Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04 11:32 - СТАРИТЕ ПЛОВДИВСКИ ЧАСОВНИЦИ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 275 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04 10:18


Виж и https://www.youtube.com/watch?v=mNkkAbn7d4s

Във Филибето времето тече бавно – казват старите пловдивчани...

Но и бавното време трябва да се мери от време навреме.

В разговор на живо със зрителите на Пловдивската телевизия се опитахме да съберем спомени за старите пловдивски часовници.

Вече ви разказахме – макар и накратко, за часовниковата кулата на Сахат тепе.

Пловдив може да се окаже градът, чиито жители са мерели времето от най-дълбока древност – далеч преди големи световни градове.

Някъде около стълбите на Каменица при разкопки е намерен римски слънчев часовник. И остатъци от Воден часовник часовник.

Неслучайно хълмът, който започва оттук, е бил наричан КАМБАНАТА.

Османците всъщност само продължават традицията, издигайки кула на върха на тепето , след което то приема името САХАТ ТЕПЕ – часовниковия хълм.

Отново да погледнем на града през очите на тези, които минават през него през следващите векове – няма по-запомнящо се нещо в него от тази кула.

Тя става негова емблема. Малко са градовете по света – камо ли в Османската империя, където хората живеят вече в крак с времето.

И още нещо – два пъти в своята история градът има СВОЕ ВРЕМЕ.

Веднага след Съединението през  1885 година часовниковият механизъм бива сверен по Пловдивския меридиан – със 17 минути разлика от Истанбулския меридиан. След това същото се случва през септември 1908-а – можем да се досетим по какъв повод

Времето става символ на българската независимост, а часовниковата кула – нейна емблема.

 На югозападния ъгъл на джамията има слънчев часовник, поставен през 1878 г.

Колко ли пловдивчани и туристи са се спирали тук – да проверят неговата точност.

До 60-те години на миналия век далеч не всички пловдивчани имаха свои часовници – на ръката или в джоба, и разчитаха на камбанния звън на църквите.

Още се помни камбаната на църквата "Света Неделя", която биеше на всеки час. Часовникът е френски и е поставен през 1912 година. По него живеещите в околните махали се ориентираха дали е време за ставане ...или за тръгване на училище...

Още по-стар е часовникът на Католишката църква, доставен е от епископ Андреа . Канова през 1866 г. 

И до днес ни служи часовникът на Централна гара – повече от 100 години.

Два часовника на перона придават достолепие на гарата и предупреждават гостите, че идват в град с история

Всеки пловдивчанин знае часовника на бившата Популярна банка на Джумаята, издигната през 1923 година.

В средата на миналия век часовникът се поддържа от известния часовникар Артин Ширинян. Той продава часовници със собствена марка и не пропуска да добави към фирмата, че гарантира за стоката.

Снимки на негови часовници ни изпрати Димитрия Иванова, които ще включим във филма, който подготвяме.

Часовник има и на ДС Каса в началото на днешната "Христо Г Данов".

По време на изложението 1892 година – да не забравим - Тодор Хаджирадонов, който прави часовника на Банската кула, показва на пловдивското изложение часовник, който по-късно е закупен от Зографския манастир

През първата половина на миналия век в града има  десетки часовникари, обединени в  Сдружение на часовникарите и бижутерите. На запазените снимки откриваме десетки достолепни пловдивчани, облечени по последна мода – хора, с които всяка световна столица може да се гордее.

А днес се гордеем с потурите и калпаците.

Помнят се до днес братя Айолови, магазинът им е бил на улица "11 август".

Били са трима братя, с тях работят още четирима майстори – можем да си представим колко много са били клиентите.

Един от тези работници разказва как магазинът е бил ограбен през 1945 година: "Работилницата се затваряше с ролетки, обаче крадците пуснали двигателя на един камион да работи на празни обороти, за да заглушава шума, след което измъкнали катинарите, вдигнали ролетките и бяха откраднали доста часовници. И след няколко години в портиера на кино "Пикадили" намерили един от тези часовници и от там разбраха кои са крадците."

Съветски войници- да добавим. Изтъргували ограбеното за някоя и друга бутилка – можем да предположим

С национализацията и този бизнес умира, остават само дребни занаятчии, които правят ремонти.

 Артин Ширинян се опитва да скрие част от стоката  тук, в купола зад часовника, който поддържа, но  бива разкрит.

В много пловдивски къщи пазят още старите будилници, старите стенни часовници с  махало...

В Етнографския музей се пазят безценни екземпляри на старото часовникарство.

От по-ново време най-известният часовник е този на Централна поща

Донасят го наши бригадири, работещи в някакъв съветски град – подаряват им го като благодарност за свършената работа.

Часовникът първо беше направен така, че да научаваме колко е часът и в други големи градове. Годините минават, налагат се ремонти. Отдавна е сменен циферблатът.  От време на време спира, пловдивчани се вълнуват.

Тук беше обичайно време за срещи. Къде ще се видим довечера? Под часовника. Или на репчето срещу часовника...

На Главната имаше няколко магазина, в които продаваха часовници – най-вече съветски.  Да си спомним – "Победа", "Пальот", "Спутник", дамските "Луч" и "Заря"...По едно време модни станаха японските "Сейко".

Новите технологии ни донесоха първия градски електронен часовник – на Автокомбината.

Часовници започнаха да се произвеждат в Правец. Властта обичаше да награждава с часовници – с балгодарствен надпис. Това си беше голяма награда за времето.

В началото на 90-те се появиха още няколко улични часовници - някой искаше да ги използва за реклама, но скоро се отказа и те още стоят бездиханни

Сега всеки има часовник – поне на телефона, магазините са пълни с всякакви марки на всякакви цени.

От време навреме хората се вълнуват от цената на часовника, който си е купила известна личност.Или е получила подарък. Депутати ги подкупвали с Ролекси – говори клюката. А може би най-одумваният часовник стана този на пловдивския митрополит.

Времето го има изписано вече на всяка спирка, във всеки автобус...

Но все пак друго беше, когато се спирахме и брояхме камбанните удари...

 виж 

 Тази публикация е част от ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа в youtube.com на канала potv trakia.

Използвани са и други публикации, архива на ПОТВ, допълнителни проучвания др. Възможно е някои изказани мнения да са субективни или неточни, за което се извиняваме на засегнатите лица или на техните наследници.

За още идеи за ТВ фестивала "Непознатият Пловдив" – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.

Фестивалът е част от програмата на Община Пловдив "Фестивали и значими събития" – Пловдив 2019 и с подкрепата на Фондация Пловдив 2019.

 

 




Гласувай:
2
0



1. tikoev - Точни са. И гномона на джамията и ...
14.04 11:46
Точни са. И гномона на джамията и онзи отсреща с малката камбанка.
цитирай
2. tikoev - Дори си изваждам джиесема за да с...
14.04 12:03
Дори си изваждам джиесема за да сравня времената. Страхотия е това нещо ВРЕМЕТО!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540665
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031