Преди време доцент Владимир Янев даде идеята към „Непознатият Пловдив” да включим една „литературна разходка”.

На знаем колко са градовете в света, където има такъв туристически маршрут, но за Санкт Петербург поне сме сигурни – има специална карта и по нея туристът намира къде е живял Достоевски, примерно.

Някой ще каже – нерде Санкт Петербруг, нерде Пловдив. И няма да бъде прав. Защото и пловдивчани не подозират колко от най-големите български писатели са свързани с града. Даже и да сме чели, че са живели тук, едва ли знаем точно къде са били къщите им, какви произведения са написали под тепетата.

Без да претендираме за изчерпателност, събрахме на едно място факти и снимки.

Поредните два епизода от „Непознатият Пловдив” могат да се гледат тук:

https://www.youtube.com/watch?v=-zCJZcEwNOo

https://www.youtube.com/watch?v=qQEc54cqP1Y

И така - малко са сведенията от по-старо време, но пътешествениците не пропускат да споменат, че в града живеят „много поети”

Може би един върожденски литературен маршрут трябва да започне с изкачването на стълбите към къщата на Христо Г. Данов – човекът отпечатал  хиляди учебници, книги, вестници, списания, учебни помагала и даже сам ги разпространявал. Затова и нарича себе си китаптуджар – търговец на книги

В неговата къща бе създаден уникалният „Музей на книгоиздаването”, където са събрани много експонати, свързани с   дейността му.

Данов е бил и кмет на Пловдив, упревлявал е мъдро и не случайно едно от тепетата е наречено на неговото име и там можем да открием бюста на дядо Данов

Малко по-нагоре в Стария град, може да минем покрай Жълтото училище, което става първата епархийска гимназия , носеща името на Кирил и Методий – тук учи Любен Каравелов, преди да замине да продължи образованието си в  Московския университет. По-късно ще напише, че истинският му университет  бил в Пловдив, а не в Москва

В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След Освобождението тук са преподавали Петко Славейков и  Петко Каравелов.

Старият град помни стъпките на възрожденци като  Найден  Геров и Иоаким Груев

Тук е станало първото честване на празника на Кирил и Методи

В наследника на Жълтото училище Мъжката гимназия, издигната по времето на Източна Румелия, са учили Пенчо Славейков, Пею Яворов, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, Людмил Стоянов

Още от времето на Източна Румелия Пловдив има и библиотека, С нея са свързани имената на Йокаим Груев, Петко Каравелов, директори са били Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов, Маньо Стоянов..

На върха на Джамбаз тепе е бил първият пловдивски дом на Иван Вазов.

В града той написва много от безсмъртните си творби – споменаваме само някои: „Епопея на забравените”, „Отечество любезно”, „Немили недраги”, „Чичовци” , издава заедно с Константин Величков вестник „Народний глас”.

Не би ли трябвало поне пловдивските ученици да знаят, че тези безсмъртни творби са написани именно в техния град?

Вазов е живял и на „Христо Г. Данов”. Другата му къща – отсреща на „Бетовен”, вече не съществува, няма я и плочата.

Вазов се Връща се в Пловдив през 1920 година, поканен от пловдивчани ,  носен е на ръце, и оттогава остава името си на една от най красивите пловдивски улици

От Константин Величков открихме твърде малко следи - а и той е написал много страници под тепетата. В Градската художествена галерия се намира една от известните му картини –„Негър”. Да не забравяме, че е бил и художник.

Макар и дал много за Източна Румелия, той е един от малкото „репресирани” след Съединението – изпратен е да разтоварва вагони на Сточна гара.

Да се върнем в Дондуковата градина – тук е паметникът на Захари Стоянов, който също идва в Пловдив по времето на Източна Румелия  – не само да се порадва на духовната свобода в града, но и да прокламира идеите на Съединението, да се включи в съзаклятието и да доведе идеята до победен финал.

Живял е на Сахат тепе – мястото на къщата е обозначено.

Пак в района около Дондуковата градина са къщите на на един друг печатар и будител - Драган Манчов, както и на братя Груеви..

Връщаме се в Трихълмието – но в източната му част.

Тук също в годините на Източна Румелия е живял Петко Славейков, улицата днес носи неговото име.

А в кафенето в началото на улицата си е пиел кафето. Кафенето обаче дълги години се свързваше не с дядо Славейков, а с българските социалдемократи, провели тук своя Втори конгрес

В подножието на Бунарджика е живял Димчо Дебелянов. Да си спомним поне част от тъжното му стихотворение „Пловдив”

Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

Живял е и на улица Никола Войводов – и тук къщата я няма, но поне е останала една паметна плоча.

Можем да споменем и имената на Николай Лилиев, на любимия детски писател Еню Кювлиев – още са живи хората, които са ходили в дома му...

...В по-късни години Пловдив е свързан с творчеството на Димитър Димов и с прочутия роман Тютюн , живял е на няколко места.

На „Антим Първи” пък е живяла д-р Марена Колушева призната за прототип на Ирина от „Тютюн”.

Според пловдивчани, които са я познавали, тя няма нищо общо с физическия образ на Невена Коканова,  била е висока жена с къса и вълниста коса, леко прошарена.

Остава въпросът: влюбен ли е бил младият писател в красивата пловдивчанка?

И още много прототипове на герои от романа са пловдивчани

Историята на пловдивската литература, разбира се, продължава. Има още творби, още къщи, още имена, които могат да се подредят в един маршрут...Такъв, какъвто има в много световни градове...

А дали нямаме нужда от антология „Пловдив”, от филм „Литературен Пловдив”, от учебно помагало….

На края може би е добре да поседнем в градинката над Джумаята, наречена наскоро „Седмия хълм”.

Седмият хълм не е от сиенит, това е хълмът на духовността. И тук , ако сведем глава, ще прочетем поне няколко стиха от поети, останали в пловдивската история.....

 Проектът НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ се реалзира от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ - съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019