
Прочетен: 144307 Коментари: 62 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2008 16:23
Във всеки град постоянно възникват идеи за увековечаване на личности и събития.
През последните години в Пловдив имаше поне два случая на сериозни спорове около необходимостта от един или друг паметник.
Много сериозен спор възникна около идеята за увековечаване на Филип Македонски като основател на града.
Много пловдивчани пък не могат да приемат скулптурата на градския чешит Мильо.
Навият пловдивски кмет Славчо Атанасов предлага да се издигне паметник на Александър Батенберг. Идеята сигурно има поддръжници, но има и критици. Мястото на българския княз в историята на града не е чак толкова значително – на фона на други заслужили личности. Интересно е да се чуят повече мнения по тази идея.
Ето и някои идеи, дошли от зрители – да ги обсъдим заедно.
- Паметник на будителите / Мемориал на духовността
- Алея на възрожденците
- Паметник на Йосиф Шнитер
- На Цариградски, Бачо Анго и бай Иван Карачомака – като пловдивски чешити.
- На Златю Бояджиев
- На Начо Културата
- На бившия кмет Иван Чомаков
- На незнайния воин
- На Свети Ерм
- На архитект Чинков
- На Димитър Кудоглу
- На Борис Христов
Очакваме вашето мнение – одобрения или отрицания.
16.01.2008 14:41
17.01.2008 20:49
18.01.2008 22:08
Predlagam da se napravi pametna plocha na Tzaritza Ioanna - Savoiska, kato edin ot golemite dariteli na detski priuti i siropitalishta v nashia grad.Neka tazi plocha se postavi na vidno miasto ot diasnata strana na vhoda na segashnia durzaven kuklen teatur, tam kudeto se e pomeshtaval edin ot tezi priuti.Neka se obedinim plovdivchani okolo ideiata i predlozim na obshtinskia suvet, segashnata ul.Hr.G.Danov da se preiminuva na ul.Tzaritza Ioanna - Savoiska.
21.01.2008 23:13
21.01.2008 23:15
23.01.2008 13:02
25.01.2008 11:25
25.01.2008 11:25
25.01.2008 11:25
27.02.2008 11:16
02.03.2008 13:34
12.03.2008 09:43
21.03.2008 22:07
Самият аз имам само далечни детски спомени за неговия образ и си го спомян като един благороден старец.Спасен съм като дете от сигурна смърт благодарение на този неповторим лекар, след като са казали на майка ми, че за живота ми няма никакъв шанс. Майка ми се прекланяше пред паметта на този човек .Спомням си как при разговори с приятели казваше, че втори човек като него не е сещала през живота си. Когато се молеше, наред с имената на починалите наши роднини, споменаваше неговото име.
поздрави:
24.03.2008 08:14
24.03.2008 08:17
24.03.2008 08:23
24.03.2008 09:12
Трябва да научат колко тепета е имало първоначално,колко са сега ,защо и как са се казвали по време на траките!!!
24.03.2008 11:06
25.03.2008 14:38
25.03.2008 14:40
25.03.2008 14:44
25.03.2008 15:11
25.03.2008 21:37
25.03.2008 21:42
27.03.2008 01:01
27.03.2008 01:35
Константин Иречек
ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България
Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи
......"Най-прочутото фанариотско autodafe е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. [21] Споменатият митрополит Иларион около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо закъм двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колa заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. Споменатите гръцки пергаменти отдавна вече са пръснати. От старата библиотека останала само една желязна решетка."...
27.03.2008 01:37
Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост.След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.
27.03.2008 07:37
27.03.2008 07:43
27.03.2008 22:21
29.03.2008 17:01
29.03.2008 17:56
30.03.2008 22:29
04.04.2008 07:09
"Пред немския национален театър във Ваймар стои двойната статуя на класиците в немската литература Гьоте и Шилер, работили дружески там. Мисля, че пред бъдещата сграда на Пловдивския народен театър също трябва да се издигне паметник на двамата румелийски литератори и приятели Вазов и Величков."
Това красиво предложение остава неосъществено. Дали в бъдеще идеята ще намери своето въплъщение?!
02.02.2011 22:32
политически офицер ЗКПЧ Начо "културата")
=== ЗАБЕЛЕЖКИ ===
С изнизването на годините видя се, че
не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да
ми възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на
интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите
си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии.
Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
то тогава се сепвам даже и аз.
Искам думата.
Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в
закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без
образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като
друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи
другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която
групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор
понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за
АИРезерват; година 1967-8).
Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
"добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
"забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
"Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
България) - ще го критикуваме разпенявено ...
Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
"Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяха, пред народа ли, или
пред Народната Власт?
02.02.2011 22:37
Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
(ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.
След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
Начо Културата беше начело?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме
имунитети нашенски. Игрички.
Едно съществено допълнение към горепубликуваните ми ЗАБЕЛЕЖКИ да не пропусна:
Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на "Културата", а на г-жа Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ...
"De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал
за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
пръст на Начо, Бог да МУ прости...
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?
12.06.2011 04:59
12.06.2011 05:20
12.06.2011 07:53
12.06.2011 15:16
12.06.2011 18:34
12.06.2011 18:46
12.06.2011 18:46
12.06.2011 19:26
13.06.2011 11:26
13.06.2011 11:30
13.06.2011 14:31
13.06.2011 15:30
13.06.2011 19:07
14.06.2011 11:05
14.06.2011 15:56
14.06.2011 21:07
14.06.2011 21:19
14.06.2011 21:40
15.06.2011 12:09
15.06.2011 12:47
16.06.2011 11:26
16.06.2011 17:07
26.10.2012 19:25
30.10.2012 19:07
04.11.2012 13:07
