Постинг
02.05.2018 13:07 -
НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ: ИДЕЯ ЗА ЕДНА ЛИТЕРАТУРНА РАЗХОДКА
При гостуването си в студиото на ПОТВ миналата седмица литературоведът доц.Владимир Янев даде своето предложение за конкурса "Непознатият Пловив" – да се възкреси паметта за титаните на духовността в Пловдив и въобще за писателите живели и работили под тепетата. А може би и да се изгради един "литературен маршрут" – какъвто се предлага на туристите в редица европейски градове.
Вижте: https://www.youtube.com/watch?v=AAAOev0_3QA
В Пловдив са живели и работили толкова много хора на словото, имаме и уникалния Музей на книгоиздаването, а със сигурност огромна част от пловдивчани, особено по-младото поколение, имат твърде оскъдни знания за местата, свързани с литературата. Да не говорим, че гостите на града едва ли научават нещо за тази страна от пловдивската история.
Как би изглеждал един такъв литературен маршрут? Докато доцент владмир Янев пише следващата си книта – вероятно с такъв сюжет, както разбрахме, да маркираме някои от най-важните – според нас, места, свързани с литературата.
Малко са сведенията от по-старо време, има сведения, че в града живеят "много поети" но имената им не са запазени.
Може би един възрожденски литературен маршрут трябва да започне с изкачването на стълбите, водещи към дома на Христо Г. Данов – човекът отпечатал хиляди учебници, книги, вестници, списания, учебни помагала и даже сам ги разпространявал. Затова и нарича себе си китаптуджар – търговец на книги
Данов е бил и кмет на Пловдив, управлявал е мъдро и не случайно едно от тепетата е наречено на неговото име. Ако изкачим тепето догоре, ще открием бюста на дядо Данов.
Редом с Данов трябва да споменем Найден Геров и Йоаким Груев – лидерите на едно поколение възрожденци, на които дължим превръщането на Пловдив в "планета на българското възраждане" – както пише Любен Каравелов.
Каравелов учи също в Стария град, в Жълтото училище, което става първата епархийска гимназия , носеща името Кирил и Методий. По-късно той заминава за Москва да продължи образованието в Московския университет, но по-късно пише, че истинският му университет е бил в Пловдив, а не в Москва.
В наследника на Жълтото училище - Мъжката гимназия, издигната по времето на Източна Румелия, са учили Пенчо Славйков, Пейю Яворов, Димчо Дебелянов,Цанко Церковски, Людмил Стоянов
От времето на Източна Румелия Пловдив има и библиотека, директори са били Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов, Маньо Стоянов, оставил ни изследването за Източна Румелия "Когато Пловдив беше столица" – книга, която трябва да прочете всеки пловдивчанин.
А на върха на Джамбаз тепе е бил първият пловдивски дом на Иван Вазов.
Тук написва много от безсмъртните си творби – изброяваме само някои - "Епопея на забравените", "Отечество любезно", "Немили недраги" , издава заедно с Константин Величков вестник "Народний глас".
Вазов има и свой дом на "Бетовен" 3, но след Съединението напуска града.
Вазов се Връща се в Пловдив през 1920 година, поканен от пловдивчани по случай своя юбилей, носен е на ръце, и оттогава остава името си на една от най-красивите пловдивски улици
Имало е идея в града се увековечат фигурите на Вазов и Величков – като българските Гьоте и Шилер в българския Ваймар, но идеята до днес още не е реализирана.
От Константин Величков трудно ще се открият материални спомени, но в Държавната художествена галерия се пазят някои творби, писателят е бил и добър художник – включително известната "Негър".
В градинката срещу дома на Вазов пък е паметникът на Захари Стоянов, който също идва в Пловдив по времето на Източна Румелия – не само да се порадва на духовната свобода в града, но и да прокламира идеите на Съединението, да се включи в съзаклятието и да доведе идеята до победен финал.
Съвсен наблизо е домът на един друг печатар и будител Драган Манчов.
Връщаме се на Трихълмието – но в източната му част.
Тук също в годините на Източна Румелия е живял Петко Славейков, улицата днес носи неговото име.
Можем да посетим кафенето, където той е ходил сутрин....
В годините между двете войни в Пловдив работи един от най-любимите детски писатели за времето си , автор на прочутата детска книжка "Чичо Пей и Асма бей". Живял е на "Мали Богдан" 2, приемал е деца, които са искали да го видят и да си поговорят с него.
Пловдив е свързан с творчеството на Димитър Димов и с прочутия роман Тютюн. Поне няколоко са легендите за прототипа на Ирина. Това вече е сюжет за друг филм.
Една литературна разходка би трябвало да включи поне един поглед към къщата, където през 60-те години бе възстановено издателство "Хр. Г Данов", което създаде едно цяло поколение пловдивски писатели и поети.
