армия/. Имаше и една аптека. Следващата къща до кръчмата на Ликомана, която по-късно стана "Монтьорска среща" живееше известния доктор Станушев. Това са къщите, които се намираха на самия площад. Отсреща, като се започне от ул. "Кудоглу" имаше едно магазинче, което се казваше "Леля Щилянка". Отгоре живееше доктор Косев. На самия ъгъл, там където е краят на Площада живееше полковник Дончо Каров. В следващата сграда се намираше  един склад за спиртни напитки на братя Бояджиеви. Следващата къща към Пощата беше на Ибушеви, които бяха известни с това, че бяха лични приятели на цар Борис, а преди това и цар Фердинанд е отсядал у тях. Следваше вратата за към киното. А там, където продаваха лимонадата се намираше къщата на Георги Масларович. В следващата къща живееше Щерю Арнаудов, който имаше трима сина. Сашо Маринов - известният баскетболист, който живее в София и преди да се пенсионира беше комисар на Червения кръст в Грузия. Следва вратата на Пощата. Отсреща имаше една кръчма. Следващата къща към Борис Луизов, това е къщата на Софоката, който беше известен адвокат. Следваха Недко Петров и инж. Любен Попов, който притежаваше техническо бюро. До арменската фурна имаше малка къщичка в която живееше преподавателката по френски език Сапрекян. Следващата къща беше на Борето Луизов, в която живееха и собствениците на Копринената фабрика. Следващата ъглова къща беше на братя Табакови. Не се намериха обаче хора, които да благодарят на ген. Желев, който прие и съхрани този паметник, защото някои хора искаха да го унищожат.

         Зрител: Мисля, че мога да се включа с една много малка поправка. Между киното и Пощата съществуваше и поликлиника, от която лично аз съм гледал гратис различни филми.

         Евг. Тодоров: От източната страна срещу цар Симеоновата баня имаше една сладкарница, в която работеха двама белокоси арменци, които правеха фантастични саварини. Те искаха да заминат при сина си в Америка, но за да се спазят все пак някакви правила, трябвало да имат медицинско, че заминнават на лечение. И баща ми, лека му пръст, който беше лекар им извади някакво фалшиво медицинско, но преди да заминат за благодарност му донесоха една тава с кадаиф.

         Зрител /Тодоров/: Искам да допълня нещо за тази амбулатория до лятното кино "Родина". Това беше и тубдиспансер, около 40-та година. Отдолу се намираше едно малко магазинче, където Кумбука правеше изключителен бумбар. В дъното на стената имаше картина, която пресъздаваше онзи епичен момент, когато Гюро Михайлов и другарите му загиват. За магазина, където беше РЕП-а, отсреща, на северната страна на площада беше спортният магазин и обущарницата на Христо Агората. Паметникът го осветиха през 38-ма година, а парада  приемаше ген. Марков. А тези, които бяха мохамедани тогава ги заклеваше ходжа. Между Кудоглу и гаража, в ниската къща живееше Димитър Костов - последният кмет на Пловдив, който през 44-та година беше свален.

         imageimage 



Тагове:   пловдив,   ЦАР,   площад,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227923
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031