Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 10:20 - ПАЗАРИТЕ, КОИТО САМИ СИ УНИЩОЖИХМЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1735 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 21.04 10:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Всеки град, който иска да печели от туризъм, пази старите си пазари като зеницата на очите си.

Тук идват всеки ден тълпи туристи – да си купят нещо за спомен или поне да се снимат. В пазарите има дух, който го няма в музеите –ако ще да са пълни със златни съкровища.

Пазарите дават поминък на стотици и хиляди местни жители..=

Има само един град в света, който имаше стари пазари, но ги унищожи. Става дума за най-стария жив европейски град.

Пловдив.

Тук пазари има от най-дълбока древност.

Освен всичко друго той се намира в една невероятно плодородна земя, която щедро се отблагодарява на работливите си стопани.

Добре, че един чужденец – чехът Мърквичка ни оставя тази картина – за да знаем какво сме загубили.

В средата на 19 век френският академик Адолф Бланки минава по нашите земи и оставя описание на местните пазари – със сигурност така е изглеждал и Четвъртък пазарът: тикви, любеници, пъпеши, зелен боб, зрял боб, краставици, няколко вида зеле, лук, марули, чеснов лук, чушки и домати…И още: орехи, ябълки, круши, грозде, череши, праскови, черници, сливи – „от които се прави един особен ликьор”, можем да се сетим за какво става дума.

Михаил Маджаров също описва един градски пазар: „Край пътя натрупани дини и пъпеши, които продава един стар турчин по бели гащи, по-нататък се продават печенки и бели хлябове, до тях са наредени продавачи на грозде на табли, възложени на триножни подпорки, кола натоварена с жито…”

Пътешествениците отбелязват, че градинарството е българска работа, в него почти няма турци.

В Римско време търговият център на града е бил тук, на Централния площад, тогава Агората или Форума.

По-късно бизнесцентър, както бихме казали днес, става Куршум хан.

Имаме и покрит пазар – Безистена.

Капана доскоро беше център на занаятите, сега е КВАРТАЛ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ.

Нищо не е останало от занаятите – макар по света има примери как може да стане.

Бившата търговска улица – Узун чаршия, известна с магазините си и с хановете е водила към Четвъртък пазара – вековното търговско средище на града.  

Първо е бил тук – в края на Стария мост.

По-късно се мести на стотина метра на по-широко и удобно място.

Слава-богу запазени са снимки и спомени.

Никола Алваджиев пише: На пазара имаше не само продавачи и купувач,, но и такива, които идваха да се любуват на красивата картина. Нейните багри бяха особено свежи в летните утрини и в ранна есенВиковете, пазарлъците, смехът, звънкането на хлопатарите, цвиленето на конете, мученето, кудкудякането не преставаха през целия ден..”

Народният певец Парушев пее и продава песнопойки, свирят гъдулари...

Ето го пазарът сега...Модерен, но просто не прилича на пазар.

Първо го преместиха заради Паметника на Съединението.

Вместо нещо по-скромно като първата идея, която беше част от пазара, се издигна нещо, което имаше една голяма цел – да впечатли другаря Тодор Живков.

Преди десетина години го уж модернизираха и в крайна сметка унищожиха. Уж модерен и удобен, на банален..

Пазар номер 2 понеделнишкият, възниква по-късно – първо на площад Цар Крум, малко по-късно го местят на сегашното място.

Известно време е истински пазар, сергиите запълват околните улици.

Тук е мястото на цирковете и люлките.  

Остават незабравимите спомени за кита Голиат.

И йогата Жое Клемендоре...

Наблизо е прочутата кръчма на Михалчо с прочути клиенти като Жорж Пампино..На втори февруари идва даже кметът Божидар Здравков. И няма никакъв Петльов ден и патриотични истории за еничари. Песни, майтапи, кючеци...

На мястото на Поликлиниката живее Мамин Кольо, за когото се говори, че е незаконен син на Фердинанд..

Постепенно пазарът се свиваше и накрая остана едно нищо....

Събота пазарът също беше модернизиран...

В новия квартал Тракия имаше оживен пазар, но там големите търговски вериги изтеглиха клиентите. Останаха цветята...

А новият покрит пазар изглежда мрачен и неуютен – камо ли някой турист да дойде да му се порадва...

 

Много пазари изчезнаха съвсем: Житния пазар,Бит пазара от северната страна на тунела – Ески чаршъ, Хайван пазара в Кършияка, Пазарът на Орта мезар, Балък пазара край Халите,

Пазарът на циганки в началото на Старя мост, имаше и такъв,  после се премести...

Демокрацията роди единствено Руския пазар, но там се продават по-специални неща. Все някой ден и него ще го „реновират”. Или закрият.

Забравихме Гроздовия пазар – първо е бил Емиш пазар – за плодове.

Когато държавата слага ръка на производството на вино, пазарът изчезва и става автогара.

Сега е градинка, която допреди  няколко години пазеше поне старото легендарно име – „Гроздов пазар”.

Сега се казва Площад на независимостта или нещо подобно. Даже хората, които живеят наоколо, не могат да запомнят новото име.

....Та като си нямаме пловдивски пазари, ще ходим по света да ги търсим.

Обикаляме, цъкаме с език, правим си селфита – по-младите туристи и не знаят, че и ние сме имали пазари.

Най-близкият е в Одрин,известен като Синия – нищо пазар, ама всяка събота стотици пловдивчани ходят да си оставят парите там...Като си нямаме подобен в Пловдив...

Поне да остане поуката...И споменът...

 

Виж и: https://www.youtube.com/watch?v=aCgzA5cPqeE

 

Тази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа в youtube.com на канала potv trakia.

Използвани са и други публикации, архива на ПОТВ, допълнителни проучвания др. Възможно е някои изказани мнения да са субективни или неточни, за което се извиняваме на засегнатите лица или на техните наследници.

За още идеи за ТВ фестивала "Непознатият Пловдив" – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.










Гласувай:
6
0



1. emocionalnost - Благодаря Ви!
24.04 17:49
Благодаря Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3541092
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031