Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 20:36 - НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ: ЗА НОВАТА БАНЯ, КОЯТО Е ПОНЕ НА 400 ГОДИНИ, И ЗА ОСТАНАЛИТЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 689 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 03.07 08:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


https://www.youtube.com/watch?v=5X-9PYz-aYE
https://www.youtube.com/watch?v=eETBXmDGDxU

Срещу Дома на младоженците на "Шести септември" в Пловдив се намира една от четирите най-стари сгради в града Йени хамам. В превод – „Новата баня”. Тя е поне на 400 години. Да си представим на колко години тогава са били старите пловдивски бани.

Банята е известна като „Орта мезар” или „Еврейската баня”. Тя наистина се намира в района с най-голяма концентрация на еврейско население – поне в миналото.

Според собственика на банята Радослав Бозуков в орнаментите по стените – доколкото са запазени – има такива с еврейски мотиви. Може би майстори са били от първите еврейски заселници в града. Те идват в Османската империя от Испания, защото тук единствено намират толерантно отношение – за разлика от останалите европейски държави.

Няма лъжа – в Османската империя се заселват бежанци откъде ли не, защото е известно тук ще могат да започнат що годе нормален живот.

Днес точно банята е последно убежище за едни хора, които никъде другаде не могат да се чувстват като у дома си.

Когато отидох да снимам банята отвътре, дойде служител с ключове. Оказа се обаче, че вратата на банята е омотана с още един синджир с катинар. Оказа се, че са го сложили бездомници – настанили под стария купол сравнително удобно. Бяха си донесли даже дюшеци.

 Преди стотина години банята е била прекръстена на „Корона”, след това „Цар Борис”. При комунизма са избрали името „Чайка”.

Тук са се къпали пловдивчани от всякакви релиигии, селяни от близкия пазар, случайни пътници..След банята са се поизлягали на горния етаж и са опъвали по една наргиле…

През 1929 година лично царят подписал указ за събарянето й,  за да се отвори пространство за площад, но пловдивкките общинари не изпълняват височайшата заповед.

Техните наследници обаче май не се тревожат, че тази безценна постройка е в окаян вид.

Големият проблем обаче е в София – сред онези „експерти”, които трябва да благословят промените във всяка сграда, обявена за паметник на културата. И реално спъват не само ремонта на банята, но и на още поне 5 емблематични за града проекта.

Защо го правят – има лесни и трудни отговори. Най-лесният е, че става въпрос за изнудване. По-малки проекти минават сравнително бързо, но тези на „богатите” се бавят подозрително дълго.

Днешните собственици на банята искат да реставрират и да я превърнат в арт кафе и галерия, готови са инвестират 1 милион лева, но папките с проектите от години обикалят по софийските бюра.

Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов обаче не се предават. 

Първо 5 години се борят с незаконните постройки „облепили” сградата, после идва времето на проектите и комисиите, през 2016 пожар унищожава част от сградата…

Журналистите тичат да „отразят” пожара и веднага заподозряват, че палежът е умишлен – за да се отвори възможност за нов хотел. Или за МОЛ. Що така – журналистите винаги са сигурни, че пожарите са умишлени и че винаги ще се строи хотел или МОЛ. Като че ли става дума за развъдници на чума и холера.

Надявам се, че идеята за арткафе и галерия не е окончателна. Между другото Радослав Бозуков събира още идеи.

А какво би станало, ако се запази, колкото се може по-голяма част от автентичната баня, ако се проучат и възстановят стенописите, ако се експонират снимки, представящи старите бани в града.

Да не забравяме, че Пловдив е бил прочут в миналото си и със своите бани. За съжаление, градът с най-много бани на глава от населението може би на целия Балкански полустров, днес няма нито една.

Когато през 1652 година пътешественикът Евлия Челеби минава през     Филибето изброява 8 обществени бани и...165 частни.

В това време в Европа се пръскат с парфюми, за да скрият вонята от мръсните си тела и се чудят как да се преборят с въшките си.

