Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2018 13:29 - ПРАЗНИЧНИ РАЗМИСЛИ ЗА ПЛОВДИВСКАТА ГРАДСКА КУЛТУРНА ТРАДИЦИЯ И ЩЕ Я ИМА ЛИ ПРЕЗ 2019-А?
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 943 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Свинщина в Пловдив” – четем заглавие, измислено от софийски журналист.

„Кметът на Белозем поведе хорото в Пловдив” – пишат в пловдивска медия.

Кукери събрани от близо и далеч ще представят Пловдив като културна столица...

На тези актуални пловдивски събития може да се погледне и с ехиден поглед, но може и да се поразсъждава върху тях.

Обявеното гордо от кмета Иван Тотев „разфасоване на две прасета” стана национална новина и на нея бяха посветени повече публикации, отколкото на струващата 2 милиона програма, с която ще   се открие Пловдив - културна столица.

Пържолите бяха сменени със сърми и скандалът бе потушен. Остана обаче въпросът какво означава „връщане към традициите”? Прави впечатление, че поне в дните преди и около „грандиозното откриване” т.н.модерно изкуство остана малко на заден план. Кметът или някои от хората около него изглежда са се усетили, че от Фондацията са прекалили. Както преди години кметът възхваляваше, а Общинският съвет щедро финансираше Фондация „Едно” на Асен Асенов, но настъпи рязко охладняване – след като стана ясно, че общественото мнение в Пловдив,  което макар и бавно да се активизира, все някога започва да притиска управляващите, които с лека ръка раздават парите на данъкоплатците.

Та прасета, хора и кукери ще ни веселят този сезон – не без подкрепата на данъкоплатеца. Дали обаче това е връщане към традициите? Връщане е, но към кои традиции?

Идват коледари от Белозем, селският кмет повежда хорото под прозорците на градския кмет. Ами утре може да реши да заеме и кабинета на „Стефан Стамболов”1?

Пловдив имал ли е кукери? Или нестинари – както беше обявено в първоначалната програма за откриването?

Валя Балканска може да е голямо име, но какво общо има с Пловдив? Да не говорим за включването на диджей Стилер в официалната програма?

През 60-те и 70 години най-добрите диджей са в Пловдив. Знатните софиянци идват на крака в Пловдив, дават двойно и тройно, за да ангажират пловдивски диджей за някакво тържество. Ами тези работи знаят ли ги немците, които познават българската култура от някоя механа на морето – ако са идвали в България по времето на „Балкантурист”, когато представяхме на чужденците нестинари и кукери.

Ситуацията бе коментирана така от един от доайените в занаята диджей Венци известен като Венци Вожда: „Поканата Стилер да дойде на откриването  е същото като Париж да стане културна столица и да ме поканят мен да пускам музика от Айфеловата кула”. Кратко и ясно.

Отделен въпрос е колко пловдивчани изобщо знаят нещо за програмата. Кметът раздаваше брошури в един мол, ама като не сме знаели... Други видели, че брошури се раздавали в някои магазини. Едни ги прибирали, други ги хвърляли тутакси...

Та връщаме се към традициите. Пловдив-градът на 8 хиляди години изглежда ще наема традиции от други части на България. Защото тези, които формират масовите прояви, вероятно са безкрайно далеч от материята. Десетки и стотици могат да бъдат /можеха да бъдат/ пловдивските акценти в програмата.  Едни любопитни хора се опитват да изчислят колко милиона са отишли в София /в името на пловдивската култура/, още смятат, но засега казват, че става дума за поне 50 процента от парите.

Пловдив има своето тракийско минало, по римско време в града идват римски императори, имало е гладиаторски битки, по време на Херцогството из града ходят „смешници” – ето ти стрийт-арт, по турско време по улиците се забелязват немалко поети, в Мевлеви хане се въртят дервиши, по времето на Източна Румелия се създава първият държавен театър, първата библиотека, първият музей, издават се десетки вестници и списания, от Европа нахлува нова култура.

През 1981 година Пловдив отбеляза стогодишнината на своя театър с един великолепен спектакъл на Коко Азарян.

Пловдивското арменче, започнало като обущар, беше станало голям режисьор. А днес внасяме немци, които ще ни покажат кукерско дрънкане като пловдивска култура.

Поне да имаше малко циганска музика на откриването – за да оправдаем лицемерния девиз „Заедно”.

Бате Емо от Кършияка се обади и разказа как преди 50 години в Столипиново не са правени пърформънси и плясканици, а към „Пренос-превоз” е имало цигански оркестър, който е изнасял редовно концерти. И в залата пълна и с цигани, и с българи е царяло онова истинско „Заедно”, което днес изстискваме като дойна крава.

Но да се върнем към коледните празници – когато не си внасяхме коледари, а малките пловдивчанчета обикаля по домовете, пееха и биваха дарявани.

Какво обаче пееха? Трябва да е ясно, че фолклорът не е нещо застинало през 1912 година, когато БАН започва да документира това, което вече може да се запише.

Фолкорът – има и селски, но има и градски, се променя през годините.

Една възрастна пловдивчанка – Маргарита Мирчева, наследник на стар славен род, ни изпрати текстовете на коледни песни от края на 40 години. Комунистическата партия /начело с Димитър Благоев?, както предполагаше виден функционер на Пловдив 2019 в едно телевизионно състезание/ е овладяла властта и преследва богаташите, спекулантите, презапасяващите се. Извършват се обиски,троши се това, което не може да се прибере.

И народът пее „Ой, Коледо” или „Дружба братска нас навек ни свързва”?

Не, ето какво пеят пловдивчани в онези гладни  купонни години:

Стани нине, Господине,

Излез, излез – посрещни ни!

Че ти идат коледари

И ти носят чудни дари....

Младо агне още не пасло,

9 буци прясно масло,

2 кравая, 9 оки

Разни други редки стоки.

Два вагона със брикети,

5 сандъка с пексимети,

Мармелад, сардели разни,

Колбасарски стоки мазни.

Топища басма коприна,

Без купони гащи има,

Мека кожа за жената,

Разни дрешки за децата.

...Крий ги в избите дълбоко,

По тавани нависоко.

Комисар във твойта къща

Всичко да разпреобръща,

Да се чуди, да се звери-

Нещичко да не намери.

 

И още фолклор от онова време:

Днес пред райските врати

Мощен лозунг там виси:

Тази вечер  Райсъвета

Ще открива кабарета...”

За такива песни се е пращало в Белене. Но пловдивчани са си ги пеели тайно. И след 70 години една пловдивчанка не ги е забравила.

Това е само един малък детайл от пловдивската градска култура – в която няма гайди и хлопки.

Забранени американски шлагери се пеят с уникални български текстове,  Топалчето става пловдивският Фред Астер.Последните карнавални шествия се изнизват по Цариградско и изчезват в небитието, архитект Чинков влиза в затвора за вицове /също фолклор и градска традиция/,  а случаят се коментира във френския парламент...

Ама карай да върви. Викай Ути, плащай на софийски радиоводещи, на софийски агенции, планирай пърформънси и флашмоби.

И да живей диджей Стилер – символът на 80 вековната пловдивска култура!

 

 














Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3517014
Постинги: 246
Коментари: 1294
Гласове: 806
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031