Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04 12:45 - ГАРАТА - ТАМ, КЪДЕТО ПЛОВДИВЧАНИ ХОДЕХА ПО ПРАЗНИЦИТЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Централната пловдивска гара са я виждали всички. Но колко от днешното поколение знае нещо за нейната история. 

Ето какво пише пловдивският летописец Никола Алваджиев за живота в началото на 20-и век - когато са викали на Гарата Станцията. Какво се е случвало там в един празничен ден - като Великден, примерно?

"Едно от местата за развлечение в празник бе СТАНЦИЯТА. Като излезеха от черква мъже и жени, докаросани като за сватба, идваха  там, да постоят час два, да гледат идването и заминавнето на треновете. Никой не можеше да каже какво интересно има в това,бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда до станцията поне веднъж в месеца…

Станцията бе на два етажа, имаше малък салон,дето продаваха билети, чакалня и бюфет. Понеже наоколо нямаше постройки, изглеждаше много далече от града

Пловдивската гара е открита на 6 юни 1873 – като част от барон Хиршовата железница.

За откриването пристига великият везир Мехмед Заде заедно с Митхад паша - министър на правосъдието

Пръв началник на гарата е французинът Анри Батюст, който приютява в една от стаичките апостолите Волов, Захари Стоянов, Георги Икономов, а през януари 1878-а спасява града от опожаряване

Пред гарата е мочурище, което по-късно е кръстено  Площад "Цар Фердинанд".

Дълги години  единствено къщата на Иван Андонов по проект на  Шнитер, дава европейски вид на махалата.

Площадът приема цивилизован съд през 1911 година, през 60-те години става модерно кръстовище, през 80-те пък бе направен подлезът..

Но да се върнем към спомените на Никола Алваджиев:

"Прозорците на втория кат на станцията откъм релсите, приличаха на обществена пералня. Все имаше окачено пране – хасени женски гащи с една педя дантела под крачолите, горе с ширит за връзване, мъжки гащи с учкури, от американ, мъжки въллнени чорави, детски гащички..На българите
image © image
това не правеше впечатление, но на чужденците – гледаха, протягаха вратове, сочеха с пръст тези непознати на тях кройки и иронично се усмихваха

Особено ги привличаха женските гащи, които ветрецът надуваше като корабни платна..."

Новата сграда на гарата, проектирана от професор Мариано Пернигони,  е открита в края на 1908 г. Целият град се извървява по пероните.

От влака един ден слиза Иван Вазов, който е пренесен на ръце до центъра на града.

Оттогава улица Станционна става "Иван Вазов".

На пловдивската гара спира дълги години прочутият Ориент Експрес.

Един ден случаен пътник се вглежда в една от пътничките и я разпознава – това е великата Грета Гарбо.

В края на 40-те с влак пристига югославският маршал Йосиф Броз Тито.

Пловдивчани още си спомнят как мият перона с топла вода по случай височайшето посрещане.

И още много исторически личности са минали оттук.

Един ден – по време на възродителния процес – в чакалнята гръмва бомба, която убива случайна пътничка. Гарата е обградена, скоро са открити турските атентатори.

Сградата на гарата е дадена на концесия, тече основен ремонт, след който тя трябва да върне стария си блясък.

Дали тогава няма пловдивчани отново да тръгнат на разходка натам – като своите предци?

 
Тази публикация е част от проекта "Непознатият Пловдив", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" с подкрепата на ПОТВ, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019.
 



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3194285
Постинги: 226
Коментари: 1289
Гласове: 746
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930