Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06 14:29 - ДЕВЕТЕ ПЛОВДИВСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК - СИМВОЛЪТ НА ПЛОВДИВСКОТО ВОЙНСТВО
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.07 08:28


 Съдбата на една пловдивска градинка – тази зад хотел "Санкт Петербург",  привлече вниманието на цяла БЪЛГАРИЯ – даже на премиера Борисов.

Оказа се, че за много стари пловдивчани тази градинка е важна част от историята на града.

От името на много жители на Кършияка Трайко Балтов  предложи паркът да се казва ДЕВЕТИ ПЛОВДИВСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК.

Не са много тези, които още пазят спомена за казармите , които са били на това място. Опитахме се да научим повече за позабравената пловдивска история в Регионалния исторически музей

- - - 

Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Някои историци казват, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Според други учени - неговото начало е поставено в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на българското опълчение. Факт е, че 9-ти ППП оставя трайна следа в историята на държавата и на българската армия.  

В Регионалния исторически музей има постоянна експозиция, която представя историята на военното формирование.

След Освобождението Пловдив като столица на Санстефанска България, на Източна Румелия по-късно, се оформя като един от основните военни центрове, разказва директорът на музея доц. Стефан Шивачев. Първите две десетилетия от историята на полка са свързани с разрешаване на основната цел пред Българската армия – създаването на боеспособна армия, която да може да победи Османската империя. Това е времето, когато се създава комплексът на 9 пехотен полк, който е бил разположен на мястото на днешния парк хотел "Санкт Петербург" между булевардите "България" и "Марица", построяването на сградите, създаването на платцовете, местата, където се провеждат ученията на полка. 

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: Постепенно полкът заема едно изключително интересно място в историята на Пловдив. Няма тогавашно честване, което да мине без музиката на 9 пехотен полк, без участието на офицерите и войниците. Това е времето, в което българският офицер е на изключителен пиедестал в българското общество. 

По време на войните за национално обединение 9 пехотен полк извървява изключителен път. Когато
image image ©
на 10 октомври 1915 година е прочетен манифестът за обявяване на Първата световна война, численият състав се е състоял от 56 офицери, 2 чиновници и 5020 подофицери и войници, които са били оборудвани с 4366 пушки и карабини и 4 картечници. В обоза е имало 504 коне и 12 волове, както и 48 обикновени, 162 товарни  и 3 специални коли. 

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: По време на Балканската война той е част от Родопския отряд, който превзема, освобождава Родопите, след това освобождава Беломорска Тракия, последователно – Драма, Кавала, Ксанти, Дедеагач и достига до Булаир на Мраморно море и Шаркьой на Мраморно море, където участва в отбиването на десанта на турската армия, а по-късно и в голямата битка при Булаир, която става през февруари-март 1913 година.

В навечерието на Междусъюзническата война 9 ПП е прехвърлен от Шаркьой на Мраморно море в Радовиш, Македония. След избухването на войната на полка е поставена задача да участва в боевете срещу сръбската армия и той се включва в битките при Криволак, за Баяз тепе, връх Занога и връх Кавица. 

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: Така на 4 юли 1913 г. при Серка планина, това е между Източна Македония и долината на река Вардар, полкът участва в това българско съединение, когато една българска бригада разбива цялата Тимошка дивизия на сръбската армия. Тази победа е в основата денят 4 юли да бъде обявен впоследствие и за празник на пловдивския гарнизон.

По време на Първата световна война 9 пехотен полк последователно участва в първите боеве през 1915 г., в първата отбрана на Дойран през 1916 г., която е по-малко известна, но именно тогава полкът отбива атаките на цяла френска дивизия усилена с английски съединения. След успешната отбрана на Дойран полкът е прехвърлен на завоя на Черна или т.нар. Битолски фронт, където от ноември 1916 до септември 1918 г. участва в изключително кръвопролитни сражения. В тежките боеве загиват и биват ранени много воини. 

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: Там загива и полк. Борис Дрангов – легендата на българската армия, който през м. май, по време на смъртта си, е командир на 9 ПП. 

9 ППП извървява изключителен път по време на II Световна война, когато България участва на страната на съюзниците срещу Германия - той е това българско военно съединение, което е призовано да спаси София в първите дни след 9.IX.1944 г., когато германската армия получава задача да превземе столи
image © image
цата и да накаже неверния български съюзник. Тогавашният командир полк. Иван Бонев получава заповед да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя към старата граница. Така при Деве баир се разиграва едно изключително кръвопролитно  сражение, което продължава при Крива паланка, Стражин, Страцин, където 9ПП участва в тази изключителна атака вследствие на която и след превземането на стражинската позиция той получава и името "Стражински". Заради удържането на позициите полкът е наречен още "бесен“, а по-късно командирът полк. Бонев е награден с орден "За храброст“ и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил.

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: Това участие завършва в Скопие, в края на ноември 1944 г., когато полкът участва в прословутия парад в Скопие по случай и по повод приключването на I фаза на войната. 

След края на II Св. Война воините от полка се завръщат в Пловдив и е  посрещнат изключително радушно. След това обаче постепенно изживява реорганизацията на българската армия и от 30 юни 1955-а е напълно ликвидиран. След закриването му на мястото на казармите е построен най-големия за онези години хотел на Балканския полуостров. С днешна дата са изяснени имената на почти всички воини от 9 ППП, загинали във войните за национално обединение.

СТЕФАН ШИВАЧЕВ, директор на РИМ-Пловдив: В историята на България 9 ПП остава с името "Пловдивски", остава с името "Климентински" – поради това, че майката на българския княз Фердинанд – княгиня Климентина е патрон на полка и, колкото и учудващо да звучи, всъщност то не е учудващо, защото тя е дъщеря на френския крал, тя е от много известен сой, тя взима много дейно участие в изграждането на казармите на полка, на  дейността в първите години на полка до началото на ХХ век. Има специална униформа – тя е на изключителна почит сред воините от 9ПП.

В своята малко повече от 50 години история 9 ППП завоюва неувяхваща слава във войните, в които българската армия няма загубено сражение и в които българската армия остави името си като една от най-способните европейски армии – категоричен е Стефан Шивачев.

Тази публикация е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ- ВТОРИ СЕЗОН" който се реализира с поддкрепата на Община Пловдив и е част от нейния Културен календар.










Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3541119
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031