В конкурса "Непознатият Пловдив" се включи и йеродякон Петър Граматиков, който разказа в студиото на ПОТВ за Иван Русина- едно име, което са чували само тесен кръг историци. А то е част от историята на Пловдив.
https://www.youtube.com/watch?v=usAnX8VZhac
Ето част от изследването на г-н Граматиков, което той любезно ни предостави:
Защитата срещу византийската армия на средновековния Пловдив
от православната наемна казашка армия
на стратега Иван Русин
Една недостатъчно разлистена страница от историята на Пловдив, засвидетелствана в историческите средновековни хроники, е свързана с личността на един казашки военачалник – Иван Русин. По повод 695-годишния юбилей от героичната отбрана на средновековния Филипопол срещу византийските военни сили заслужва да бъде отбелязан подобаващо с научна конференция и скромен паметен знак или друга инициатива, която да послужи за спомен на тази себеотверженост на тези чуждоземни защитници не само на град Пловдив, но и на целокупността на Българското царство.
През 1323 г. няколкостотин алански конници, водени от вождовете си Итил ("Волга") и Темир ("Желязо"), бранели Пловдив под командването на военачалника Иван Русина. Между 1263 и 1322 г. Пловдив бил владение на византийската империя и принадлежал на тема Стенимахос (дн. Асеновград)-Цетина (край с. Дорково в Родопите, дн. Чепино).
За кратък период (1322-23 г.), в резултат на военната кампания на цар Георги II Тертер (от куманската династия, основана от цар Георги I Тертер, 1280-1292) в Тракия, градът бил отново под властта на българите. Знаем, че главнокомандващ гарнизона от наемници на българския цар бил Иван Русина. Българският гарнизон се състоял от 1000 конници алани и мизи (т.е. българи) и 2000 тежковъоръжени пехотинци (платени професионални чужди войници). Военните командири на аланите и мизите били Итил и Темир, както и унгареца Инас, които са назовани от летописеца Йоан Кантакузин архонти, а самият гарнизон се оглавявал от Иван Русина, наречен стратег. Те удържали 4-месечна обсада от силите на имп. Андроник III на града и атаки с невиждано големи подвижни обсадни кули, даже и след смъртта на българския цар през пролетта на 1323 г. Имп. Андроник III имал за свой съюзник деспот Войсил (владетел на крепостите от Стилбос-Сливен до Копсис-Сопот), който бил византийски васал с титлата “деспот на Мизия”, който изменил на стария император Андроник II и подкрепил младия Андроник III, когото на свой ред предал в решителен момент, обявявайки се за умрял, вследствие отравяне с гъби.
Чак през август с.г. “мизийските велможи” избрали за свой цар Михаил, владетелят на Видин, чиято майка била неизвестна дъщеря на Теодора-Ана (дъщеря на цар Иван II Асен) и севастократор Петър, а баща му бил българския първенец от кумански произход Шишман – видински владетел. Цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) не могъл да задържи града след малшанс при изтеглянето на наемната войска, защитавала Пловдив.
Обща била борбата на българи, алани и руси против татарската “Златна Орда”. След абдикацията на основателя на Тертеровата династия на трона в Търново е поставен Смилец (1292-1298), протеже на татарския хан Ногай. Синът на законния български цар Георги I Тертер, Теодор Светослав бил отвлечен заложник на татарската орда. Синът на Ногай, Чака (Чоки), в 1299 г. дори се възкачил на българския престол, но Теодор Светослав (1300-1322) успял да отстрани татарина....
Проектът "Непознатият Пловдив" се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и Фондация ПЛОВДИВ 2019.