Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09 09:55 - ПЛОВДИВСКИТЕ ПЛАЖОВЕ ЕДНО ВРЕМЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пловдивчанинът е ходил на плаж сигурно от 8000 години. Когато е нямало басейни, се е излягал на брега на Марица или е прескачал до река Дерменка или Чая – за да си отдъхне от горещините. Да си вземе солук – както се е казвало в по-късни времена.

Марица до не толкова отдавна беше чиста река, нормално беше човек да прескочи до водата в жегите и да се топне. Учениците, които учеха в сградата на бившата Мъжка гимназия, се къпеха даже в голямото междучасие. След това опъваха мокрите си гащи по прозорците.

Пишещият тези редове като ученик от Руската за последен път се изкъпа в Марица през юни 65-а, в голямото междучасие. Плувайки обаче в топлата вида съзря на педя през себе си да се носи едно лайно. Това беше краят. Останаха обаче басейните.

Първите басейни в Пловдив се появяват в началото на 30-те години.

В един справочник от 1930 година са упоменати „речни бани, край Марица”, но липсват повече подробности.

Всяка махала си има свои крайречни запазени територии – кършалклии ходят на едно място, марашлии – на друго, от Аджисана – на трето. Всеки си знае мястото.

Някои –предимно от Новата махала, се плацикат в гьоловете около извора на мястото, където е изградена пивоварната фабрика „Каменица” – бог да я прости.

На остатъците от Марково тепе има вдлъбнатина, която се пълни с дъждовна вода и привлича момчетата от махалата. Излежават се на скалите, цопват се от време навреме в топлата вода, а вечер броят американските самолети, които по време на войната летят към Плоещ, за да бомбардират петролните кладенци.

Един от първите изкуствени басейни безспорно е Делевият плаж – в района на ВИХВП.  Той е с топла вода, която идва от фабрика „Охра”. Жените, които се осмеляват да посещават басейна, са облечени отгоре до долу.

Конкурент на Делевия е  Събевият плаж. Той е по на изток, ограден е с дъсчена ограда и има три басейна. Има и куличка за скокове – „зъбчата”.

Построяването на този плаж е идея на една италианка, която живее в Пловдив.  Дядо Владо Тодоров още си я спомня как с работни дрехи и ботуши ръководи строежа на басейните.

Според бате Емо от Кършияка първият плаж е Еврейският – „на изток от Герджика”. Там се подвизава Бургаза, който учи младите как да скачат във водата и да далдисват.

С идването на народната власт частните плажове изчезват един след друг, но се през 50-те години изниква Лятната къпалня „Девети септември”.

През лятото тя става център на живота в града, край басейните могат да се видят всички известни пловдивчани. Мимо Хаджипетров си спомня за Личо Стонса, Бусара, Ванчо Зъбара...

Мимо Райчев разказва как един ден навили негъра, - пазач на фабрика „Левски” -  единственият чернокож в града, до посети плажа. В онези времена се носеха легенди колко надарени били всички негри и че някой бил видял гола снимка на известния през 50-те прогресивен певец Пол Робсън, чийто член бил едва ли не по-голям от мильовия.

Та като се появил негъра с черни гащи до коленето, се събрали всички посетители на плажа – втренчени в чатала му.

Човекът толкова се уплашил, че се покатерил на едно дърво.

По няколко пъти през сезона тук се организират Нептунови празници и избор на първите Мис плаж. Събира се целия град.

Вечерта преди празника актьорите и изпълнителите правеха репетиция, докато чакаха да се поизпразни плажа се черпеха и се случваше да се качат на подиума с неуверена стъпка и да четат текстовете фъфлейки...

До плажа се ходеше с Петицата, разбира се, после се минаваше по дървен мост, който бе издигнат над заблатен ръкав на Марица. Край водата имаше тръстики, от които се правеха факли.

Билетчето беше...може би сто пъти по-евтино от билетите, които плащаме за някои днешни плажове.

Имаше обща съблекалня, душове, бюфет с кебапчета. И четири басейна – вкл.детски.

Нямаше шезлонги и чадъри.  Имаше известен брой дървени скари и сенки под дърветата.

Водата се сменяше по график. Когато беше чиста, беше студена. А когато станеше приятно топла, вече беше жабясала.

Естествено, къпещите се редовно пикаеха вътре. Едно лято се разнесе слух че във водата пуснали химикал, който прави пикнята червена и така могат да те разкрият. Оказа се май „флашива новина”, но известно време се стискахме. Или ходехме до кенефите.

Там нямаше тоалетна хартия, естествено, това постижение на цивилизацията още не ни беше известно, и по съвестните след голяма нужда ходеха под душовете, пускайки истимар една ръка отзад, за да поизчистят каквото е останало. Други обаче...Да не навлизаме в подробности.

По някое време се заговори, че водата е заразна и започнаха да слагат толкова хлор, че не можеше да се диша.

Тогава на плажовете ходеха и българи, и цигани. Едни казват, че е царяло етническо разбирателство, други . че се е гледало с лошо око на нашите мургави събратя, защото те се къпели с черните си шорти, с които си ходили, и нямали специални бански. След което спрели да пускат посетители, които не си носят бански.

Днес в някои пловдивски плажове всеки с по-мургав цвят на кожата няма шанс да стигне до басейните. Спират го с обяснението, че имало „частно парти” или се допускали само членове на някакъв клуб.

На тези порядки, характерни за щата Алабама от времето на Ку Клукс клан, не обръща внимание никой. Всички сме заети през 2019-та да покажем на света, че живеем „заедно” с малцинствата. И хвърляме милиони са изгъзици, наречени изкуство. А с част от тези пари може да се направи басейн в Столипиново, баня и т.н.

Та тогава не само циганите, но и много българи нямаха специални бански, а се къпеха по черни шорти с бял кант. Социалистическата лека промишленост не се интересуваше много от потребностите на плажуващите. Налагаше се майките ни от парче син док, примерно, да ни шият бански. А ако ни сложеха и по един бял ширит за разкош – беше си истински кеф.

Някъде към 1960-а година на витрината на „Багра” или до „Багра” изложиха първите австрийски „силонови” бански – с многоцветно ластично коланче, като дъга.  Струваха невероятните 5-6 лева днешни пари. След много рев успях да си издействам вносни бански. Точно тогава имах и рожден ден. Бях на десетина години, банските ми бяха големи и трябваше да ги придържам поне следващите три години с ръка, но си струваше...

Дамските бански? Честно казано, не си ги спомням. Тогава гледахме на мадамите с такива ренгенови погледи, че не обръщахме внимание на банските.

Социализмът не се впрегна да шие бански, но затова пък създаде работнически плажове – някои с безплатен достъп: към Стъкларската фабрика, „Ченгелов”, „Марица”, в Кючука – днешния „Нептун”. Басейни се появиха и източно от „Девети септември”, до стадион „Ботев”. Някои останаха, други изчезнаха – заедно с фабриките.

Днес басейни бол. Атракции – всякакви. Някъде може да се видят даже мадами с голи цици Ама не е същото...

 

 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3260335
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31