Може би защото християнството не толерира телесното удоволствие, за каквото се смята ориенталската баня.

Огромни бани има в Пловдив далеч преди идването и на християнството, и на исляма.

Една от най-големите е била около входа на римския стадион.

Под бившето кино Балкан има запазена баня. За съжаление недостъпна.

Също и под училище „Йоаким Груев” на Понеделник пазара.

Наскоро в двор на „Отец Паисий” разкриха остатъци от древна баня.

От по-старите „частни бани” достъпна за оглед  е тази в къщата Хиндлиян – от средата на 19 век..

Изглежда обитателите на този дом са ценели „телесните удоволствия”

И така – кои са баните, за които още има някакъв спомен.

Хюнкяр хамам – намирала се е някъде в края на „Райко Даскалов”

Построена е още в края на 14 век, във времето на Шехабедин паша. Остава в историята с това, че през 1879 година тук започва да заседава Областното събрание на Източна Румелия. По-голяма сграда в града няма.

Удивително много снимки има на тази баня, разрушена някъде към 1928 година. Виждаме я на илюстровани картички, изобразяващи най-интересните сгради в града. Тя е редом с Куршум хан, Стария мост, кулата на Сахат тепе...

На стари снимки се вижда и куполът на Тахта кале хамам – зад едновремешния Куршум хан. Имало е дни тук да се къпят над 1000 души

И още Варош хамам в Кършияка, Кючюк хамам, Хаджи Хасан хамам – няма ги отдавна.

Имало е даже баня на „Цанко Дюстабанов”, която днес е жилищна сграда. .

Докъм 70-те години работеше баня Тракия – Къзаскер хамам или Кадъ аскер Хаджи Хасан. Предполага се, че банята е дар от Хаджи Хасан, който е бил на длъжност кадъ аскер в Истанбул, една от най-високите длъжности в империята.

Банята беше с невероятна вътрешна архитектура. Поне така разправят специалистите. Къпал съм се там поне 100 пъти, как веднъж не вдигнах поглед, за да запомня орнаментите на купола...

Още стои прочутата Чифте баня, прекръстена от някой комплексиран родолюбец на „Баня Старинна”.

Това е все едно руснаците да прекръстят Ермитажа в Музей старинныи – за да изличат спомена за Наполеон.

Разбира се, отдавна сградата не е баня, а един от многото артцентрове.

Живи са обаче пловдивчани, които помнят курните с шуртящата топла вода, теляците, налъмите, спарчетата, лимонадата накрая или бозата отсреща.Помнят как един ден избухва хотела и голи жени изскачат от банята – голям, незабравим сеир.

Има и бани, строени след освобождението.

В края на 19 век Теню Чаракчиев открива най-модерната баня – Цар Симеон – в района на Тримонциум.

Князът Фердинанд се къпе между първите

Един пловдивчанин възпява стария Пловдив и отделя два реда и на банята

От СИМЕОНОВАТА БАНЯ ЗАЧЕРВЕНИ

ИЗЛИЗАХА СВЕНЛИВО БУЛКИТЕ СМУТЕНИ.

Ех, изчезнаха поздравленията „Честта баня!” и „заканите ”Да ти взема банята”...

Бутнаха и българската баня.

Наскоро изчезна и Баня Здравец, първата социалистическа баня, която изкара последните си дни като чалгатека и ресторант.

Безжизнени отдавна са баня „Русалка” в Кючука и „Родопи” в Съдийския квартал.

И днес, в града с толкова бани, няма нито една.

Е, изникнаха Спа центрове. Но не е същото.

Туристите дават луди пари за истинска ориенталска баня. Спа центрове и модерно изкуство има навсякъде...

А пловдивчани, които искат да се изкъпят както едно време, пътуват до Хисаря, Карловските бани и до Одрин...

 

 Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" п- съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019.




 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
4
0



1. bojo12345 - Много хубава идея -
01.07 20:42
освен че се напомня за соц.баните, добре е да знаят читателите и за миналото на града.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233259
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930