Пропускаме много имена и творби…Искаме само да подкрепим идеята на доц.Владимир Янев. Надяваме се и пловдивчани да я допълнят.
Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019.
Вижте: https://www.youtube.com/watch?v=AAAOev0_3QA
В Пловдив са живели и работили толкова много хора на словото, имаме и уникалния Музей на книгоиздаването, а със сигурност огромна част от пловдивчани, особено по-младото поколение, имат твърде оскъдни знания за местата, свързани с литературата. Да не говорим, че гостите на града едва ли научават нещо за тази страна от пловдивската история.
Как би изглеждал един такъв литературен маршрут? Докато доцент владмир Янев пише следващата си книта – вероятно с такъв сюжет, както разбрахме, да маркираме някои от най-важните – според нас, места, свързани с литературата.
Малко са сведенията от по-старо време, има сведения, че в града живеят "много поети" но имената им не са запазени.
Може би един възрожденски литературен маршрут трябва да започне с изкачването на стълбите, водещи към дома на Христо Г. Данов – човекът отпечатал хиляди учебници, книги, вестници, списания, учебни помагала и даже сам ги разпространявал. Затова и нарича себе си китаптуджар – търговец на книги
Данов е бил и кмет на Пловдив, управлявал е мъдро и не случайно едно от тепетата е наречено на неговото име. Ако изкачим тепето догоре, ще открием бюста на дядо Данов.
Редом с Данов трябва да споменем Найден Геров и Йоаким Груев – лидерите на едно поколение възрожденци, на които дължим превръщането на Пловдив в "планета на българското възраждане" – както пише Любен Каравелов.
Каравелов учи също в Стария град, в Жълтото училище, което става първата епархийска гимназия , носеща името Кирил и Методий. По-късно той заминава за Москва да продължи образованието в Московския университет, но по-късно пише, че истинският му университет е бил в Пловдив, а не в Москва.
В наследника на Жълтото училище - Мъжката гимназия, издигната по времето на Източна Румелия, са учили Пенчо Славйков, Пейю Яворов, Димчо Дебелянов,Цанко Церковски, Людмил Стоянов
От времето на Източна Румелия Пловдив има и библиотека, директори са били Борис Дякович, Николай Райнов, Вичо Иванов, Маньо Стоянов, оставил ни изследването за Източна Румелия "Когато Пловдив беше столица" – книга, която трябва да прочете всеки пловдивчанин.
А на върха на Джамбаз тепе е бил първият пловдивски дом на Иван Вазов.
Тук написва много от безсмъртните си творби – изброяваме само някои - "Епопея на забравените", "Отечество любезно", "Немили недраги" , издава заедно с Константин Величков вестник "Народний глас".
Вазов има и свой дом на "Бетовен" 3, но след Съединението напуска града.
Вазов се Връща се в Пловдив през 1920 година, поканен от пловдивчани по случай своя юбилей, носен е на ръце, и оттогава остава името си на една от най-красивите пловдивски улици
Имало е идея в града се увековечат фигурите на Вазов и Величков – като българските Гьоте и Шилер в българския Ваймар, но идеята до днес още не е реализирана.
От Константин Величков трудно ще се открият материални спомени, но в Държавната художествена галерия се пазят някои творби, писателят е бил и добър художник – включително известната "Негър".
В градинката срещу дома на Вазов пък е паметникът на Захари Стоянов, който също идва в Пловдив по времето на Източна Румелия – не само да се порадва на духовната свобода в града, но и да прокламира идеите на Съединението, да се включи в съзаклятието и да доведе идеята до победен финал.
Съвсен наблизо е домът на един друг печатар и будител Драган Манчов.
Връщаме се на Трихълмието – но в източната му част.
Тук също в годините на Източна Румелия е живял Петко Славейков, улицата днес носи неговото име.
Можем да посетим кафенето, където той е ходил сутрин....
В годините между двете войни в Пловдив работи един от най-любимите детски писатели за времето си , автор на прочутата детска книжка "Чичо Пей и Асма бей". Живял е на "Мали Богдан" 2, приемал е деца, които са искали да го видят и да си поговорят с него.
Пловдив е свързан с творчеството на Димитър Димов и с прочутия роман Тютюн. Поне няколоко са легендите за прототипа на Ирина. Това вече е сюжет за друг филм.
Една литературна разходка би трябвало да включи поне един поглед към къщата, където през 60-те години бе възстановено издателство "Хр. Г Данов", което създаде едно цяло поколение пловдивски писатели и поети.
Пропускаме много имена и творби…Искаме само да подкрепим идеята на доц.Владимир Янев. Надяваме се и пловдивчани да я допълнят.
Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" – съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019.
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен
"Некой саображения", относно т...
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен
"Некой саображения", относно т...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1117
Блогрол